Решение № 60 от 25.04.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Варна, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора Н. Л. Д. като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223000600100 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда № 16/10.03.2022г. по НОХД № 471/2021г. на Варненския окръжен съд, с която подсъдимият Е.

П. В. бил признат за ВИНОВЕН както следва:

1/през периода от 14.05.2015г. до 15.06.2015г. в гр.Варна, в условията на продължавано престъпление, като представляващ търговско дружество „Актив 29“ ЕООД с ЕИК: 203159305, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери - 85 300, 00 лв.

(осемдесет и пет хиляди и триста лева), като използвал документи с невярно съдържание при упражняване на стопанската дейност на дружеството фактури № 9000000002/02.04.2015г., издадена от „Фреско Комерс“ ЕООД, 9000000003/07.04.2015г., издадена от

„Фреско

Комерс“

ЕООД,

9000000004/16.04.2015г., издадена от

„Фреско

Комерс“

ЕООД,

9000000005/29.04.2015г., издадена от

„Фреско

Комерс“

ЕООД,

9000000001/01.05.2015г., издадена от

„МЖ

Комерс“

ООД,

9000000002/03.05.2015г., издадена от

„МЖ

Комерс“

ООД,

1

9000000003/05.05.2015г., издадена от

„МЖ

Комерс“

ООД и

9000000004/07.05.2015г., издадена от „МЖ Комерс“ ООД, като потвърдил неистина относно несъстояли се, но осчетоводени с съответните фактури сделки, в подадени пред ТД на НАП - Варна, справки - декларации (СД) по ЗДДС - Справка-декларация по ЗДДС с вх. № 03002380711/14.05.2015г. и Справка-декларация по ЗДДС с вх. № 03002399676/15.06.2015г., приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 85 300 лв. - престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 т.6 и т.7 вр. чл.26 ал.1 от НК;

2/на 31.03.2016г. в гр.Варна, като представляващ търговско дружество „Актив 29“ ЕООД, ЕИК: 203159305, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗКПО в особено големи размери, 42 650, 00 лв.

(четиридесет и две хиляди шестстотин и петдесет лева), като не подал годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО - престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.1 от НК.

По реда на чл.23-25 от НК, ОС – Варна определил най-тежкото измежду наложените на подсъдимия наказания и тези по НОХД 226/2016г. на ОСРазград и НОХД 30/2021г. на РС-Габрово, а именно лишаване от свобода в размер на ТРИ ГОДИНИ, чието изтърпяване е отложено с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ПЕТ ГОДИНИ. Към наказанието присъединил и наказанието ГЛОБА в размер на 500 лева.

Подс.В. бил осъден да заплати на Държавата, представлявана от МФ, сумата от 85 300 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на деянието по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2, 6 и 7 вр. чл.26 от НК, ведно със законната лихва, считано от 15.06.2015г. и сумата от 42 650 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деянието по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2016г.

В тежест на подсъдимия били възложени направените по делото разноски, както и държавна такса върху уважените граждански искове.

Срещу така постановената присъда постъпила въззивна жалба от подс.В. чрез процесуалния му представител адв.Н. П.. Сочените аргументи акцентират върху нарушението на материалния закон и допуснато съществено процесуално нарушение. Според твърденията липсват доказателства, подкрепящи обвинителната теза. Оспорва се и правилността на 2 приетия за съвместно разглеждане граждански иск. Моли се за отмяна на първоинстанционния акт, оправдаване на подсъдимия, произнасяне по имуществените вреди в полза на подс.В..

В допълнение към въззивна жалба са развити пространни допълнителни съображения, насочени срещу правилността на първоинстанционния акт, които най-общо могат да се формулират по следния начин:

-подсъдимия не бил упълномощаван да подава справки – декларации по ЗДДС с КЕП, а законът изисквал изрично упълномощаване за тази дейност;

- справките декларации били подавани чрез счетоводна фирма с КЕП на собственика С.;

- не били разпитани служителите на счетоводната фирма, извършила фактическото подаване на справките-декларации;

- не бил установен I P адреса, от който били изпратени справките – декларации (СД);

- разпитите на свидетелите И., А. и Т. не съдържали данни и факти, които да свързват подс.В. с вменените му чрез обвинителния акт престъпления;

-налице било противоречие между показанията на св.С. и св.П.;

-заключението по изготвената СППЕ било представено без личен преглед на подсъдимия;

- заключението по изготвената СИЕ било установило задължения по ЗКПО, изчислени на база три месеца, а не година;

- в обвинителния акт като инкриминирани периоди били посочени май и юни 2015г., а в заключението по изготвената ССчЕ – април и май 2015г., т.е не ставало ясно за кой период подсъдимият имал задължение за деклариране;

- дружеството, а не подсъдимия следвало да подаде годишни данъчни декларации;

- декларациите се подавали на база годишни финансови отчети, чието изготвяне било задължение на счетоводно предприятие или правоспособно лице със счетоводно образование, и тъй като подсъдимият не разполагал с тези финансови отчети, за него съществувала обективна невъзможност да подаде справките-декларации;

3

- оспорва се правилността на заключението по ССчЕ;

- присъдата била постановена при недоказано обвинение и при съществени процесуални нарушения (касателно свидетелските показания);

- при изготвянето на съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице не използвало принципа за съпоставимост на приходи и разходи;

- неправилност на присъдата и в гражданско - осъдителната част;