Определение № 65 от 19.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 65 гр. Пловдив, 19.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно търговско дело № 20245001000079 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 396 във вр. с чл. 278, вр. с чл. 274, ал.1, т.2 от ГПК.

Обжалвано е определение № 853, постановено в закрито съдебно заседание на 14.12.2023 г. от Окръжен съд-С.З. по т.д. № 384/2023 г. , в частта му, с която е допуснато обезпечение на предявения иск от „М.” ЕООД-с.С. срещу „З.и.“ООД-гр.С.З. и ЕТ „З.-Я.И.”- гр.С.З. за сумата от 229 827 лв., от които главница в размер на 175 234 лв., законна лихва върху главницата от 01.11.2018 г. до 01.11.2021 г. в размер на 54 593 лв. и законна лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху имоти на „З.и.

ООД”, ЕИК **********, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда, предназначение - Жилище, АПАРТАМЕНТ, площ по док. 89.100 кв. м., обл.

С.З., общ. С.З., гр.С.З., ул.Б.", №**, ет.*, ап.*, идентификатор *************** и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда, предназначение ГАРАЖ в сграда, площ по док. 27.710 кв. м., ГАРАЖ №*, обл. С.З., общ. С.З., гр. С.З., ул. "Б.", №**, ет.*, идентификатор ****************, и е разпоредено да се издаде на ищеца обезпечителна заповед.

Жалбоподателите Я.Г.И. в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ„З.-Я.И.“-гр.С.З. и „З.и.“ООД-гр. С.З. молят определението да бъде 1 отменено като незаконосъобразно по съображения, изложени в частната жалба с вх. № 16 357/28.12.2023 г.

Ответникът по частната жалба „М.“ЕООД-с.С. моли тя да бъде оставена без разглеждане като недопустима, евентуално да бъде отхвърлена като неоснователна, по съображенията, изложени в становище-писмен отговор с вх. № 1719/6.02.2024 г.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателите, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

На 6.10.2023 г. от „М.“ЕООД-с.С. е подадена до ОС-С.З. искова молба, с която са предявени против ответниците „З.и.“ООД-гр.С.З. и Я.Г.И. в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „З.-Я.И.“-гр.С.З. искове с правно основание чл.45 и чл. 86,ал.1 от ЗЗД от ЗЗД за солидарно осъждане на двамата ответници да заплатят на ищеца сумата 229 827 лв., от която 175 234 лв. е главница, частично предявена от общ размер 195 139 лв., и сумата 54 593 лв. е законна лихва върху главницата за периода 1.11.2018 г.-1.11.2021 г., частично предявена от общ размер 60 658 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба в съда. Ищецът заявява, че предявените искове са частични и са обвързани с предмета на т.д.

№ 1516/2021 г. на ОС-С.З., водено за другата част от исковете, като с подадената на 6.10.2023 г. искова молба се претендира оставащата част, горницата от спорното право – възстановяване на виновно причинени чрез деликт имуществени вреди в общ размер на 255 797 лв., като в производството по т.д. № 1516/2021 г. на ОС-С.З. претенциите са заявени за главница в размер на 19 905 лв. частично от 195 139 лв. и за мораторна лихва за периода 10.11.2018 г.-1.11.2021 г. в размер на 6 065 лв. частично от 60 658 лв. Ищецът твърди, че по т.д. № 1516/2021 г. е постановено съдебно решение, с което частичният иск е уважен и е осъден ответникът ЕТ“З.-Я.И.“, като решението не е влязло в сила, тъй като е обжалвано пред АС-Пловдив и се разглежда в.т.д. № 224/2023 г. на ПАС. Твърди, че ищецът по настоящото дело „М.“ЕООД е участвал в производството по първото дело като встъпило по делото трето лице съгласно чл. 226,ал.2 от ГПК. Твърди, че с договор за цесия от 31.03.2022 г. материалното право – предмет на първото и на настоящото дело му е прехвърлено от „А.“ЕООД, което обуславя правния му 2 интерес да предяви настоящата претенция срещу двамата ответници. Твърди, че процесуалната легитимация на двамата ответници се обуславя от факта, че на 13.10.2022 г. Я.И. е прехвърлил цялото търговско предприятие на ЕТ“З.Я.И.“ като съвкупност от права, задължения и фактически отношения по смисъла на чл.15 от ТЗ на „З.и.“ООД, поради което по силата на закона – чл.

15,ал.3 във вр. с ал.1 от ТЗ за прехвърлителя-ЕТ и за приобретателя-ООД възниква солидарна отговорност, при което наред с отчуждителя-ЕТ и приобретателят-ООД отговаря за задълженията на предприятието на ЕТ, съществуващи към датата на сключване на договора за покупко-продажба на търговското предприятие. Твърди, че през стопанската 2017/2018 година „А.“ЕООД е отглеждало ориз в землището на с. Х., обл. С.З., като имотите с обща площ 1564 дка са му били дадени под наем от ответника Я.Г.И. в качеството му на ЕТ“З.-Я.И.“ със сключени два договора за наем. Твърди, че на 10.10.2018 г. Я.Г.И. в качеството му на ЕТ“З.-Я.И.“ е ангажирал своя охрана, която по негово указание е ограничила достъпа и не позволила на „А.“ЕООД да влезе в държаните от него оризови площи, а Я.И. навлязъл със своя техника в оризища на „А.“ЕООД, започнал жътва в най-добрите оризови клетки от ориза на „А.“ЕООД, натоварил го в свои камиони с ремаркета, изнесъл го и го продал на трети лица. Твърди, че това е станало без съгласието и против волята на собственика на реколтата „А.“ЕООД, като жътвата на Я.И. и ограничението на достъпа продължило от 10.10.2018 г. до 1.11.2018 г. Твърди, че пред разследващите органи по образуваното досъдебно производство Я.И. е признал, че е ожънал 700 дка поради твърдяна от него парична претенция от 31 735 лв. Твърди, че от тези пративоправни действия на Я.И. за дружеството „А.“ЕООД са настъпили имуществени вреди в размер на 255 797 лв., която сума представлява претърпяната от дружеството загуба поради неполучаване на добивите на реколтата от 700 дка., които вреди и размерът им са установени и в мотивите на решението от 19.12.2022 г., постановено по т.д. № 1516/2021 г. на ОС-С.З.. Твърди, че ожънатият добив от Я.И. от 700 дка е по 539 кг/дка или 377 300 кг и при цена за тон ориз през 2018 г. 517,20 лв. за тон общата стойност на вредата е 195 139 лв., а законната лихва върху тази сума за 3 години, за периода от 1.11.2018 г., когато Я.И. е приключил жътвата, до 1.11.2021 г. е 60 658 лв., или общо дължи сумата 255 797 лв. Твърди, че гражданската отговорност на ответника за заплащането на тази сума се носи от физическото лице с личното 3 му имущество и с имуществото на регистрирания от него ЕТ. Твърди, че на 21.10.2022 г. е вписано в ТРРЮЛНЦ прехвърлянето с договор от 13.10.2022 г. за покупко-продажба на предприятие на ЕТ по смисъла на чл.15,ал.1 от ТЗ от Я.И. в качеството му на ЕТ“З.-Я.И.“ на „З.-и.“ООД – на цялото търговско предприятие на ЕТ, включващо права, задължения и фактически отношения.

Твърди, че съгласно чл.15,ал.3 от ТЗ отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права, като кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието, като в случая получените права от „З.и.“ООД надхвърлят многократно претенцията по настоящия спор и тъй като липсват споразумения с кредиторите претенцията се търси солидарно от прехвърлителя и правоприемника. Твърди, че поканата до „З.и.“ООД не е довела до плащане на задължението. Твърди, че е налице пряка причинноследствена връзка между противоправното поведение на втория ответник Я.Г.И., ЕТ с фирма „З.-Я.И.“-гр.С.З. и вредите, причинени от него на „А.“ЕООД. Твърди, че е реализиран фактическият състав на иска по чл. 45 от ЗЗД и претендира да бъдат осъдени солидарно двамата ответници да заплатят на ищеца посочените в исковата молба суми.

На 20.112023 г. от ищеца е подадена до окръжния съд молба за обезпечение на иска. Твърди се, че е налице обезпечителна нужда, тъй като има опасност докато трае делото ответникът „З.и.“ООД да прехвърли своето имущество на трето лице с цел осуетяване реализирането на правата на ищеца по бъдещия съдебен акт, каквото прехвърляне на цялото търговско предприятие вече е осъществено от другия ответник, като по този начин едноличният търговец се е освободил от всички свои активи и сега не разполага с имущество, върху което да се насочи изпълнението. Относно вероятната основателност на иска моли съда да вземе предвид настъпилото правоприемство в хода на исковото производтсво по частичния иск по т.д. № 1516/2021 г. на ОС-С.З., а също и разпоредбите на чл.15,ал.3 от ТЗ и на чл.298,ал.2 от ГПК, както и приетото в мотивите на т.2 от ТР от 22.04.2019 г. по тълк.д. № 3/2016 г. на ВКС, ОСГТК, че субективните предели на СПН очертават страните по материалното правоотношение, както и лицата, които, макар и да не са страни, са обвързани от установеното положение. Заявено е, че с оглед доказаната фактическа обстановка по казуса в актовете на ОС-С.З.

(решение от 19.12.2022 г. по т.д. № 1516/2021 г.) и на Апелативен съд4 Пловдив (решение от 9.11.2023 г. по в.т.д. № 224/2023 г.) ищецът има правен интерес да поиска налагането на обезпечителните мерки запор на банкови сметки и възбрана върху недвижими имоти на ответника „З.и.“ООД. Твърди се, че поисканите от ищеца обезпечителни мерки са съответни на обезпечителната нужда, общата цена на иска и течащата законна лихва върху главницата. Твърди, че са представени достатъчно доказателства за допустимост и основателност на иска, за размера на вредите, противоправното деяние и връзката между тях. Счита се, че исковата претенция е подкрепена с убедителни писмени доказателства и посочените съдебни актове. Заявеното искане е окръжният съд да допусне обезпечение на предявения иск за вреди за сумата 229 827 лв., представляваща оставаща част (главница 175 234 лв. и 54 593 лв. законна лихва върху главницата за периода 1.11.2018 г.-1.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на иска в съда) от общ иск за вреди в размер на 255 797 лв. (главница 195 139 лв. и законна лихва 60 658 лв. върху главницата за периода 1.11.2018 г.-1.11.2021 г.), като бъдат наложени две обезпечителни мерки, защото е възможно ответникът да няма разкрити сметки или да липсват авоари, а именно запор върху вземанията по банковите сметки в „У.Б.“АД и в „Б.Д.“ЕАД на ответника „З.и.“ООД до размера на исковата сума 229 827 лв. и възбрана върху имоти на „З.и.“ООД – апартамент и гараж в гр.

С.З. и ПИ в гр. С.З., съответно описани, които имоти са придобити от „З.и.“ООД чрез договора за прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ от 13.10.2022 г. и там тяхната стойност е посочена общо на 137 465 лв., т.е. под размера на иска, за който се иска обезпечението.

С определение № 780/20.11.2023 г. окръжният съд допуска обезпечение само чрез налагане на запор на банковите сметки на първия ответник – търговското дружество „З.и.“ООД, като оставя без уважение искането на ищеца да допускане на обезпечение и чрез налагане на възбрана върху трите посочени имота на „З.и.“ООД.

На 7.12.2023 г. от ищеца „М.“ЕООД е подадена нова молба за обезпечение на иска, с която е заявено, че въз основа на издадената съгласно определението от 20.11.2023 г. обезпечителна заповед е било образувано изпълнително дело и е било установено, че по сметките на „З.и.“ООД липсват авоари и парични средства, поради което допуснатото обезпечение не е могло да реализира своята функция по закон и исковата претенция е останала 5 необезпечена. Твърди се, че все още е налице обезпечителна нужда и че поддържа всички доводи, вече изложени в първата молба. Иска се допускане на нова обезпечителна мярка – възбрана върху два посочени имота на „З.и.“ООД.

С определение от 8.12.2023 г. оставя без уважение молбата от 7.12.2023 г.

На 11.12.2023 г. е подадена от ищеца „М.“ООД до окръжния съд молба с вх. № 15 608, с която е поискано съдът да допусне замяна на обезпечението с налагане на възбрана върху два посочени имота на ответното дружество „З.и.“ООД. Заявено е, че поради липса на средства по банковите сметки исковете са останали необезпечени и се моли съдът да отчете заявените вече по делото от ищеца правни доводи и приложените писмени доказателства.