Решение № 1189 от 13.09.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1189 гр. ***, 13.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20244430100734 по описа за 2024 година

Иск с правно основание чл.410, ал.1 КЗ.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от ***, **********, със седалище и адрес на управление: *** против ***, **********, ***, представлявана от ***, в която се твърди, че на 19.07.2023г. сключил имуществена застраховка “Каско Избор” с И. Р. Б. от гр.***, по силата на която застраховали за всички рискове по клауза „Пълно Каско” лек автомобил марка “***”, модел “***“, с рег.№ ***, със срок на действие на застраховката за период от 00:00 часа на 24.07.2023г. до 24:00 часа на 23.07.2024г., за което издали на застрахования застрахователна полица № ***/19.07.2023г.. Твърди, че на 27.09.2023г., в гр.***, на републикански път II35 /***/ в близост до магазин на „***“ ООД, с google координати: ***, ***, И.

Р. Б., като водач на застрахования от автомобил марка “***”, модел “***“, с рег.№ ***, е преминал през необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно /голяма дупка/, вследствие на което е увредена предна лява гума. Твърди, че посоченият път е част от републиканската пътна мрежа, но съгласно чл.48 от Правилника за прилагане на Закона за пътищата, организиране на дейностите по поддържане на пътя в рамките на урбанизираната територия на града, са задължение на Община ***, а не на АПИ. Твърди, че след реализираното ПТП автомобилът е могъл да се придвижва на собствен ход, поради което мястото на ПТП не е било посетено от органите на МВР и Протокол за ПТП не е съставен, съгласно чл.6, т.4 от Наредба № 1з-41/12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, комисията за финансов надзор и информационния център към гаранционния фонд, според която разпоредба не 1 се посещават от органите на МВР -"Пътна полиция", и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход.

Твърди, че съгласно т.6.2. от Общите условия към сключената застраховка, които са неразделна част от застрахователния договор, при щети настъпили от ПТП или в паркирано състояние, когато съгласно действащата нормативна уредба, компетентните органи не посещават мястото на събитието застрахователят обезщетява до две застрахователни събития в срока на действие на застраховката, довели до щети по външните корпусни детайли /броня, калник, врата, преден/заден капак, панел, страница и таван - т.6.2.1, а съгласно т.6.3 за щети по гуми и джанти и декоративните тасове на автомобила, когато уврежданията са в резултат на преминаване през дупки и неравности на пътното платно, застрахователят може да обезщети до две гуми и/или джанти и/или тасове при представени писмени свидетелски доказания на лице, различно от застрахования или упълномощения водач на МПС.

Твърди, че в случая свидетел на настъпилото ПТП е лицето И.Н. Б.а от гр.***, чиито обяснения са дадени в Декларация, приложена към щетата. Твърди, че за настъпилото застрахователно събитие, въз основа на заявление от 28.09.2023г. от И. Р. Б., образували застрахователна цреписка /щета/ № *** /или референтен №***/23/ по описа на „ЗЕАД “***”” ЕАД. Твърди, че стойността на щетите по увредените детайли на застрахования автомобил възлязла на сумата от общо 144.20 лева, като след приспадане на дължима застрахователна премия в размер на 100.86 лева, заплатили сумата от 43.34 лева с преводно нареждане на 03.10.2023г. на собственика на увреденото МПС - И. Р. Б.. Твърди, че пПървоначално, водачът на застрахованото МПС-И. Р. Б. е посочил като място на ПТП ул.***, но след направено допълнително проучване и прилагане на снимков материал на въпросната дупка на пътния участък, се установило, че мястото на ПТП е на републикански път II-35 /***/, в рамките на урбанизираната територия на град ***. Излага аргументи, че съгласно чл.3, ал.1 от Закона за движение по пътищата лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Твърди, че в случая ответникът не е обезопасил и обозначил с необходимата маркировка препятствието на пътя, както и не е положил дължимата грижа за привеждане на пътното платно в нормално и безопасно състояние за придвижване на ППС, като с бездействието си е станал причина за възникване на ПТП, при което са причинени щети на застрахования от нас автомобил. Развива съображения, че според даденото в т.З от ППВС №4/30.10.1975г. разрешение, когато при ползване на дадена вещ 2 са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл.45 или 49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл.50 ЗЗД. В настоящия случай, ответникът, съгласно чл.31 ЗП, осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища, като е налице обективна възможност за обезопасяването на пътя. С оглед на това, счита, че наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които ответникът е възложил изпълнението на очертаните по- горе задължения, при наличие на обективна възможност за обезопасяването, ответникът отговаря спрямо увреденото лице на основание чл.49 ЗЗД. В този смисъл постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 15/25.07.2014 г. по т. дело № 1506/2013г. на ВКС, I т.о., ТК. Посочва, че съгласно чл.410, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно- обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложите^ на работата, а от тази на нейния изпълнител. Според изричната норма на чл.167, ал.1 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно в най-кратък срок. Според § 1, т. 19 от ППЗДвП, «Препятствие на пътя» е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В случая, установената необезопасена и необозначена дупка на пътното платно е представлявала препятствие по смисъла на посочената разпоредба, която е създавала опасност за движението.

Според чл.52, ал.1 от ППЗДвП, пътен знак Г11 се поставя пред препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението си. При така установената правна уредба, се налага изводът, че за поддържането и ремонта на пътя е отговорен собственикът му, а именно Община ***, която е проявила бездействие, изразило се в бездействие на служителите й, натоварени да отстраняват повреди. Ответникът не е обезопасил и обозначил с необходимата маркировка препятствието на пътя, както и не е положил дължимата грижа за привеждане на пътното платно в нормално и безопасно състояние за придвижване на ППС, като с бездействието си е станал причина за възникване на ПТП, при което са причинени щети на застраховани^ от нас автомобил. Твърди, че първоначално, с писмо-регресна покана изх. ДУВ №2852/02.11.2023г., получено от ответника 3 на 07.11.2023г., поканили ответната община да възстанови доброволно изплатеното от нас застрахователно обезщетение. В отговор на регресната покана Община *** отговорила, че на ул.“***“ няма изграден обект на *** ООД. След изследване на въпроса за точното място на ПТП, както и това, че пътят е част от републиканската пътна мрежа, насочили регресна покана към АПИ, чрез ОПУ- *** с писмо изх.ДУВ №3228/20.12.23г., получено на 03.01.2024г., но от ОПУ- *** отговорили, че съгласно чл.48, т.1 от ППЗП, в случая задължението за поддържане на участъка от републиканския път е на Община ***, тъй като същият се намира в границите на урбанизираната територия на Общината. Моли на основание чл.410, ал.1, т.2 от Кодекса на застраховането вр. с чл.49 от ЗЗД ответника ОБЩИНА *** да бъде осъдена да заплати на „ЗЕАД “***”” ЕАД сумата от 144.20 лева /сто четиридесет и четири лева и 20 стотинки/, представляваща платено застрахователно обезщетение по щета № *** /или референтен №***/23/ по описа на „***' на основание застрахователна полица № ***/19.07.2023г. по имуществена застраховка „Каско Избор”, за причинени увреждания на застрахован лек автомобил марка “***”, модел “***“, с рег.№ ***, при ПТП реализирано на 27.09.2023г., в гр.***, на републикански път II- ТЛ/ В близост до магазин „***“ ООД, с google координати: ***, ***, в урбанизираната територия на гр.***, чието задължение за поддръжка е на Община ***, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата. Претендира направените деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който взема становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, необоснован и недоказан - както по своето основание, така и по своя размер.

Счита, че към исковата молба са приложени документи, нито един от които обаче, не разполага с обвързваща доказателствена сила относно механизма на настъпване на процесното транспортно произшествие. Това обстоятелство е от съществено значение, за да бъде правно и фактически обосновано ангажирането отговорността на Община *** за твърдяните причинени щети.

Счита, че въз основа на така представените документи, би могло да се направи извод за наличие на валидно сключена застраховка между застрахователя и застрахования, но не може да бъде установен механизмът на ПТП, в това число, че процесният лек автомобил въобще е бил участник в пътнотранспортно произшествие по време, място и по начина, отразени в исковата молба. Счита, че не е възможно към настоящия момент да се докаже съществувала ли е въпросната неравност на пътното платно към момента на настъпване на процесното събитие, липсвала ли е или не съответната маркировка и обозначение на неравността. По отношение на размера на исковата претенция счита следното: Разпоредбата на чл.410, ал.1 от Кодекса на застраховането е напълно ясна и безспорна, а именно, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Твърди, че реалният размер на сумата, 4 която застрахователят е заплатил като обезщетение на застрахованото горепосочено физическо лице, безспорно възлиза на 43.34 лв. а не на 144.20 лв. Прави възражение, че настъпилото процесно ПТП е в резултат на съпричиняване от страна на водача на визираното по-горе МПС И. Р. Б., ЕГН **********, и в този смисъл да бъде определен по-нисък размер на нанесени от Община *** вреди спрямо този в исковата претенция. Съгласно Закона за движение по пътищата, всеки водач на МПС трябва да го управлява при съобразяване с конкретните пътни условия и при съобразена с тях скорост. В разглеждания случай, водачът на МПС е следвало, в изпълнение на тези разпоредби, да шофира така, че да е в състояние да избегне въпросната неравност на пътното платно. Претендира направените деловодни разноски.