Определение № 140 от 10.04.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 140 гр. Пловдив, 10.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно търговско дело № 20235001000229 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.1, вр. чл. 229, ал.1,т.5 от ГПК.

Обжалвано е определение № 58, постановено в закрито съдебно заседание на 9.02.2023 г. от Окръжен съд-П. по т.д. № 110/2022 г. , с което е спряно производството по делото до приключване на ДП №******/2021 г. по описа на РУ МВР-П. с окончателен съдебен акт.

Жалбоподателите Н. И. Б., Г. Г. С. и П. И. Б. молят определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба с вх. № 2116/2.03.2023 г.

Ответникът по частната жалба „Д.-О.з.“ЕАД-гр.С. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговор с вх. № 3191/31.03.2023 г.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателите, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Производството по т.д. 110/2022 г. на ОС-П. е образувано по подадената на 6.07.2022 г. от Н. И. Б., Г. Г. С. и П. И. Б. искова молба, с която от тях са предявени против „Д.-О.з.“ЕАД-гр.С. искове с правно основание чл. 432,ал.1 1 от КЗ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД за присъждане на всеки един от тях на сума 200 000 лв. като обезщетение за претърпени от всеки от тях четиримата неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 14.07.2021 г., при което е била причинена смъртта на тяхната майка М.П. С.а, ведно със законната лихва от 24.03.2022 г.

С обжалваното определение от 9.02.2023 г. съдът приема, че по делото са представени данни от ОП-П. относно наличието на ДП №******/2021 г. по описа на РУ МВР-П., образувано на 14.07.2021 г. за престъпление по чл.

343,ал.1,б.“б“ във вр. с чл. 342,ал.1 от НК, респективно, наличие на престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на правния спор.

Съдът посочва, че в случая са предявени преките искове по чл. 432,ал.1 от КЗ от ищците като лица, които търпят неимуществени вреди вследствие смъртта на своята майка, настъпила при ПТП, против застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач за присъждане за плащане от застрахователя на всеки от ищците на обезщетение за причинени неимуществени вреди. Съдът посочва, че в исковата молба изрично е посочено, че смъртта на майката на ищците М. С.а е в пряка причинноследствена връзка с реализираното ПТП, като от представените официални доказателства – констативен протокол №*********/15.07.2021 г. – отговорността за последното е на водача-участник № 1 ППС л.а. „В.“, модел В40 с рег. №*********, управляван от виновния водач Д.А.Д.. Съдът констатира, че в исковата молба ищците твърдят ПТП на 14.07.2021 г., при което е пострадала и починала тяхната майка М. С.а, да е причинено от водача на посочения товарен автомобил. Съдът посочва, че по повод на това ПТП е образувано ДП №******/2021 г. по описа на РУ МВР-П., като досъдебното производство не е приключило. Съдът намира, че спирането в този случай се налага, защото за разлика от другите преюдициални правоотношения, които могат да бъдат установени от гражданския съд инцидентно по повод на иска, за който са от значение, извън хипотезата на чл.

124,ал.5 от ГПК гражданският съд не е компетентен да се произнася за наличието на престъпление и произнасянето на наказателния съд в тази насока на основание чл.300 от ГПК има задължителен характер за него относно това дали е извършено деянието, противоправно ли е то и има ли вина деецът. Съдът преценява, че тъй като гражданският съд, разглеждащ иска на увреденото лице по чл. 432,ал.1 от КЗ, е обвързан от влязлата в сила 2 присъда срещу водача, реализирал увреждащото ПТП, по въпросите за авторството на деянието, противоправността и вината на дееца съгласно чл.

300 от ГПК, то изходът от наказателното производство срещу водача е от значение за правилното решаване на спора и затова исковото производство подлежи на спиране до приключване на наказателното производство на основание чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК. Затова съдът спира производството по делото до приключване на посочено досъдебно производство.

За определението на окръжния съд жалбоподателите са уведомени на 22.02.2023 г. и на 29.02.2023 г. е подадена (изпратена по пощата) частната жалба, получена в съда с вх. № 2116/2.03.2023 г. С частната жалба жалбоподателите твърдят, че определението е неправилно, тъй като не е налице хипотезата на чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК. Заявяват, че за спирането на делото съдът следва да констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на правния спор и че е невъзможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство по реда на ГПК. Заявяват, че по делото са направени искания за назначаване на няколко експертизи, поискано е допускане на разпит на свидетели, направени са и друго доказателствени искания, посредством които всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане ще бъдат доказани в условия на пълно и главно доказване. Считат, че в случая не са налице предпоставките съдът да констатира, че е невъзможно тези обстоятелства да се установят в гражданското производство. Посочват, че не е ясно дали и кога ще бъде изготвен обвинителен акт, съответно образувано НОХД, а наказателната отговорност не обуславя наличието на гражданска отговорност, с оглед на което няма пречка съдът да изследва самостоятелно въпроса за наличието или не на деликт по настоящото дело. Молят определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

С отговора на частната жалба ответното застрахователно дружество заявява, че съдът правилно е спрял производството по делото на основание чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК. Посочва, че в случая механизмът на настъпване на ПТП е напълно неизяснен, както неизяснено е и обстоятелството чии действия са довели до настъпването на сблъсък, поради което е напълно неясно кой от двамата участници в ПТП – водача на автомобила или велосипедиста – е допуснал противоправни действия/бездействия, кой от тях 3 е извършил деликта. Счита, че случая се отличава със сложност на механизма, чието изясняване изисква отделянето на специално внимание и разглеждането му в нарочно за това производство. Посочва, че поради спецификата на механизма на ПТП съществува възможност по двете производства, в гражданското и наказателното производство, да бъдат направени различни изводи относно механизма, съответно, различни изводи относно вината и противоправността на поведението на всеки от участниците, респективно, да бъдат постановени различни решения относно отговорността за настъпването на произшествието. Счита, че по конкретното дело е налице необходимост от възможността да бъде приложена разпоредбата на чл. 300 от ГПК, независимо че за съда, разглеждащ гражданско-правните последици от деликт, няма пречка да изследва самостоятелно въпроса за наличието или не на деликт. Затова счита, че обжалваното определение е правилно и съобразено с особеностите на казуса. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК съдът спира производството, когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор. В случая са предявени преките искове по чл.

432,ал.1 от КЗ от ищците като лица, които търпят неимуществени вреди вследствие смъртта на своята майка, настъпила при ПТП, против застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ за виновния водач за присъждане за плащане от застрахователя на всеки от ищците на обезщетение за причинени неимуществени вреди. В исковата молба изрично е посочено, че смъртта на майката на ищците М.П. С.а е причинена при ПТП на 14.07.2021 г. от водача на ППС лек автомобил „В. В40“ с рег. №********* Д.А.Д., който водач е нарушил правилата за движение по пътищата. В исковата молба е посочено и че по случая е образувано ДП №*******/2021 г. по описа на РУ МВР-П., пр.пр. 258/2022 г. на ОП-П..

С подадения на 25.10.2022 г. отговор на исковата молба от ответното застрахователно дружество е заявено искане за спиране на производството по делото до приключване на наказателното производство, като е посочено, че е образувано такова и че по него няма влязъл в сила окончателен акт.

С допълнителната искова молба от 7.11.2022 г. от страна на ищците се 4 възразява делото да бъде спиране във връзка с искането на ответника.

С отговора на допълнителната искова молба от 29.12.2022 г. се заявява поддържане на искането за спиране на делото до приключване на наказателното дело.

В изпълнение на искане на съда по делото е постъпила на 17.01.2023 г. справка от ОП-П., в която е посочено, че ДП №******/2021 г. по описа на РУ МВР-П. е образувано на 14.07.2021 г. по реда на чл. 212,ал.2 от НПК за престъпление по чл. 343,ал.1,б.“б“ във вр. с чл. 342,ал.1 от НК за това, че на 14.07.2021 г. в с. А.К. при управление на МПС лек автомобил „В. В40“ с рег.

№********* по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на М.П.

С., която впоследствие е починала, поради което досъдебното производство е изпратено по компетентност на ОП-П., по делото няма привлечено лице в качеството на обвиняем и понастоящем делото не се води срещу конкретно лице.

На 17.01.2023 г. съдът постановява определение № 24, с което изготвя доклад по делото, оставя без уважение искането за спиране на производството по делото на основание чл. 229,ал.1,т.4 и т.5 от ГПК и насрочва делото в открито съдебно заседание на 20.02.2023 г.

На 1.02.2023 г. по делото постъпва нова справка от ОП-П.,в която е посочено, че ДП №******/2021 г. по описа на РУ МВР-П. е образувано на 14.07.2021 г. по реда на чл. 212,ал.2 от НПК за престъпление по чл.

343,ал.1,б.“б“ във вр. с чл. 342,ал.1 от НК за това, че на 14.07.2021 г. в с. А.К. при управление на МПС лек автомобил „В. В40“ с рег. №********* по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на М.П. С., което МПС е управлявано от Д.А.Д., като М. С. впоследствие е починала, поради което досъдебното производство е изпратено по компетентност на ОП-П. и се води за това, че на 14.07.2021 г. в с. А.К. при управление на МПС лек автомобил „В. В40“ с рег. №********* са нарушени правилата за движение по пътищата, вследствие на което е предизвикано ПТП и по непредпазливост е причинена смъртта на М.П. С.– престъпление по чл. 343,ал.1,б.“в“ във вр. с чл. 342,ал.1 от НК, по делото няма привлечено лице в качеството на обвиняем и понастоящем делото не се води срещу конкретно лице.

На 9.02.2023 г. окръжният съд постановява обжалваното сега определение № 58, с което спира производството по делото на основание чл.

5

229,ал.1,т.5 от ГПК.

По начало, тъй като гражданският съд, разглеждащ иска на увредено лице по чл. 432,ал.1 от КЗ, е обвързан от влязлата в сила присъда срещу водача, реализирал увреждащото ПТП, по въпросите за авторството на деянието, противоправността и вината на дееца съгласно чл. 300 от ГПК, то изходът от наказателното производство срещу водача е от значение за правилното решаване на спора и затова исковото производство подлежи на спиране до приключване на наказателното производство на основание чл.

229,ал.1,т.5 от ГПК, когато наказателното производство е в досъдебна фаза и е налице пълно тъждество между престъпното деяние, извършено от лицето, срещу което е образувано наказателното производство и което е привлечено като обвиняем по това производство, и личността на деликвента и противоправното вредоносно деяние, които са предмет на доказване в производството по иска с правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ (в тази насока – определение № 10/7.01.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 2470/2021 г., 2 ТО, ТК).

Производството по искове с правно основание чл. 432 от КЗ подлежи на спиране на основание чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК, за да бъде съобразено решението по претенциите за обезщетяване на вреди с крайния изход на наказателното производство срещу водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното застрахователно дружество.