Решение № 5876 от 30.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5876 гр. София, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100511581 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 24.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 14271/ 2018 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 172 състав, „Х.Х.И.К.Б.“ АД- гр. София /ЕИК ****/ е осъдено да заплати на М. Н. Н. /ЕГН **********/ по иск с правно основание чл.200 КТ сумата 2 290.70 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от вреди, настъпили от трудова злополука от 18.02.2015 г. за периода 18.02.2015 г.- 1.03.2016 г., ведно със законната лихва от 27.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, като искът е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 12 771.82 лв. и за периода от 02.03.2016 г. до м.06.2016 г., вкл.; да заплати по искове с правно основание чл.200 КТ сумата 1 052.61 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди за закупуване на медицински изделия- „Анкер винт 3.8 мм“, „Орфит Сплинт“, „Содермикс крем 30 мл“, за получаване на медицински изделия- ударно- вълнова терапия, които вреди са в причинно- следствена връзка с трудова злополука, настъпила на 18.02.2015 г.; да заплати по иск с правно основание чл.86 ЗЗД сумата 814.40 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 2 290.70 лв., начислено за периода от 01.03.2015 г. до 27.02.2018 г., като този иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 2 822.99 лв.; да заплати по иск с правно основание чл.86 ЗЗД сумата 317.86 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 1 052.61 лв. за периода от 28.02.2015 г. до 27.02.2018 г., като този иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 318.28 лв. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „Х.Х.И.К.Б.“ АД е осъден да заплати на адв. Ал. Ж. сумата 281.54 лв.- адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв, а също и на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на СРС сумата 196.45 лв.- държавна такса, и сумата 81.52 лв.- разноски за възнаграждение на вещо лице. На основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК ищецът М. Н. Н. е осъден да заплати на ответника „Х.Х.И.К.Б.“ АД сумата 72.82 1 лв.- разноски за юриск. възнаграждение.

С решение от 23.04.2021 г., постановено по реда на чл.250 ГПК, е допълнено решението от 24.02.2020 г. по гр. дело № 14271/ 2018 г. на СРС, 172 състав, като вместо израза: „ОСЪЖДА „Х.Х.И.К.Б.“ АД- гр. София /ЕИК ****/ да заплати на М. Н.

Н. /ЕГН **********/ по искове с правно основание чл.200 КТ сумата 2 290.70 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от вреди, настъпили от трудова злополука от 18.02.2015 г. за периода 18.02.2015 г.- 01.03.2016 г., ведно със законната лихва от 27.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, като отхвърля този иск за разликата до пълния претендиран размер от 12 771.82 лв. и за периода от 02.03.2016 г. до м.06.2016 г., вкл.; да заплати по искове с правно основание чл.200 КТ сумата от 1 052.61 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди за закупуване на медицински изделия „Анкер винт 3.8 мм“, „Орфит Сплинт“, „Содермикс крем 30 мл“, за получаване на медицински изделия- ударно- вълнова терапия, които вреди са в причинно- следствена връзка с трудова злополука, настъпила на 18.02.2015 г.; да заплати по искове с правно основание чл.86 ЗЗД сумата 814.40 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 2 290.70 лв., начислено за периода от 01.03.2015 г. до 27.02.2018 г., като отхвърля този иск за разликата до пълния предявен размер от 2 822.99 лв.; да заплати по искове с правно основание чл.86 ЗЗД сумата 317.86 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 1 052.61 лв. за периода 28.02.2015 г. до 27.02.2018 г., като отхвърля тези искове за разликата до пълния претендиран размер от 318.28 лв.“, съдът е постановил да се чете: „ОСЪЖДА „Х.Х.И.К.Б.“ АД- гр. София /ЕИК ****/ да заплати на М. Н. Н.

/ЕГН **********/ по искове с правно основание чл.200 КТ сумата 2 290.70 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от вреди, настъпили от трудова злополука от 18.02.2015 г. за периода 18.02.2015 г.- 01.03.2016 г., ведно със законната лихва от 27.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, като отхвърля този иск за разликата до пълния претендиран размер от 12 771.82 лв. и за периода от 02.03.2016 г. до м.06.2016 г., вкл.; да заплати по искове с правно основание чл.200 КТ сумата 1 052.61 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди за закупуване на медицински изделия- „Анкер винт 3.8 мм“, „Орфит Сплинт“, „Содермикс крем 30 мл“, за получаване на медицински изделия- ударно вълнова терапия, които вреди са в причинно- следствена връзка с трудова злополука, настъпила на 18.02.2015 г., ведно със законната лихва от 27.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; да заплати по искове с правно основание чл.86 ЗЗД сумата 814.40 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 2 290.70 лв., начислено за периода от 01.03.2015 г. до 27.02.2018 г., като отхвърля този иск за разликата до пълния предявен размер от 2 822.99 лв.; да заплати по искове с правно основание чл.86 ЗЗД сумата 317.86 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 1 052.61 лв. за периода 28.02.2015 г. до 27.02.2018 г., като отхвърля тези искове за разликата до пълния претендиран размер от 318.28 лв.“.

С определение от 15.08.2022 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, е оставена без уважение молба на ищеца М. Н. Н. за изменение на Решението от 23.04.2021 г., с което е допълнено Решението от 24.02.2020 г. по гр. дело № 14271/ 2018 г., в частта за разноските.

Постъпила е въззивна жалба от М. Н. Н. /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост на постановеното от СРС на 24.02.2020 г. решение в частта, в която искът му по чл.200 КТ е отхвърлен за горницата над присъдената сума от 2 290.70 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди- пропуснати ползи, настъпили от трудова злополука на 18.02.2015 г., до пълния претендиран размер от 12 771.82 лв. и за периода от 2.03.2016 г. до 2 м.06.2016 г.; и искът му по чл.86 ЗЗД е отхвърлен за горницата над присъдената сума от 814.40 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, начислено за периода от 01.03.2015 г. до 27.02.2018 г., до пълния предявен размер от 2 822.99 лв.; както и в частта за разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на останалата част от претендираните по делото суми- обезщетение по чл.200 КТ за имуществени вреди /пропуснати ползи/ и обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД, с присъждане на разноски по делото.

Подадена е въззивна жалба от ищеца М. Н. Н. и срещу постановеното на 23.04.2021 г. решение по чл.250 ГПК- с искане да бъде постановена отмяната му като неправилно.

Въззиваемата страна „Х.Х.И.К.Б.“ АД- гр. София /ответник по делото/- с променено наименование: „Е.Х.И.“ АД, оспорва жалбата на ищеца срещу постановеното на 24.02.2020 г. решение и моли същото като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Подадена е и частна жалба срещу определението по чл.248 ГПК от ищеца М.

Н. Н., който моли да бъде постановена отмяната му като неправилно.

Ответникът по частната жалба- „Х.Х.И.К.Б.“ АД- гр. София, оспорва същата и моли да бъде постановено определение за отхвърлянето й като неоснователна.

Предявени са искове с правно основание чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби, с които е сезиран настоящият съд, са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Жалбата срещу постановеното на 24.02.2020 г. решение е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Жалбата срещу постановеното на 23.04.2021 г. решение по чл.250 ГПК е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а въззивното производство в тази част следва да бъде прекратено. Това е така, тъй като за ищеца липсва обжалваем интерес, поради обстоятелството, че с допълнителното решение е уважено акцесорното му искане за присъждането на законна лихва върху присъдената с решението от 24.02.2020 г. сума от 1 052.61 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от закупуването и получаването на медицински изделия, намиращи се в причинно- следствена връзка с настъпилата на 18.02.2015 г. трудова злополука, считано от датата на подаване на исковата молба- 27.02.2018 г., до окончателното й изплащане. При положение, че произнасянето на съда е в негова полза, ищецът не е процесулноправно легитимиран да обжалва допълнителното решение, поради което и в тази част производството по делото следва да бъде прекратено.

По жалбата срещу постановеното на 24.02.2020 г. решение:

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение от 24.02.2020 г. е валидно и допустимо- в обжалваната част. Твърденият от въззивника- ищец порок, водещ до постановяването на недопустимо решение в частта по иска, с който се претендира обезщетение за имуществени вреди за периода м.03.2016 г.- м.06.2016 г., в случая не е налице, поради което и липсва задължение за въззивния съд да обезсили същото на посоченото в жалбата основание. Първоинстанционният съд се е произнесъл по 3 съществото на заявената от ищеца претенция за присъждането на обезщетение за имуществени вреди- пропуснати ползи за периода м.03.- м.06.2016 г., „поради невъзможността да си намери работа“, като не се касае за произнасяне по непредявен иск, нито за произнасяне свръх- петитум.

По същество постановеното от СРС на 24.02.2020 г. решение е частично неправилно в обжалваната отхвърлителна част и следва да бъде отменено относно признатото от първоинстанционния съд съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, довело до съответно намаляване на присъденото обезщетение по чл.200 КТ. В останалата обжалвана част решението е правилно и следва да бъде потвърдено, като въззивният съд споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за частично отхвърляне на предявените от М. Н. искове по чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД за сумите 9 499.39 лв.- главница /обезщетение по чл.200 КТ/, и 1 827.02 лв.- лихви за забава /обезщетение по чл.86 ЗЗД/, като неоснователни и недоказани- чл.272 ГПК.

За да бъде ангажирана безвиновната отговорност на работодателя, следва да бъде установено кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на чл.200 КТ: 1/ наличие на трудово правоотношение между страните по делото; 2/ трудова злополука, претърпяна от работника или служителя през времетраене на трудовото правоотношение; 3/ претърпени от работника вреди /в случаяимуществени/; и 4/ причинна връзка между трудовата злополука и вредата.

Правопораждащият фактически състав на задължението за обезвреда по чл.200 КТ не включва субективен елемент- вина на някой от служителите на работодателя за причиненото на съответния работник непозволено увреждане, поради което и такава не се търси.

Относно наличието на горепосочените елементи от приложимия фактически състав не е налице спор между страните. Спорни пред въззивния съд са въпросът за размера на дължимото на ищеца М. Н. обезщетение за претърпени вследствие настъпилата на 18.02.2015 г. трудова злополука имуществени вреди /пропуснати ползи/ на основание чл.200 КТ и налице ли са предпоставки за неговото намаляване при условията на чл.201, ал.2 КТ, поради проявена от служителя при настъпване на злополуката груба небрежност.