Решение № 144 от 12.08.2020, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ гр.

Кюстендил, 12.08.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в открито заседание от четвърти август две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

ЧЛЕНОВЕ:

Т.КОСТАДИНОВА

КАЛИН

ВАСИЛЕВ-мл. съдия

При участието на секретаря Г. Кирилова, като разгледа докладваното от младши съдия Василев в. гр. д. №281/2020г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№

3119/09.03.2020г. от Т.П.Л., ЕГН: **********, чрез процесуалния си представител – адв. Е.А., адрес ***, против решение №119 от 19.02.2020г., постановено по гр. д. №777/2019г. по описа на Районен съд – Дупница.

Подадена е и въззивна жалба с вх.№3599/26.03.2020г. от Поделение за пътнически превози София /ППП София/ адрес: гр. София, бул. „Мария Луиза“ №102, чрез главния юрисконсулт – Теодора Бунарджиева, процесуален представител и пълномощник на директора на ППП София, против решение №119 от 19.02.2020г., постановено по гр. д. №777/2019г. по описа на Районен съд – Дупница.

С обжалваното решение първоинстанционният съд: 1. е осъдил „Поделение за Пътнически превози София” към „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД, на Т.П.Л., сума в размер на 8 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 19.11.2018г. до окончателното й изплащане, като за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер на иска от 20 000 лева, искът е отхвърлен. 2.

Осъдено е „Поделение за Пътнически превози София” да заплати на Т.П.Л. сумата в размер на 561, 40 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 19.11.2018г. до окончателното й изплащане. 3. Отхвърлил е предявените обратни искове от „Поделение за Пътнически превози София” срещу ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ /ДПНКЖИ/ за сумите 8 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди на Т.П.Л., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 19.11.2018г. до окончателното й изплащане и сумата в размер на 561, 40 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди на Т.П.Л., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 19.11.2018г. до окончателното й изплащане от настъпила трудова злополука на 19.11.2018г. съгласно Разпореждане № 22793 от

28.11.2018 год. на НОИ, ТП – София град. 4. Осъдено е ППП София да плати държавните такси в общ размер на 370 лв. и възнагражденията за вещи лица в общ размер на 498 лв., платени от държавния бюджет.5. Л. е осъдена да плати на ППП София сума в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателят

Л. обжалва решението на PC-Дупница, в частта му, в която е отхвърлен предявения от нея иск с правно основание чл.

200 КТ за разликата между уважения размер от 8 000 лв. до пълния размер на предявения иск за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., както и в частта, в която съдът я е осъдил да заплати на ответното дружество юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. В жалбата се сочи, че на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя от тежестта на уврежданията. Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извеждала от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Законът бил предоставил по императивен начин определянето на обезщетението по справедливост на субективната преценка на съдебния състав, разглеждащ конкретния правен спор. Неимуществените вреди нямали парична оценка и обезщетението за тях се определяло по вътрешно убеждение от съда. От съдебната практика било възприето, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябвало да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.

Такива обективни обстоятелства, при телесните увреждания, рефлектиращи върху определения размер на обезщетение били: характер на увреждането - тежест на увредата, степен на засягане на организма или отделна негова система, създаване на временна или постоянна опасност за живота и здравето, степен и продължителност на засягане на телесна функция; начинът на извършването на увреждането и обстоятелства, при които е извършено-дали е причинено умишлено или непредпазливо, каква е степента на небрежност от причинителя - лека или груба, налице ли е правна регламентация на дейността, която е довела до увреждането, заложен ли е риск в естеството на самата извършвана дейност, допринесъл ли е пострадалия за увреждането, налице ли са други фактори от обективен или субективен характер, отегчаващи или облекчаващи вината и отговорността на делинквента; извършените медицински манипулации- колко на брой и вид медицински интервенции са проведени за възстановяване на здравето на пострадалия, в каква степен и интензивност са засегнали организма му, какъв е бил рискът при тяхното осъществяване или при непровеждането им; продължителност на лечението - какъв период от време продължава лечението и отделните негови фази, каква е активната и пасивната ангажираност на пострадалия с възстановяване на здравето му, с оглед болничните престои и долекуването - рехабилитация, лечебна физкултура, поддържаща терапия, хранително диетичен режим, медикаментозно лечение; допълнителното влошаване състоянието на здравето-увреждания на здравето, настъпили като последица от първоначалното страдание или неговото лечение - оперативни усложнения, възпалителни процеси, задълбочаване на органни или системни дефицити и др. перспективата за възстановяване от увреждането - дали се очаква то да бъде окончателно и невъзвратимо, с прогноза за пълно възстановяване или за частично възстановяване на накърнената функция на организма, както и времето, необходимо за това; осакатявания, загрозявания - налице ли е обективно загрозяване на пострадалия вследствие на деянието или на елементи от лечението, на кои части от тялото е то и причинява ли сетивни или речеви дефицити, видими ли са за околните и могат ли обективно да водят до чувство на смущение и срам, пречат ли на други функции на тялото, на личното, социалното и професионалното ежедневие на пострадалия, подлежат ли на оперативно премахване или коригиране; предвидими в бъдещото болки и страдания - какви ще са бъдещите физически психически и емоционални травми от увреждането при протичане на възстановителния процес съобразно типичното развитие на болестта и спецификите при конкретния пострадал и тяхната продължителност, възможност за самообслужване; възраст на увреденото лице - в кой етап от личностното развитие на пострадалия, последният е подложен на здравословно и психическо изпитание - в зряла възраст или като дете, което е с още неукрепнала личностна и ценностна система и капацитет за справяне с проблемите и в явен риск за бъдещото развитие или в напреднала възраст, когато е вече възприет определен устойчив стереотип на поведение и когато промените са пo-застрашаващи, приемали се по-тежко и възстановяването е по-бавно и неустойчиво; възможност за ресоциализация след продължително лечение и загуба на трудови и социални умения и навици; причинени изменения в личността на пострадалия - краткотрайна, дълготрайна или постоянна отрицателна промяна в емоционалното състояние на пострадалия, в отношението му към близки, роднини и приятели, в неговото самочувствие в ежедневието, в семейството и на работното място; икономическото състояние на обществото икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за справедливост на съответния етап от развитие на обществото в държавата са фактори, които се отчитат при обезщетенията за неимуществени вреди, като икономическата конюнктура е в основата на непрекъснато осъвременяване на нивата на обезщетенията.

Подчинението на размера на обезщетението на тези критерии не съставлявало самоцел, а обезпечава реализиране на принципа за справедливост на обезщетението, което следвало да репарира интегрално кредитора, да покрие цялостно всички претърпени от него вреди.

От доказателствата по делото се установявало безспорно, че причинената увреда на Л. е настъпила при условията на трудова злополука. Категорично не било налице проявена от страна на същата груба небрежност, за да бъде намалено обезщетението, което й се следва.

Присъждайки обезщетение за причинените на Л. неимуществени вреди в следствие на причиненото й увреждане в резултат на трудова злополука в размер на 8000 лева, съдът неправилно бил приложил принципа на справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и неправилно бил определил размера на следващото й се обезщетение, което по справедлив начин да поправи вредите и да обезщети в пълен обем пострадалото лице. Категорично било доказано наличието както на козметични дефекти, които и за в бъдеще щели да причиняват дискомфорт на ищцата, така и наличието на ограничение и дефицит в сгъването на увредения крайник, което допълнително ще й причинява неудобства. Съдът не се бил произнесъл и по претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1 и 2 от