Определение № 95 от 26.02.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 95 гр. Ловеч, 26.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН ИВАНОВ при участието на секретаря ВЯРА ТИНКОВА в присъствието на прокурора Т. Н. П. като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Частно наказателно дело № 20254300200065 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.

Постъпила е молба от В. В. Б., с която моли да бъде условно предсрочно освободен. Излага, че изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 9 месеца, и че към момента е изтърпял повече от половината. Изтъква, че по време на изтърпяване на наказанието е дал необходимите доказателства за своето по поправяне. Посочва, че има нисък риск от вреди за останалите лишени от свобода и персонал, и че е налице нисък риск от рецидив. Посочва също, че е със средно – специално образование, неженен с едно дете, което отглежда сам. Излага, че няма дискриминационни нагласи, няма нито едно наказание и е трудово ангажиран. Смята, че се е ресоциализирал и подготвен за възможността да живее живота си сред свободните хора и да спазва законите.

Упълномощеният от Началника на Затвора Ловеч ИРД Д.С. счита, че подадената молба е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение по изложените доводи в становището представено от Началника на Затвора-Ловеч.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч прокурор Т. П. счита, че не са налице доказателства за поправянето и превъзпитанието на лишения от свобода, поради което моли молбата на Б. да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание служебно назначеният защитник на В. В. Б. – адв.

В. от ЛАК, моли да бъде уважена молбата, тъй като са налице условията на чл.

1

70 от НК. Акцентира на малкия остатък от наказанието и приема, че са налице предпоставките за УПО. Прави възражение, че от страна на представителя на затвора Ловеч са изтъкнати само отрицателни черти на подзащитния й като сочи положителни такива като полагане на доброволен труд от негова страна, липса на наказания, участия в спортни мероприятия и други.

Лишеният от свобода В. В. Б. в съдебно заседание се явява лично, поддържа молбата и моли да бъде освободен условно предсрочно. Заявява, че е осъзнал грешката, си и че няма да я повтаря за в бъдеще като сочи, че е самотен родител и отглежда сам детето си и желае да помага на своята майка.

Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, становището на страните заявени пред нас и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От фактическа страна:

В момента затворникът изтърпява наказание лишаване от свобода наложено с Определение № 246/26.09.2024 г. по НОХД № 1289/2024 год. по описа на РС- Велико Търново в размер на 9 /девет/ месеца лишаване от свобода, от което наказание към днешна дата фактически е изтърпял 5 /пет/ месеца и 22 /двадесет и два/ дни, от работа 1 /един/ месец, или ВСИЧКО 6 /шест/ месеца и 22 /двадесет и два/ дни и има ОСТАТЪК от 2 /два/ месеца и 8 / осем/ дни.

Установено е по делото, че към датата на съдебното заседание лишения от свобода е изтърпял фактически повече от половината от наложеното наказание лишаване от свобода.

От приложеното към делото становище от ГДИН Затвора-Ловеч е видно, че лишения от свобода В. В. Б. частично изпълнява поставените цели в първоначалния план на присъдата. Не показва трайни нагласи за положителна промяна. Няма затвърдена позитивна линия на поведение и към момента плана на присъдата не е изпълнен.

Становището на началника на затвора е, че не е налице първата предпоставка, визирана в разпоредбата на чл. 70 от ПК и няма достатъчно доказателства за поправянето и доброто поведение на осъдения, поради което становището е да не бъде уважена молбата на л.св. Б. и да не бъде условно предсрочно освободен за остатъка от изтърпяване на наказанието му.

В доклада на инспектор ИСДВР М. М. лишения от свобода В. В. Б. търпи наказание лишаване от свобода в размер 9 м по НОХД № 1289/2024 на Районен съд - Велико Търново. Първоначално постановен Строг режим от 03.10.2024 г. Осъждан по чл. 201, чл. 194, чл. 354а, чл. 3436 и чл. 343г от НК.

Постъпил в затвора на 03.10.2024 г., начало на изпълнение на наказанието 12.10.2024 г., формално право за условно-предсрочно освобождаване е 2 придобил на 28.01.2025 г.

Престоят му в затвора през 2023 г. е за идентично правонарушение.

Осъждан в миналото за кражба и притежание на наркотици.

За времето на изтърпяване на поредната присъда показва, че е формирал незаконосъобразно поведение, за което липсва съжаление и осъзнаване, за да настъпи трайна положителна промяна в нагласите и начина му на мислене.

Вероятността от рецидив при него е перманентно повишена. Мотивацията за промяна на поведението и на начина му на живот на този етап е твърде ниска и декларативна. Изводите се налагат от това, че попада за пореден път в затвора, а грешките и нарушенията му са еднотипни. Не си дава сметка за причините и последиците от незаконосъобразните си постъпки.

Лишеният от свобода познава добре затворническия начин на живот, адаптивен е към средата и ограниченията. Същият демонстрира поведение, ориентирано към зачитане и спазване на правилата и реда в затвора.

Рискът от сериозни вреди към служителите на затвора е нисък, нисък е и за останалите осъдени. Взаимоотношенията му с пенитенциарните служители в общежитието са в рамките на установените правила. Това му осигурява едно сравнително спокойно пребиваване в затвора, тъй като опитът от предишен престой оказва своето влияние. Представя добър толеранс за фрустрация, не се отчита! афективно-агресивни нагласи, способен да се ориентира в различни ситуации и взаимодействия, да прояви гъвкавост, без излишна полемика и конфронтация, но при засягане на интересите му не би останал в позиция на потърпевш.

Участвал е в групова специализирана програма „Овладяване на социални умения и активно поведение на трудовия пазар", включва се в спортни и културни мероприятия, играе ежедневно тенис на маса. Дадена му е тази възможност да работи по доброволния труд като „Дежурен по кухня" от 10.12.2025 г.

За времето на престоя си не е наказван и награждаван.

Л. св. Б. е изградил стереотип на девиантно поведение, липсва му устойчивост за прекратяване на незаконосъобразните му действия, не си дава сметка за последиците от тях. Вероятността за позитивни промени е нищожна.

На този етап липсват доказателства за настъпили промени в нагласите и начина му на мислене. В условията на затвора спазва правилата, но еднотипното му поведение до момента на свобода дава индикации, че не умее да владее себе си и с поведението си е опасен за обществото.

Л. св. Б. приема планираните корекционни дейности, показва желание 3 да промени действията и поведението си, но при него липсва устойчивост за преследване на набелязаните цели.

Първоначално определеният риск от вреди, както и преразгледан към момента остава със следните показатели: за обществото – среден по отношение на самия него – среден; към служители - нисък - поведението му е съобразено с изискванията; по отношения на режима - опасения от уязвимост и опасения във връзка с нарушение на задълженията.

Първоначалната оценка на риска от рецидив е в средния диапазон - 46 т.

За времето на престоя си не е дал основание да се счита, че е повишил мотивацията си за промяна в личностовите нагласи и към настоящия момент преоценката е със същото цифрово изражение - 46 т.

Анализът на риска от сериозни вреди е среден. Засяга като цяло обществото /даване на негативен пример, причиняване на ПТП/ и самия него /развитие на зависимост/. Има пътно-транспортен /непредвидим/ характер.

Ескалира при неблагоприятно референтно обкръжение. В условията на затвора са отчетени опасения във връзка с нарушения на задълженията и уязвимост в желанието си да употреби ПАВ. Рискови фактори: употреба на наркотици.

Очаква се тенденция към завишаване на риска от вреди, имайки предвид нагласите и повтарянето на едни и същи грешки от осъденото лице.

Не показва трайни нагласи за промяна в личностно-поведенчески план.

Не полага усилия да диференцира проблемите си и да намира приемливи алтернативи за тяхното решаване. Мотивацията за промяна на този етап е ниска и носи декларативен характер. Малкият период на престой до момента не е достатъчен осъденото лице да осъзнае и приеме, че с поведението си вреди както на себе си, така и на обществото. Повтарянето на едни и същи грешки показва, че липсва воля и устойчивост за преодоляване на слабостите му.

От правна страна:

Съгласно чл. 70, ал. 1 от НК, за да бъде постановено условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода, следва същият да е изтърпял не помалко от половината от наложеното му наказание. В настоящия случай това формално изискване е налице, тъй като В. В. Б. е изтърпял всичко 6 месеца и 22 дни, а остатъкът от наложеното му наказание към днешна дата е 2 месеца и 8 дни.

Съдът, като съобрази постъпилата молба от лишения от свобода, становището от ГДИН Затвора-Ловеч и доказателствата по делото счита, че молбата на В. В. Б. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

4

От направения анализ на всички доказателства за цялостното поведение на Б. обосновават извод, че не са налице предпоставките визирани в чл. 70, ал.

1 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на същия, тъй като не е налице втората предпоставка необходима за уважаване молбата му.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1 от НК лицето следва да е дало доказателство за своето поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за доказателства за поправяне в нормата на чл. 439а от НПК, а именно това са всички обстоятелства, които сочат добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, социализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.

Доказателствата за поправянето се установяват в оценките на осъдения по чл.

155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяването на наказанието. Това налага изследване на цялостното поведение на осъденото лице по време на престоя му в затвора.

Фактически изтърпяването на повече от половината от наложеното наказание не е единствения и решаващ критерии, който следва да се отчита при преценка за допускането на условно предсрочно освобождаване.

Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика - ПВС № 7/85 изм. с ПВС № 8/87 констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. Съдът приема, че е необходимо да продължи поправителното въздействие в затворническото общежитие при Затвора Ловеч по отношение на Б., тъй като не са налице трайни доказателства за промяна в неговото поведение, които да сочат, че същия се е превъзпитал и поправил, не са постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание, поради което не е налице втората кумулативна дадена предпоставка, посочена в чл.

70, ал. 1 от НК.

В тази връзка настоящата инстанция приема предвид посочените погоре доказателства, че не са налице останалите изисквания за условно предсрочно освобождаване. С поведението си не е доказал, че наказанието лишаване от свобода му е оказало нужното корекционно въздействие.

Колкото до направените възражения от страна на служебния защитник, че са налице положителни промени в поведението му действително такива 5 както вече посочи и по горе са посочени в доклада на ИСДВР М. М., но същите не са в достатъчен обем, за да се направи извод, че с изтърпяната част от наказанието е настъпил изцяло поправителен ефект при осъдения Б.. Нещо повече при анализа на риска от сериозни вреди същия е останал среден като ИСДВР М. е посочила, че се очаква тенденция от завишаване на риска от вреди имайки нагласите на осъдения и повтарянето на едни и същи грешки /вж. т.4. т.4 л.14 от делото/.