Решение № 2393 от 01.09.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2393 гр. София, 31.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Йоана Генжова

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20211100506116 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 21.01.2021 г., постановено по гр.д.№ 47118/ 2019 г. на Софийски районен съд, І ГО, 26 състав, е отхвърлен предявеният от „ЧЕЗ Е.Б.” ЕАД- гр. София /ЕИК *******/ срещу ОЛГ. Д. М. / ЕГН **********/ установителен иск по чл.422 ГПК з а признаване за установено, че ОЛГ. Д. М. / ЕГН **********/ дължи на „ЧЕЗ Е.Б.” ЕАД /ЕИК *******/ сумата 1 213.90 лв.- главница, представляваща стойност на доставена през периода от 6.06.2014 г. до 3.05.2017 г. електрическа енергия в имот с ИТН № 300141371160, находящ се в с. Доброво, ведно със законната лихва от 13.07.2017 г. до изплащане на вземането, и сумата 110.47 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главния дълг, дължимо за периода 19.082014 г.- 03.07.2017 г.

Постъпила е въззивна жалба от „ЧЕЗ Е.Б.” АД- гр. София /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС отхвърлително решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за признаване дължимостта на горепосочените суми- главница и лихви за забава, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна ОЛГ. Д. М. /ответница по делото/ оспорва жалбата и моли 1 да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по същество правилно, поради което и следва да бъде потвърдено.

Предявените от „ЧЕЗ Е.Б.” АД установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД са неоснователни и недоказани.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел за недоказано по делото, че ответникът е собственик или титуляр на право на ползване на имота, като липсва и приложено заявление от ищеца, от което е видно, че е титуляр на партидата за продажба на електрическа енергия за битови нужди, поради което и не е доказано наличието на облигационно отношение между страните.

Съгласно действащата през процесния период разпоредба на § 1, т.2а от ДР на Закона за енергетиката /нова- ДВ, бр.54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди“. Задължение за плащане цената на електрическа енергия следователно възниква за лице, което е страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет- продажбата на електрическа енергия /арг. чл.92 ЗЕ/, по което същото има положението на „битов клиент“- купувач на електрическа енергия, обвързан и от действащите при ищеца Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия.

Доказателства, обосноваващи извод, че ответницата О.М. има качеството „потребител на електрическа енергия”, респ. „битов клиент“ на ищцовото дружество, и че страните са били обвързани от облигационна връзка през процесния период, по делото не са ангажирани и събрани, при доказателствена тежест, принадлежаща на ищеца.

Фактът, че ищецът е открил партида с титуляр О.М. за имот в с. Доброво, който 2 не е индивидуализиран по никакъв начин както в съставените от него документи, така и в заявлението по чл.410 ГПК и в исковата молба по чл.422 ГПК, не е достатъчен да обоснове извод, че през процесния период между страните е съществувало облигационно право-отношение. Липсват безспорни данни и доказателства ответницата О.М. да притежава недвижим имот в с. Доброво, който да е електроснабден и в него да е доставяна електрическа енергия през процесния период. Въз основа на приложената от ищеца справка от имотния регистър такива релевантни за спорното материално право факти и обстоятелства не се установяват.

Според съдържанието на приложените от ищеца заявления за отсрочване/разсрочване на задължения от 3.10.2013 г., 20.10.2015 г. и 7.06.2017 г. /л.4142 от делото на СРС/ ответницата М. е заявила, че ще погаси разсрочено задължения за имот с кл.№ 300141371160 в качеството на лице, встъпващо в дълг, което също опровергава твърдението на ищеца, че страните са обвързани от договорно правоотношение с предмет доставка на електрическа енергия до имот с процесния клиентски номер.

При събраните в процеса доказателства следователно не може да бъде ангажирана договорната отговорност на ответницата за плащане цена на доставена от ищеца на неиндивидуализиран обект в с. Доброво електрическа енергия, тъй като същата не е страна по сключен с ищеца договор за доставка на електрическа енергия до посочения от него имот, не е правоприемник на такава страна, нито е била собственик или ползвател на електроснабден имот, за който са съставени процесните фактури, през процесния период от 6.06.2014 г.- 3.05.2017 г.

Направените в приетите по делото експертни заключения констатации за открита на името на ответницата партида, по която има непогасени задължения в претендирания от ищеца размер, предвид производния характер на експертните заключения, самостоятелно не могат да установят наличието на твърдяната от ищеца облигационна връзка с ответницата, нито дължимостта на процесните вземания.

Предвид горното, тъй като ищецът не е провел дължимото в процеса пълно доказване на наличието на съществуващо между него и ответницата договорно правоотношение при общи условия, на обема на доставеното до електроснабден имот в с. Доброво количество ел. енергия и нейната цена, за което е издал процесните фактури, при прилагане на неблагоприятните последици от непроведеното доказване в негова вреда следва предявеният установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД да бъде отхвърлен като неоснователен. Предвид акцесорния му характер, на отхвърляне подлежи и искът по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване дължимостта на претендираните в заповедното производство лихви за забава върху процесната главница.

С оглед горното, поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи по 3 съществото на спора, обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

Разноски за въззивното производство от въззиваемата страна не са сторени, поради което и такива с настоящото решение не следва да бъдат присъдени.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 21.01.2021 г., постановено по гр. дело № 47118/ 2019 г. на Софийски районен съд, І ГО, 26 състав.

Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4