Присъда № 10 от 16.09.2025, Районен съд - Троян

МОТИВИ към присъда № 10 от 16.09.2025 г., постановена по НОХД № 8 по описа на Троянски районен съд за 20 24 г.

Подсъдимият Й. К. Б. от гр. Е, обл. ***, е предаден на съд по обвинение за извършено престъпление по чл. 131а, предл. 2-ро във вр. с чл. 129, ал. 2, предл. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, за това, че на 11.07.2023 г., около 10:30 часа, в гр. Троян, обл. Ловеч, ул. „Радецки“ № 68, в жилищно помещение № 104 на Затворническо общежитие „Атлант“ гр.

Троян към Затвора - Ловеч, при условията на опасен рецидив, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на главата, причинил средна телесна повреда на В. А. М. от гр. *** (изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - Ловеч, ЗО „Атлант“ – Троян), изразила се в счупване на челюст травматично счупване на горна челюст и дясна скула, което довело до затруднение на процесите на отхапването, дъвченето и говора.

От престъплението е пострадал В. А. М., който е конституиран като граждански ищец и е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от него граждански иск срещу подсъдимия Б. за сумата от 40 000.00 лв., представяваща обезщетение за причинении неимуществени вреди от престъплението по чл. 131а, предл. 2-ро във вр. с чл. 129, ал. 2, предл. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура гр. Ловеч поддържа обвинението спрямо подс. Й. К. Б., като счита, че същото е доказано от събраните доказателства и излага аргументи във връзка със становището си. Прокурорът прави искане на подсъдимия да бъде наложено наказание 8 години лишаване от свобода, което той да изтърпи при строг режим, съгласно изискванията на ЗИНЗС.

Повереникът на гражданския ищец - адвокат К. Н.Д. от ЛАК изразява становище за доказаност на обвинението и основателност на предявения граждански иск, който моли да бъде уважен в пълен размер.

Гражданският ищец В. М. поддържа заявеното от повереника му.

Упълномощеният защитник на подсъдимия - адвокат Д. М. от САК, заявява, че не е доказано подс. Й. Б. да е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, с оглед на което пледира той да бъде оправдан, а гражданският иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Защитникът по чл. 91, ал. 2 НПК Т. Златанова - Б.а не изразява самостоятелно становище, а се придържа към аргументите на адв. М..

Подсъдимият Й. К. Б. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, като в обясненията, които дава, твърди, че е участвал в побоя над пострадалия В. М., но заедно с лицата Е. М. и П. А. – свидетели по делото, като получените от пострадалия увреждания са резултат от ударите, нанесени от тримата.

Като лична защита подс. Й. К. Б. заявява, че никога не е отричал участието си в побоя над пострадалия, а като последна дума сочи, че деянието не е извършил изцяло той.

Съдът, като обсъди на основание чл. 14 от НПК всички събрани по 1 делото доказателства – обясненията на подсъдимия Й. К. Б., показанията на свидетелите В. А. М., Г. М. Х., М. А. П., И. А. Ц., Д. А. Д., Г. П. П., С. В. А., Ю. Н. Г., С. Г. С., С. Й. П., Х. А. А., С. В. Б., К. З. К., П. П. А., Н. Д. М., Е. Г.

М., Р. В. К., Г. М. К. Ю. С. Ю., М. П. М., Е. И. С., Н. И. С. и С. М. С., както и писмените и веществени доказателства и доказателствени средства, и заключението на съдебно-медицинската експертиза и допълнителната СМЕ, съдебно-психиатрична експертиза и видео-техническата и лицевоидентификационна експертиза, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Й. К. Б. е роден на *** г. в гр. Е, обл. ***, български гражданин, с начално образование, женен, осъждан, поС.ен адрес: гр. Е, обл.

***, ул. „И. М.“ № 108.

Подсъдимият Й. К. Б. е многократно осъждан, като към 11.07.2023 г. той изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в затворническо общежитие „Атлант“ към Затова гр. Ловеч. Към посочената дата и пострадалият В. А. М. изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в същото затворническо общежитие, като бил разпределен в спално помещение ( килия) № 104.

Отношенията между двамата преди 11.07.2023 г. не били добри.

На 11.07.2023 г. В. М. искал да излезе на сутрешна разходка, наричана в затворническото общежитие „на каре“. За целта той следвало да бъде записан в специален списък, но поради възникнало недоразумение, бил записан с името Ивелин, а не В., поради което не бил изведен на разходка. Това изключително много афектирало пострадалия, който започнал на висок глас да изразява своето възмущение и поискал среща с инспектор М. М.. Тя удовлетворила искането му и след проведения разговор, В. М. бил изведен на „карето“. Там той проявил вербална агресия към други лишени от свобода, между които и подс. Б., като се скарал с тях по повод невписването му в списъка за извеждане. Поради поведението на В. М., същият бил отведен в килия № 104, в която бил разпределен.

Минути преди 10.30 часа на същата дата - 11.07.2023 г., в килия № 104 при пострадалия влезли свидетелят П. А., по прякор „Фаса“, след него подсъдимият Й. Б. и накрая свид. Е. М.. Тримата били силно афектирани от поведението на М., който отправил остри реплики към изведените на „карето“, поради което започнали да го удрят. Пръв му нанесъл удар с юмрук свид. П. А. в областта на лицето, след него се включил подс. Б., както и свид.

М.. И тримата започнали да нанасят удари по пострадалия в областта на главата, в частност лицето, както и по тялото. Ударите били с юмруци и с ритници. Свид. В. М. започнал да вика на висок глас: “Помощ, майко, помощ!“.

Побоят над М. в килия № 104 от страна на подсъдимия Б. и свидетелите А. и М. бил възприет от свидетелите Н. М., Д. Д., И. Ц. и С. Б., също лишени от свобода.

Виковете за помощ на пострадалия М. били възприети освен от лишените от свобода свидетели Н. М., Д. Д., така и от служители на ЗО „Атлант“, които подали сигнал и надзирателят Г. К. пръв се отзовал. Той влязъл в килия № 104, а след него влязъл и отдельонният командир Ю. Ю.. На служителите пострадалият обяснил, че е бит от подсъдимия Б. и от 2 свидетелите Е. М. и П. А.. И тримата посочени отрекли, като на свой ред заявили, че пострадалият се е самонаранил, като е удрял главата си в стената и в шкаф в килията. По лицето на пострадалия имало видими следи от нараняване, като той заявил, че го боли главата, тъй като и тримата го удряли в главата. Не е уточнявал пред свидетелите К. и Ю. кой от тримата къде го е удрял точно.

Свид. Г. К. извел от килията пострадалия, след което го придружил до Филиала за спешна медицинска помощ - Троян. Там била направена рентегенография, по която медицинските специалисти констатирали счупване на скула и било предприето привеждане на В. М. до УМБАЛ „Г. Странски“ гр.

Плевен. Там същият бил хоспитализиран от 11.07.2023 г. до 14.07.2023 г., като му била извършена хирургична интервенция за наместване на фрактура на лицева кост.

В болничното заведение М. бил посетен от началника на Затвора - Ловеч – свид. Н. С., който отишъл, за да установи какво е съС.ието на пострадалия, а не за да извършва проверка във връзка с инцидента. Пред свид. С. пострадалият М. обяснил, че е бит от лишени от свобода лица с организатор подс. Й. Б.. Свид. С. при разговор със свид. Е. М. разбрал, че последният също е участвал в побоя, нанесен на В. М..

Свидетелят С. С. - инспектор „Вътрешна сигурност“ в Затвора –Ловеч също посетил пострадалия докато бил настанен в болницата в гр. Плевен, за изясняване на обстоятелствата около случая. На него М. разказал, че побоят му е нанесен от три лица - подс. Б. и свидетелите Е. М. и П. А., по прякор „Фаса“.

Извършената проверка в Затвора-Ловеч във връзка с нанесения побой над В. М. приключила с доклад, в който е отразено, че за времето от постъпване на М. в ЗО „Атлант“ - Троян на 25.09.2018 г. същият не е съумял да избере ефективни начини на взаимодействие с останалите лишени от свобода, както и с административния персонал, като за това свидетелстват и наложените му дисциплинарни наказания. В изготвено становище от инспектор „СДВР“ от 18.07.2023 г. е отразено, че при проверката във връзка с побоя над В. М. е установено, че същият е нанесен от л.св. Й. Б., П. А. и Е. М. и е направено предложение за извършеното от тримата, представляващо дисциплинарно нарушение, на всеки един да бъде наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 14 дни.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че на В. М. е причинено счупване на челюст - травматично счупване на горна челюст и дясна скула, което е довело до затруднение на процесите на отхапването, дъвченето и говора.

От заключението на допълнителната СМЕ, назначена в хода на съдебното следствие, е видно, че счупването на долната челюст се дължи на силен и внезапен удар в областта на долната половина на лицето (брадата) с твърди тъп предмет- най-вероятно с юмрук. Това може да се получи от един единствен удар, но може да се получи и от множество удари с твърд тъп предмет. Няма механизъм, по който да се определи тези удари дали са нанесени от подсъдимия Б. или от свидетелите М. и А..

3

Във връзка с различията в показанията, дадени от пострадалия М. и отказът на същия да дава показания е допусната съдебно-психиатрична експертиза, от заключението на която се установява, че това е възможно да се дължи на страх и притеснение у М., породени от отправени заплахи от лишени от свобода лица във връзка с нанесения му побой.

В хода на съдебното следствие е извършен оглед на диск, съдържащ видеофайлове от каМ. за видеонаблюдение, обхващащи килия № 104 в ЗО „Атлант“-Троян в инкриминирания период- от 10.14 до 10.59 часа. Тъй като при огледа не са идентифицирани лицата, които влизат в килия № 104 около 10.30 часа, е назначена компютърно –техническа и лицево-идентификационна експертиза. От изготвеното заключение е видно, че видеозаписите са с качество, което не позволява разграничаването на достатъчно общи и частни идентификационни прицнаци, характеризиращи заснетите лица, което ги прави негодни за лицева идентификация.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимия, като отчита, че те са както доказателствено средство, така и средство за защита. В тях Й. К. Б. сочи, че на 11.07.2023 г. той действително е участвал в побой над пострадалия В. М. в килия № 104. Същевременно подсъдимият заявява, че не само той е удрял пострадалия, но и че удари на М. в областта на лицето са нанасяли и свидетелите Е. М. и П. А..

Дадените обяснения от подсъдимия, които съдът в тази част кредитира, се подкрепят от показанията на пострадалия М. ( в частта, в която са кредитирани от съда) и на свидетелите-очевидци- И. Ц., С. Б., Н. М. и Д. Д., на свидетелите – служители на Затвора-Ловеч/ЗО „Атлант“-Троян, които след деянието са беседвали с пострадалия и с други лишени от свобода, за да установят участниците в побоя – Г. К., Ю. Ю., М. М., Е. С., С. С. и Н. С., както и частично от показанията на свидетелите, участвали в побоя - М. и А. ( в частта, в която са кредитирани от съда), както и на писмени доказателства, приобщени в хода на съдебното следствие - становище от инспектор СДВР, доклад от началника на Затвора-Ловеч.

Съдът кредитира частично показанията на свидетеля В. М., тъй като същите са взаимно противоречиви, като в първото с.з. пострадалият отказа да даде показания, поради което със съгласието на страните, бяха прочетени дадените от него показания в хода на ДП. В тези показания М. сочи, че освен подсъдимия, удари са му нанасяли и свидетелите А. и М..

В проведеното с.з. на 10.09.2024 г. М. заяви, че желае да даде показания, като изложи твръдения, че това, което е казано пред следователя, не го поддържа, „защото не е истината“. Пострадалият заяви: „Може ли трима да ме бият, а да си измият ръцете с Б.?“ В показанията, които даде в това с.з., заяви: „Трима души ми нанасяха ударите. Първият беше „Фаса“, който вдясно ми нанесе ударите в момент, в който Б. разговаряше с мен. Б. не ми е посегнал първи. Първи „Фаса“ ме удари в дясната страна. Аз се обърнах към леглото и с крака го избутах от себе си. Докато се изправя, тогава вече ме нападна Б. с юмруци. В същия този момент, когато Б. ми нанася ударите, Е. ме рита в гърдите и аз паднах на земята. Когато паднах единият от едната страна - Е. ми налагаше удари с ритници в лицето, Б. от другата страна с юмрук“.