Акт от 12.03.2024, Административен съд - Стара Загора

Р Е Ш

Е Н И Е № 856 гр.

Стара Загора, 12.03.2024

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: БОЙКА

ТАБАКОВА

Ч

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА при секретаря Пенка

Маринова и с участието на прокурора

Юлияна Станева като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА к.а.н. дело № 52 по описа за 2024 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от

Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Ж.Г.Ж. *** против Решение № 440/ 13.11.2023г., постановено по АНД №1791/2023 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 8169 от 10.05.2023 г., издадено от началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа", Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" в Агенция "Пътна инфраструктура" – гр. София. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Според касатора съдът неправилно е приложил материалния закон спрямо фактическите обстоятелства и правната квалификация на вмененото нарушение. Твърди, че не е доказано извършване на съставомерно деяние по приложените от административно наказващия орган текстове от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и отмяна на издаденото НП и присъждане на разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба началник отдел

"Контрол по републиканската пътна мрежа", Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" в Агенция "Пътна инфраструктура" – гр. София, не изпраща представител, но в писменото си становище релевира доводи за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно предлага да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд

– Стара Загора е Наказателно постановление № 8169 от 10.05.2023 г., издадено от Началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа", Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" в Агенция "Пътна инфраструктура" – гр. София, въз основа на АУАН № 009472/10.04.2023 г., с което на Ж.Г.Ж. ***, на основание на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП и чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв., за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във връзка с чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ , чл. 7,ал.1,т.3, б“ , чл.8,ал.1 и чл. 37,ал.1, предложение първо от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Като административно нарушение са преценени следните обстоятелства: на 10.04.2023 г., около 12:24 ч., по път І-5,км 219+300 в посока Стара Загора Казанлък Ж.Г.Ж. е управлявал и извършвал на товар със съчленено ППС с пет оси, влекач марка ДАФ модел 95ХФ с рег №

СТ5600 ВВ и прикачено полуремарке с рег.

№ СТ0914ЕМ с три оси. При проверка с техническо средство електронна мобилна везна DFW-КR №118844 и ролетка №1302/18/5 м е констатирано, че измереното натоварване на задвижващата единична на

ППС е 13,215 при максимално допустимо натоварване на задвижваща ос 11,5 г, съгласно чл. 7,ал.1, т.4 ,буква „ а“ от Наредбата, като превишението е с 1,715 г. 2. При измерено разстояние между осите 1,36 сумата на натоварване на тройната ос на полуремаркето е 28,055 т при максимално допустимо натоварване на оста 24 тона, съгласно чл. 7, ал.1 т.3 ,б.“ Б“ от Наредбата, като превишението е с 4,055 тона.

За да потвърди обжалваното НП, Районен съд Стара

Загора е приел, че при правилно установена от наказващия орган фактическа обстановка изводът, че е нарушена разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във връзка с чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ , чл. 7,ал.1,т.3, б“ , чл.8,ал.1 и чл. 37,ал.1, предложение първо от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, е съответен на установените факти и не релевира нарушение на чл.57, ал.1 т.6 от ЗАНН. Обосновава, че правилно била ангажирана отговорността а на водача за управление на тежко ППС без заплащане на съответната такса. По изложените мотиви и като е счел, че наложеното наказание съответства на нарушението и при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, районният съд е обосновал извод за законосъобразност на обжалвания санкционен акт.

Касационният състав на Старозагорския административен съд намира, че така постановеното решение е валидно и допустимо, но нeправилно.

На първо място, в разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП се предвижда санкция за лицата, които управляват ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да спазват установения за това ред, което е нарушение по чл. 139, ал. 2 от ЗДвП, като в случая компетентността за установяване на административните нарушения и санкционирането на нарушителите е на лицата по чл. 189, ал. 1 и ал.

12 от този закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от Закона за движението по пътищата актовете се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон.

Според чл. 166, ал. 1, т. 1 от същия закон министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза. Като служител на дирекция АРОК гр. София, актосъставителят Емил Стайков има правомощия да съставя актове за установяване на административни нарушения по Закона за движението по пътищата. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа", Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" в Агенция "Пътна инфраструктура" – гр. София е оправомощен да издава наказателни постановления за установени нарушения на Закона за движението по пътищата със Заповед № РД-11-246 от 31.01.2022 г. на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Поради това и наказателното постановление е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Съгласно разпоредбата на чл. 7. ал. 1, т. 4, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на министъра на регионалното развитие и благоустройството допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за единичната задвижваща се ос е 11,5 тона, а съгласно чл. 7,ал.1 т.3 ,б“ б“ от същата наредба сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е над 1,3 м, е 24 тона. Наредбата дава легални дефиниции за извънгабаритно и тежко ППС, съгласно § 1, т. 1 от ДР, във връзка с чл. 2 и чл. 3. Съответно нормите за размери, маса и натоварване на ос са посочени в разпоредбите на чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от Наредбата.

От ангажираните по делото доказателства се установява, че Ж.Ж. е управлявал съчленено ППС с пет оси - с две оси за товарния автомобил и три оси за полуремаркето , като не е спорно установеното замерване, посочено в НП – че измереното натоварване на задвижващата се ос е 13,215 при допустимо 11,5 и че натоварването на тройната ос на ремаркето е 28,055 при максимално допустимо натоварване 24 тона.

За това превишение е следвало да има разрешение за специално ползване на пътищата или квитанция за платена пътна такса, като в НП е записано изрично, че Ж. е следвало да има разрешително.

Така, както фактически и правно е обосновано, нарушението в обжалваното НП не съответства на основанието, въз основа на което е била ангажирана административнонаказателната отговорност на Ж.. Това е така, тъй като наказващият орган не е съобразил, че установеното натоварване на задвижващата се ос и натоварването на ос на тройната ос на ремаркето автомобил и по-точно, превишението над максимално допустимото чл. 7. ал. 1, т. 4, б. "а" , съответно по чл. 7,ал.1 т.3 ,б“ б“ от Наредбата, попада в границите на изключението по чл. 8, ал. 5, във връзка с чл. 14, ал. 3 от Наредбата (30 %), като вследствие на това не е отправил съответно на фактите словесно фактическо и правно обвинение за движение на ППС без документ за платена такса. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.

"а" от ЗП въвежда забраната за движение без разрешение на извънгабаритни и тежки ППС при специалното ползване на пътищата, а нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП изискването движещите се по пътя ППС да са с размери, маса и натоварване на ос, които да не надвишават нормите, установени от МРРБ. Безспорно тези норми са установени с Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и същата и приложим и относим нормативен акт и към двата закона – ЗП и ЗДвП – аргумент и от нормата на чл. 1 от Наредбата. Същата дава и дефиниции за извънгабаритно и тежко ППС съгласно § 1, т. 1 от ДР, във връзка с чл. 2 и чл. 3. Съответно нормите за размери, маса и натоварване на ос са посочени в разпоредбите на чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от Наредбата.

Налага се извод, че за деяние като процесното е налице неяснота разпоредбата на кой от двата закона е нарушена. Всъщност, нормите на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.

"а" от ЗП и чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП формират два отделни, различни състава на административни нарушения. Общото между двата е, че съставите се допълват от разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, но последната съдържа две отделни хипотези. Първата се отнася до случаите, когато движението се извършва без разрешително, а втората - когато се извършва без документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. Именно тези две хипотези формират разликата в съставите, респективно кой е приложимия материален закон при квалифициране на нарушението и съответно за санкционирането му.

Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП въвежда разрешителен режим за превоз на тежки и/или извънгабаритни товари съгласно определението за специално ползване на пътищата по § 1, т. 8 от ДР на ЗП и в отклонение от общата забрана по чл. 139 от ЗДвП. Разрешението за движение на тежко и/или извънгабаритно ППС се издава от органа, посочен в чл. 26, ал. 3 от ЗП – управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията – за републиканските пътища и от кметовете на съответните общини – за общинските пътища, т. е. разрешението има характеристиките на индивидуален административен акт. Същото се издава по реда на чл. 8, ал. 2, във връзка с ал.

Разпечатката съдържа 46 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5a1a7dc0-5c0c-46f5-9d76-c38a2282f3a4