Решение № 76 от 04.06.2024, Районен съд - Кубрат
- Съд
- Районен съд - Кубрат
- Дело
- Гражданско дело 25/2024
- Вид
- Решение № 76
- Подписан
- 04.06.2024
- В сила
- 27.06.2024
- Състав
- Албена Дякова Великова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 205 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, изр. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 76 гр. Кубрат, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Албена Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело № 20243320100025 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по искове с правно основание в разпоредбите на чл.
79, чл. 92 и чл. 205 ЗЗД, предявени по реда на чл. 415 ГПК.
Ищецът „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, вписано в Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д. К. К. – изпълнителен директор чрез пълномощник от адв. З. Ц. от САК, твърди, че ответникът Л. И. К. е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги по силата на сключени Договор за мобилни услуги № 617087170/11.01.2017 г., Договор за мобилни услуги № 620269103/24.07.2018 г.,
Допълнително споразумение
№
030701074/14.10.2019 г. и Договор за лизинг от 14.10.2019 г., Допълнително споразумение № 037261069/22.04.2020 г. към договор за мобилни услуги и Допълнително споразумение № 055455315/21.07.2021 г. към договор за мобилни услуги.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор, потребителят се задължил да заплаща ползваните услуги въз основа на месечно издавана фактура.
Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 8 броя фактури, издадени в периода м. август 2021 г. до м. януари 2022 г., а именно: фактура № 732396134/15.08.2021 г., № 7324110908/18.08.2021 г., № 7325192895/15.09.2021 г.,
№
7325415987/18.09.2021 г.,
№
1
7326575523/15.10.2021 г.,
№
**********/18.10.2021 г.,
№
**********/18.12.2021 г. и № 7330521390/15.01.2022 г.
Във всяка от посочените фактури са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от цитираните по-горе договори, сключени между страните. Посочва се, че задълженията по Договор за мобилни услуги № 617087170/11.01.2017 г., изм. с допълнително споразумение от 21.07.2021 г. възлизат на общо 413.39 лв., от които 276.05 лв. – незаплатени месечни абонаментни такси, услуги и допълнителни такси и 137.34 лв. – начислена неустойка; по Договор за мобилни услуги № 620269103/24.07.2018 г., изм. с допълнително споразумение от 22.04.2020 г. са в общ размер на 129.15 лв., от които 51.47 лв. – незаплатени месечни абонаментни такси и 76.68 лв. – начислена неустойка и по Договор за лизинг от 14.10.2019 г. – задължение в размер на 15.18 лв. представляваща незаплатени две лизингови вноски.
Изискуемостта на вземанията по всяка от издадените фактури е настъпвала петнадесет дни след издаването й.
Неизпълнението на абоната да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги, е ангажирало договорната му отговорност съгласно сключените договори и допълнителни споразумения към тях, като във връзка с ОУ, дружеството е прекратило едностранно индивидуалните договори на Л.
И. К. за ползваните абонаменти. Общото задължение в размер на 557.72 лева не било заплатено.
Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение па парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Л. И. К. е образувано ч. гр. д № 753/2023 г. по описа на PC – Кубрат и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 414/17.11.2023 г. за сумата: 557.72 лева – представляваща дължими неизпълнени парични задължения на потребителя за ползвани мобилни услуги, лизингови вноски и неустойки, съгласно издадени ф-ра № 7323963134/15.08.2021 г., ф-ра № 7324110908/18.08.2021 г., ф-ра № 7325192895/15.09.2021 г., ф-ра № 7325415987/18.09.2021 г., ф-ра № 7326575523/15.10.2021 г., ф-ра № **********/18.10.2021 г., ф-ра № **********/18.12.2021 г. и ф-ра № 7330521390/15.01.2022 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението – 16.11.2023 г. до окончателното плащане, 25.00 лева – платена държавна такса по сметка на съда; 480.00 лева – платено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
Издадената по цитираното дело заповед за изпълнение на парично задължение е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и в изпълнение на указанията на съда ищецът в настоящото производство, в срока по чл. 415 ГПК, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Л. И. К., ЕГН **********, с пост. адрес: *** и наст. адрес ***, че съществува изискуемо вземане на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД в размер на 557.72 лева – представляваща дължими неизпълнени парични задължения на потребителя за ползвани мобилни услуги, лизингови вноски и неустойки, съгласно издадени ф-ра № 2
7323963134/15.08.2021 г., ф-ра № 7324110908/18.08.2021 г., ф-ра № 7325192895/15.09.2021 г., ф-ра № 7325415987/18.09.2021 г., ф-ра № 7326575523/15.10.2021 г., ф-ра № **********/18.10.2021 г., ф-ра № **********/18.12.2021 г. и ф-ра № 7330521390/15.01.2022 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението – 16.11.2023 г. до окончателното плащане, като претендира и сторените разноски в настоящото и в заповедното производство.
Ответникът Л. И. К., ЕГН **********, с пост. адрес: *** и наст. адрес ***, чрез особен представител адв. Д. Г. от АК – Разград, депозира отговор, че така предявените искове са допустими. По исковете за незаплатени мобилни услуги и абонаментни такси и за дължими лизингови вноски, с оглед представените по делото доказателства и поради това, че не разполага с документи, удостоверяващи извършено плащане от страна на ответника, заявява, че исковете са вероятно основателни. По иска за неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги посочва, че по същество предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги представлява разваляне на договора по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, което според процесуалния представител не може да настъпи автоматично, а следва абонатът да бъде уведомен. Доколкото към исковата молба и в заповедното производство не са представени доказателства длъжникът да е бил уведомяван за едностранното прекратяване на договорите, то процесните договори за мобилни услуги не са предсрочно прекратени преди изтичане на 24 месечния срок, при което за потребителя не е възникнало задължение да плаща неустойка. Поради това счита, че тази претенция следва да се отхвърли.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК , приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че ответникът е абонат на дружествотодоставчик на мобилни услуги „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД по силата на сключени Договор за мобилни услуги № 617087170 от 11.01.2017 г., Договор за мобилни услуги № 620269103 от 24.07.2018 г., Допълнително споразумение № 030701074 от 14.10.2019 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 14.10.2019 г., Допълнително споразумение № 037261069 от 22.04.2020 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, Допълнително споразумение № 055455315 от 21.07.2021 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител – страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава 3 потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.“. Така за потребените от К. услуги за периода м. август 2021 г. – м. януари 2022 г., „Йеттел България“ ЕАД е издал следните фактури № 7323963134/15.08.2021 г., фактура № 7324110908/18.08.2021 г., фактура № 7325192895/15.09.2021 г., фактура № 7325415987/18.09.2021 г., фактура № 7326575523/15.10.2021 г., фактура № **********/18.10.2021 г., фактура № **********/18.12.2021 г., фактура № 7330521390/15.01.2022 г.
В цитираните фактури мобилният оператор е начислил вземания, произтичащи от следните договори, сключени между него и абоната, както следва:
1/ По Договор за мобилни услуги № 617087170/11.01.2017 г., изм. с Допълнително споразумение № 055455315/21.07.2021 г. относно мобилен номер ***, са начислени задължения в общ размер на 413.39 лв., от които: 276.05 лв. – незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси; неустойка в размер на 137.34 лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя, представляваща сбора от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 37.49 лв. всяка), а именно 112.47 лв., ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 24.87 лв.
2/ По Договор за мобилни услуги № 620269103/24.07.2018 г., изм. с Допълнително споразумение № 037261069/22.04.2020 г. относно мобилен номер **********, са начислени задължения в общ размер на 129.15 лв., от които: 52.47 лв. – незаплатени задължения за месечни абонаментни такси; неустойка в размер на 76.68 лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя, представляваща сбора от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 20.83 лв. всяка), а именно 62.49 лв., ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 14.19 лв.
3/ По Договор за лизинг от 14.10.2019 г., с който е предоставено ползването на мобилно устройство NOKIA 2.2 Dual Black, са начислени задължения в общ размер на 15.18 лв., представляващи дължими незаплатени лизингови вноски в общ размер на 15.18 лв. с вкл. ДДС (две лизингови вноски, всяка в размер от 7.59 лв. с вкл. ДДС.)
Страните са уговорили дължимите по договора плащания да бъдат платими в определен срок, поради което претендираните в настоящото производство суми са станали изискуеми след изтичането на този срок.
Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му (чл. 84, изр. първо ЗЗД).
Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно 4 изричната клауза, съдържаща се в договорите, като начисли в крайната издадена фактура неустойки за предсрочно прекратяване на сключения абонамент.
Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т. 12, ал. 2 от Общите условия, приложени към лизинговия договор, ищецът обявил дължимите месечни вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство – NOKIA 2.2 Dual Black за предсрочно изискуеми.
Сочи се, че на основание чл. 12, ал. 2 от Общите условия към договора за лизинг ответникът дължи сумата 15.18 лв. по договор за лизинг от дата 14.10.2019 г., по силата на който абонатът е взел мобилно устройство NOKIA 2.2 Dual Black на изплащане.
Ответникът Л. И. К. е подписал договорите за услуги с мобилния оператор, ползвал е процесните мобилни номера и не е изпълнил задължението си да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури, които не са платени в срок.
На 16.11.2023 г. ищецът подал заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, образувано в ЧГД № 753/2022 г. по описа на РС – Кубрат. Издадената по делото Заповед № 414/17.11.2023 г. е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В указания от съда срок мобилният оператор е подал установителен иск за установяване на вземането в размер на 557.72 лева.
Така приложените по делото допълнително споразумение и фактури не са оспорени от ответната страна.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Предявените установителни искове са допустими, тъй като чл. 415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и длъжникът подаде възражение, заявителят следва да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение.