Решение № 1326 от 27.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1326 гр. Пловдив, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20235330202865 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № НП-1/06.04.2023г. , издадено от председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на „**” ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева за нарушение на чл. 26, ал. 3 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ).

В жалбата и в съдебно заседания се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. По-конкретно се сочи, че: следва нарушението да бъде преценено като такова по чл.28 от ЗАНН.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

АУАН и НП са издадени за нарушение със следните фактически и правни очертания: „**” ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенцията 1 по вписванията с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. **, с издадена лицензия № ** г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“ е допуснало следното нарушение: „**” ЕАД не е издало в срок до 19.03.2021 г. становище, с което да определи условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ), предвидена за изграждане в ПИ с идентификатор ** .

Съгласно чл. 26, ал. 3 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ): „За енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции па присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии условията за присъединяване се определят в становище, което се издава в срок до 30 дни от постъпване на искането.“

В съответствие с чл. 87 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба № 6/ К.Б.И. е подал на 17.02.2021 г. „ Искане№ 4453006 /17.02.2021г.за проучване условията и начина на присъединяване на

ФЕЦ към електроразпределителната мрежа.

На 14.04.2021 г. „**“ ЕАД е издало становище №4453006 /14.04.2021г за условията и начина за присъединяване на

ФЕЦ към електроразпределителната мрежа.

Като не е издало в срок до 19.03.2021 г. на адрес: гр. ** становище, с което да определи условията за присъединяване електроразпределителната мрежа на ФЕЦ, предвидена за изграждане в имот с идентификатор ** на 20.03.2021г.„**" ЕАД е нарушило чл. 26. ал. 3 от ЗЕВИ, с което е осъществило състава на чл. 60а от ЗЕВИ.

По делото не съществува какъвто и да било спор относно основните съставомерни факти, въз основа на които са издадени процесните АУАН и НП: -обстоятелството, че „**” ЕАД притежава издадена лицензия № ** г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“; че съответно К.Б.И. на 17.02.2021 г. е подал до „**” ЕАД „Заявление за проучване на условията и начина на присъединяване на ФЕЦ към електроразпределителната мрежа“, че в срок до 19.03.2021 г. „**” ЕАД не е издало по адреса си на управление ** становище, е което да определи условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ);А,това е направено на 14.04.2021г.

По тези обстоятелства няма спор същите се установяват и от приложените по преписката писмени доказателства и от гласните такива.

Страните не спорят, че приложимата материално правна норма в случая е чл. 26, ал.3 ЗЕВИ, вр. чл. 24, т.1 ЗЕВИ, както при извършена служебна проверка се установи, че изцяло законосъобразно е посочено в АУАН и НП. Не се формира по делото спор, че принципно кореспондиращата 2 на чл. 26, ал.3 ЗЕВИ санкционна норма е тази на чл. 60а от ЗЕВИ, както и според съда правилно е посочено в НП.

Спорният по делото въпрос е: че според жалбоподателя се прави искане за приложение на чл.28 от ЗАНН,като се счита ,че административнонаказващия орган не е преценил тези факти и не ги е обсъдил.А, от своя страна пълномощника на въззиваемата страна счита ,че не е налице маловажен случай и е неоправдано приложението му.

Преди да обсъди настоящия съд - следва ли да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН ,то служебно ,макар да не е наведено подобно възражение ,съдът следва да прецени спазени ли са сроковете по 34 от ЗАНН.Видно от текста на чл. 34, ал.2 ЗАНН: „… за нарушение на Закона за енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми източници и подзаконовите нормативни актове по прилагането им… не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване на нарушението.

В настоящия не е спорно , че дългият пет годишен срок е спазен. Следва да се отговори дали е спазен краткия шестмесечен срок, считано от откриване на нарушителя. Според трайната съдебна практика нарушителят се счита за открит, когато наказващият орган разполага с необходимите и достатъчни данни за извършване на нарушението и за самоличността на дееца, тоест когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие на конкретно лице, обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. Във всички случаи обаче, за да се счита за открит нарушителя е напълно достатъчно администрацията да разполага с достатъчно данни за извършеното нарушение и самоличността на дееца, без тази дейност да е обвързана с формални процедури, а още по-малко с юридическото оформяне и подписване на актове, които финализират проверката. Видно от представения по делото КП № Е-10 от 12.12.2022г. след таблица 2.3 е вписано заявлението на К.Б.И. – вписано е също така ,че становището за присъединяване е издадено след 30дн.срок.В този смисъл и издадения АУАН от дата 23.01.2023г. е издаден в тримесечния , а не дори в шестмесечния срок посочен по-горе.Като срока тече от приключване на проверката обективирана в посочения по-горе Констативен протокол. Тъй като ,това е действителният момент на откриване на процесното нарушение и неговият извършител е,когато КЕВР реално е разполагала с всички необходими документи, които позволяват установяването на фактическите признаци на конкретно вмененото деяние.

Досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. Съдът счита, че извършеното нарушение от жалбоподателя осъществява признаците на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. ЗАНН не съдържа легална дефиниция на понятието „маловажен случай“. Съгласно ТР № 1/2007 г. по тълк. н.д. № 1/ 2005 г. на ВКС, прилагането на чл. 28 от ЗАНН по своята същност представлява освобождаване от административнонаказателна отговорност и следователно по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, 3 съдържанието на понятието маловажен случай и критериите за определяне на дадено административно нарушение като маловажен случай, следва да бъдат извлечени от чл. 93, т. 9 5 от ДР на НК. По аргумент от посочената разпоредба маловажен случай на административно нарушение ще е налице тогава, когато нарушението с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.

Касае се за формално нарушение , изразяващо се в неспазване на срок за даване на становище. При извършената проверка не са констатирани други нарушения от жалбоподателя . Тези обстоятелства са релевантни при преценката за интензитета на обществената опасност на нарушението спрямо типичните нарушения от този вид и преценени в своята съвкупност, обосновават по - ниска обществена опасност на деянието и дееца спрямо други нарушения от същия вид. Не е спорно, че вмененото на санкционираното лице нарушение е формално по своя характер, но това не съставлява пречка преценката за маловажност да се извършва при отчитане наличието или липсата на вредоносни последици. В случая изложените по – горе обстоятелства представляват смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието с оглед конкретните обективни условия, като такова с по - ниска степен на обществена опасност. Степента на обществена опасност на конкретното формално нарушение следва да бъде преценена на база на конкретните обективни обстоятелства и субективно поведение (отношение) на нарушителя. Не може да се приеме, че в конкретния случай нарушението рефлектира върху охраняваните със санкционната норма на чл.

60 а ал.1 от ЗЕВИ отношения по начин, непозволяващ приложението на чл. 28 от ЗАНН. В случая, с оглед установената по делото фактическа обстановка, липсата на накърнени интереси и при съблюдаване на критериите по чл. 93, т.

9 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, следва да се приеме, че степента на обществена опасност на извършеното нарушение е по - ниска в сравнение със степента на обществената опасност.Видно е ,че срокът от 30 дни е нарушен от „**“ ЕАД за даване на становище,като вместо на дата 19.03.2021г ,това становище е дадено на 14.04.2021г.Изводът на настоящия съд е ,че това в един сравнително кратък период на закъснение,без да са нанесени вреди или други неблагоприятни последици.

В съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/ 2005 г. на ВКС, неприлагането от административнонаказващия орган на нормата на чл. 28 от ЗАНН при наличието на предпоставките за това, води до материална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и обуславя неговата отмяна. В този смисъл има изобилна съдебна практика.В същото време не може да не бъде съобразена и санкцията ,която се предвижда от законодателя и която е определена да понесе жалбоподателя ,а именно имуществена санкция в размер на 10 000 лева,която според настоящия съд се явява несъразмерно тежка на фона цитираното по-горе закъснение на дружеството.Ето,защо съдът счита,че следва наказателното постановление № 4

НП-1/06.04.2023г. издадено от председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на „**” ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева за нарушение на чл. 26, ал. 3 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) да бъде отменено .

Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт.

Същото следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ и е в размер между 80 лева и 150 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената юрисконсултска защита, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено на минималния размер от 80 лева.

В тази връзка следва да се отбележи, че делото не разкрива нито фактическа, нито правна сложност, разгледано е в рамките на едно съдебно заседание, което е било с кратка продължителност, разпитан е един свидетел, фактическата обстановка не е била спорна между страните, поради което справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства н а минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ