Решение № 1153 от 07.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1153 гр. Пловдив, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Борислав Терзиев при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Иван Анастасов Въззивно гражданско дело № 20265300501021 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „С. и син-ДС“ЕООД против решение № 748/20.02.2026г. по гр.д.№ 4908/2024г. на ПдРС, XXIII гр.с., с което жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемата страна „Ник- Маш трейд“ЕООД сумата от 1227,10 евро, представляваща цена по договор за търговска продажба от 20.06.2023 г., за която сума е издадена фактура от същата дата, както и сумата от 121,69 евро- обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода 20.06.2023г.15.03.2024г., ведно със законните лихви върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Сочи се, че решението не е съобразено със събраните по делото доказателства и по- конкретно с обстоятелството, че фактурата от 20.06.2023 г., въз основа на която въззиваемата страна претендира плащане по процесната сума, не е осчетоводена от жалбоподателя и не е включена в дневника на покупките. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което искът да бъде отхвърлен.

От въззиваемата страна „Ник- Маш трейд“ЕООД е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Сочи се, че неосчетоводяването на горепосочената фактура не променя извода за осъществяване на доставката. Изложени са подробни доводи в подкрепа на правните и фактически изводи на Районен съд.

ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 4908/2024г. на ПдРС, XXIII гр.с. е образувано по искова молба от „Ник- Маш Трейд“ ЕООД, ЕИК **** против „С. и син - ДС“ ЕООД, ЕИК ****, с която са предявени обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1227, 10 евро /2400 лева/ с вкл. ДДС, 1 представляваща незаплатена цена по фактура № 1000000456/20.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда- 15.03.2024г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 121,69 евро /238 лева/обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 20.06.2023г.15.03.2024г. В исковата молба се твърди, че ищецът продал на ответника вентилатор втора употреба, за което издал фактура № 1000000456/20.06.2023г. за сумата от 2400 лева с включен ДДС. Стоката била предадена в деня на издаване на фактурата на служители на ответника в гр. ***. Сочи се, че въпреки многобройните разговори, електронна кореспонденция по електронна поща, както и разменена кореспонденция по вайбър между управителите на двете дружества, плащане от ответника на процесната фактура не е постъпило.

От „С. и син - ДС“ ЕООД е подаден отговор на исковата молба, с който предявените искове са оспорени като неоснователни. Твърди се, че на 20.06.2023 г. ответното дружество не било получило от ищеца вентилатор на стойност 2400 лева с вкл. ДДС, съответно не било получило и фактура. Ответникът посочва, че е закупил вентилатор от ищеца, но на 12.05.2022 г., за което била издадена фактура № 1519/12.05.2022 г. за ел. двигател на стойност от 1440 лева с вкл. ДДС и вентилатор на стойност 2400 лева с вкл. ДДС или на обща стойност от 3840 лева с вкл. ДДС, която била заплатена от страна на ответника на 16.05.2022г. Този вентилатор бил монтиран още през 2022 г. във фабриката на ответното дружество. Твърди, че през 2023 г. управителят на ищеца изпратил запитване дали вентилаторът по тази фактура е заплатен, при което управителят на ответника проверил, че закупената от дружеството вещ е заплатена още през 2022г. Въпреки това, без знанието и съгласието на ответника, била издадена процесната фактура от 20.06.2023 г. за вентилатор на същата стойност на продажната цена на закупения вече такъв с фактура от 12.05.2022г.

Твърди се, че въпросната втора фактура не е получена и не е осчетоводена от ответника.

Отделно се сочи, че във фактурата не бил посочен падеж на задължението, за да се претендира обезщетение за забава от датата на счетоводния документ.

По първоинстанционното дело са приети следните писмени доказателства: заверено копие от фактура № 1000000456/20.06.2023г.; разпечатка от кореспонденция между страните по приложението „Вайбър“; разпечатка от три писма по електронна поща от „Ник- Маш Трейд“ ЕООД до „С. и син - ДС“ ЕООД; заверено копие от невръчена телеграма от въззиваемата страна до жалбоподателя; писмо с обратна разписка, съдържащо покана за доброволно изпълнение до жалбоподателя; разпечатка от онлайн- калкулатор, съдържаща изчисление на законните лихви върху сумата от 2400 лева за периода от 20.06.2023г. до 15.03.2024г.; извлечение от Търговския регистър относно актуалното състояние на двете търговски дружества към 15.03.2024г.; заверено копие от инвойс фактура № 0000001510/12.05.2022г. за доставени от „Ник- Маш Трейд“ ЕООД на „С. и син - ДС“ ЕООД ел.двигател и вентилатор на обща стойност 3840 лева с ДДС.

По делото на ПдРС са разпитани свидетелите В. Н. и М. С.. По настоящето дело също са разпитани двама свидетели- В. Т. и Б. Н.. Свидетелят В. Н. е син на собственика на „НикМаш Трейд“ ЕООД. Към 2023г. работел във фирмата. Понастоящем имал собствена фирма.

През 2022г. доставили на „С. и син - ДС“ ЕООД вентилатор и електродвигател, с който да се задвижва. На 20.06.2023г. лично г- н С. се обадил на свидетеля. Казал му, че вентилаторът, който са им доставили предната година, е дефектирал, а той бил абсолютно необходим за производството им. Помолил по- най бързия начин да им бъде осигурен нов вентилатор.

Същият ден в базата на „Ник- Маш трейд“ЕООД пристигнал с бус служителят на „С. и син ДС“ ЕООД В. Т.. Той се представил с тези имена на свидетеля. Т. избрал вентилатор и свидетелят заедно с друг служител на „Ник- Маш трейд“ЕООД го натоварили на буса.

Преди той да потегли свидетелят му предал фактурата за вентилатора. Изпратил я и на г- н С. по „Вайбър“. Вентилаторите били два вида- леви и десни. Оказало се, че Т. е избрал грешния вид вентилатор. Затова на другия ден дошъл отново, за да сменят вентилатора.

Цената по фактурата не била платена.

Свидетелката С.а работи на длъжност „****“ в „С. и син - ДС“ ЕООД. В показанията 2 си тя сочи следното: „**** ми беше поръчвал части за нашия склад- някакъв вентилатор и двигател, мисля през 2022г. пролетта“. Впоследствие не се било налагало да закупуват друг вентилатор. В. Т. работил в „С. и син - ДС“ ЕООД като **** от 2022г. до към 2024г. На свидетелката не й е известно на Т. да е било възлагано да получи вентилатор от „Ник- Маш трейд“ЕООД. Той не бил оправомощен да получава фактури и въобще във фирмата изключително рядко се случвало служители да получават фактури. По принцип фактурите получавала самата свидетелка- лично, по куриер или по имейл.

Свидетелят Т. сочи, че през 2022г., преди още да бъде назначен като **** в „С. и син ДС“ ЕООД, работил на къщата на г- н С.. Един ден Д. С. бил на обекта, говорил по телефона, след което помолил свидетеля да му направил услуга. Дал му някакъв адрес, от който да вземе вентилатор за асирация. Свидетелят отишъл на адреса с бус и взел вентилатора. Впоследствие, включително и през 2023г., не бил ходил отново на същия адрес и не бил получавал втори вентилатор. Фирмата „Ник- Маш трейд“ не му говорела нищо.

Свидетелят Т., след като видя в залата свидетеля Б. Н., заяви също така, че не го познава и никога преди това не го е виждал.

Свидетелят Б. Н. е служител на „Ник- Маш трейд“ЕООД. Спомня си за доставката на вентилатора на „С. и син - ДС“ ЕООД през лятото на 2023г., защото тя била по спешност и защото било прецедент клиент на фирмата да не плати за доставена стока. Началникът на свидетеля дошъл при него и му казал да остави всяка друга работа, защото трябвало спешно да подготвят вентилатор за г- н С.. След около един- два часа дошъл един господин с бус. Н. е сигурен, че това е бил свидетелят Т.. Началникът на свидетеля докарал вентилатора с бус и го качили на буса. Т. благодарил, че са се отзовали толкова бързо. Началникът на свидетеля му предал джоб с документи, в който било и фактурата за вентилатора. На другия ден сутринта Т. дошъл отново, за да сменят вентилатора. През 2022г. доставили на същата фирма друг вентилатор. След доставката през лятото на 2023г. в продължение на около една година от „С. и син - ДС“ ЕООД обещавали да платят, но накрая категорично отказали. По настоящето дело е приета и разпечатка от приложението „Вайбър“ за обаждане от телефонен номер ****, за който свидетелят Т. посочи, че е негов. От това извлечение обаче е видно единствено, че обаждането е на 21.06.2023г., в 12,00 часа, но не и до кого е било отправено.

По първоинстанционното дело са приети основно и допълнително заключения по ССЕ, изготвени от вещо лице Б. Д., от които се установява, че фактура № 1000000456/20.06.2023г. не е осчетоводена от „С. и син - ДС“ ЕООД- не е отразена по сметка 401 „Доставчици“, не е включена в дневника за покупките, както и в справката- декларация по ДДС, а също така, че тази фактура е включена в дневника за продажбите на „Ник- Маш трейд“ЕООД.

Неподписаната от получателя и неосчетоводена от него фактура съставлява изходящ от доставчика частен документ, който само по себе си не е доказателство за сключването на договор за покупко- продажба на стоки или за доставка на услуги и не удостоверява реалното доставяне на стоките или услугите. Както се сочи и в мотивите към Решение № 67 от 31.07.2015г. на ВКС по т. д. № 631/2014 г., II т. о. „Неподписаната от получателя фактура, която не е отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е вписана в дневниците за покупко- продажби и справките- декларации по ЗДДС и по която не е ползван данъчен кредит от задължената страна сама по себе си не установява получаване на стоката, нито доказва сключване на договор за търговска продажба“. Също така в Решение № 252 от 3.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1067/2011 г., II т. о., ТК се сочи, че „Фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор за търговска продажба на движими вещи, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката - вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача, респ. на техните представители, време и място на сключване на продажбата. Съдържанието на фактура № 1000000456/20.06.2023г. не дава яснота относно предмета на доставката, тъй като същият е индивидуализиран единствено като вентилатор. Дори да приемем, че при този тип продажби не се договаря за прехвърляне на собствеността върху индивидуално определена вещ, индивидуализацията „вентилатор“ не съдържа и необходимите родови характеристики като 3 вид / тип/ вентилатор според предназначението му, марка и модел. Представената с исковата молба кореспонденция по приложението „Вайбър“ и по електронната поща също не съставлява доказателство за сключването на договор за покупко- продажба между страните и за реално осъществяване на договорена доставка на вентилатор на 20.06.2023г., тъй като в нея се съдържа само едно изявление от името на „С. и син - ДС“ ЕООД- „Ок Ще е проверя“, което не може да се тълкува като признание за осъществяване на твърдяната от въззиваемата страна доставка.

В случаите когато купувачът не е осчетоводил фактурата, продавачът може да докаже реалното извършване на доставката с други документи като напримердвустранно подписан приемо- предавателен протокол, товарителници или складови разписки. Такива документи не са представени от въззиваемата страна. При положение, че сключването на договор за доставка на вентилатор на стойност 2400 лева с ДДС и самата доставка, за която е издадена фактура № 1000000456/20.06.2023г., не се установяват от посочената фактура, от останалите писмени доказателства и от заключението на ССЕ, то като се има предвид, че твърдяната сделка е на стойност под 5000 лева, доказвана на сключването на същата и извършването на доставката е напълно допустимо и възможно със свидетелски показания. Показанията на изслушаните по делото свидетели обаче са противоречиви и взаимно се изключват. При това единственият от тях, за който не е налице основание да се приеме, че не е лично заинтересован от изхода на спора по делото е свидетелят В. Т.. Свидетелят В. Н. е сина на собственика и управител на „Ник- Маш трейд“ЕООД С. В.ев Н.. Свидетелката М. С. следва да е **** на собственика и/или управителя на „С. и син - ДС“ ЕООД или да е във ****, тъй като в показанията си сочи: „**** ми беше поръчвал части за нашия склад“. Свидетелят Б.