Решение № 1479 от 04.12.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1479 гр. Велико Търново, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20234110102132 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от „Гаранционен фонд“ град София срещу К. Й. К. иск с правно основание чл. 559, ал. 3, във връзка с чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането. В исковата молба процесуалният представител на ищцата по делото развива съображения, че на основание чл. 559, ал. 1, т. 1 КЗ и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г., във връзка с предявена на 21.08.2018г. претенция от НББАЗ по щета № 120470/21.08.2018г. ищецът е възстановил по банков път на 31.08.2018 година на НББАЗ, в качеството му на компенсационен орган, сумата в размер на 1 360.38 лева, като парична равностойност на 695.55 евро, от които 402.65 евро – обезщетение и 292.90 евро - такса по фактура 3000008983/31.07.2018г. Посочва, че на основание чл.

559, ал. 2 КЗ фондът е възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Германия. Твърди, че виновен за катастрофата е ответницата, която на 14.02.2017 година в интервала между 13 и 14 часа при излизане от паркомясто на Розенщрасе, 66130, Саарбрюкен Бребах на заден ход с лек автомобил „Рено Клио“, с рег. № ВТ3114ВН е ударила паркирания до него лек автомобил „Мерцедес МЛ“, с рег. № KLSG995 и така е причинила ПТП с материални щети. Навежда доводи, че в нарушение на чл. 461, във връзка с чл. 483 КЗ ответникът е управлявал увреждащия 1 лек автомобил „Рено Клио“, с рег. № ВТ3114ВН без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата и часа на ПТП. Твърди, че въпреки изпратената до последния регресна покана, същият не е възстановил изплатените от Гаранционния фонд обезщетения. Направено е искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1 360.38 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди възстановени на НББАЗ, във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Германия, за щетите по увредения лек автомобил „Мерцедес МЛ“, с рег. № KLSG995 от ПТП, настъпило на 14.02.2017 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Процесуалният представител на ответника оспорва изцяло предявения по делото иск, включително твърденията, изложени в исковата молба за настъпило на посочената дата ПТП, наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното ПТП и причинените материални щети, както и че ответникът е управлявала посоченото МПС, и то без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Направено е искане предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложения по делото заверено копие на Извлечение от Протокол за ПТП от 18.04.2017 година, Папка със снимки/скици – 4 броя, Бележка от 07.03.2017 година и Персонален въпросник от 17.04.2017 година, Писмо по № на случая 948024/07032017/1542 от 17.04.2017 година ведно с официален превод на български език и Известие за ПТП от 17.04.2017 година /л. 34-47 и 51-52/ се установява, че на 07.03.2017 година в Областно управление на полицията в Саарбрюкен се е явила З. Г. и е уведомила за настъпило на 14.02.2017 година ПТП, при което колата й, която била паркирана е имала следи от надраскване. Посочила е, че била запомнила регистрационния номер на паркирания до нея автомобил – ВТ-3114-ВН и няколко дни по-късно същият автомобил отново бил спрян там, при което с водачката му К. К. си разменили личните данни, която й изпратила по мобилния телефон зелена карта на МПС. Отразено е, че са направени снимки, но г-жа Г. посочила, че няма време за изслушване на свидетели и не се появила повторно в полицейската служба и може да се приеме, че „уреждането на щетата е било извършено“. Отразено е и че другият участник в ПТП не е открит.

Видно от Постановление № 63 Js 1080/17 от 26.04.2017 година на съответния прокурор, ведно с превод на български език /л. 48-50/ производството по разследване 2 на К. Й. К. за напускане на местопроизшествие без разрешение е прекратено и е предадено на административния орган за проследяване на административното нарушение.

От приложените заверени копия на Сметка зелена карта № 266052 от 14.05.2018 година, Окончателна сметка от 18.05.2018 година, Отчетна бланка 237716, Отчетна бланка 260564 - 2 броя, Фактура от 14.05.2018 година и Извлечения от документация, ведно с официален превод на български език /л. 9-27/ се установява, че Немско дружество ДЕКРА е отправило претенции към „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение във връзка с ПТП от 14.02.2017 година.

Видно от приложената справка /л. 63/, към датата 14.02.2017 година за лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ВТ3114ВН няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“

Видно от Уведомление, деловоден № 370003376 от 11.05.2017 година, ведно с официален превод на български език /л. 28-29/ К. Й. К. е уведомена, че производството по административно нарушение от дата 14.02.2017 година е прекратено.

От приложената по делото Претенция, вх. № 08-01-593 от 21.08.2018 година на Гаранционен фонд /6/ НББАЗ е отправило искане за възстановяване на сумата в размер на 695.55 евро, изплатена на DEUTSCHES BURO, представляваща имуществени вреди, вследствие на ПТП от 14.02.2017 година /л. 7-8, 32-33, 54-56, 58-61/.

По делото са приложени и заверени копия на Ценова оферта от 21.02.2017 година /л. 30-31/, Доклад по щета № 12 0470 от 21.08.2018 година на Гаранционен фонд, Справка за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, 4 бр. фотоснимки, Международна карта за автомобилна застраховка № AG 938082, Фактура № 3000008983 от 31.07.2018 година,Удостоверение, вх. № 08-01-593 от 04.01.2023 година и Регресна покана, изх. № ГФ-08-01-593/18 от 11.01.2023 година, ведно с известие за доставяне /л. 62-70/.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. чл. 559, ал. 1 КЗ, Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят, като съгласно ал. 3 от посочената разпоредба след изплащането на застрахователното обезщетение по ал. 1 КЗ Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му . В конкретния случай претенцията пред Гаранционния фонд е направена в съответствие с чл. 558, ал. 7, във връзка с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, съгласно която Гаранционният 3 фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за вреди на чуждо имущество, причинени: на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Този иск е регресен и принадлежи на Гаранционния фонд, който е изплатил на увреденото лице обезщетение, като ответник по него е виновният причинител на вредите. В тази връзка уважаването на иска е предпоставено от настъпване на ПТП, отговорен за което е ответникът, като водач, който е управлявал МПС без сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, наличието на вреди и причинно-следствена връзка между поведението на ответника и настъпването на вредите, размера на същите, както и плащане на обезщетение на увреденото лице.

В случая по делото от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин както настъпването на ПТП на 14.02.2017 година, така и че такова е настъпило вследствие на виновно поведение именно на ответника по делото. Липсва двустранно подписан между страните в твърдяното ПТП протокол, а и какъвто и да е документ носещ подписа на ответника за участието му в такова ПТП.

Единствените данни за участието му в такова са от сведения, дадени от другия участник в ПТП, като видно от документите, издадени от Областно управление на полицията в Саарбрюкен дори подателят на сигнала – г-жа З. Г., която е посочила данните на ответника, се е дезинтересирала от случая, като е посочила, че няма време за изслушване на свидетели и не се явила повторно в полицейската служба, като полицейските органи са приели, че „уреждането на щетата е било извършено“. Нещо повече, както производството по разследване на К. Й. К. за напускане на местопроизшествие без разрешение е прекратено от прокуратурата /л. 48/, така и производството по административно нарушение от дата 14.02.2017 година е прекратено /л. 28/. Следва да се има предвид, че предоставянето на данните на ответника от другото лице, което твърди да е получило увреждания, може да бъде индиция за участието на ответницата в посоченото ПТП, но не установява по безспорен и категоричен начин това обстоятелство. Дали лицето е било добросъвестно или не, по делото няма данни, още повече както бе посочено по-горе, впоследствие лицето, подало сигнала се е дезинтересирало от случая. Липсват и категорични доказателства, издадени от компетентните органи във Федерална република Германия, че именно ответника е причинил процесните вреди, като всички документи, видно от тях, са изготвени единствено по данни на „увреденото лице“. Обстоятелството, че Гаранционният фонд е изплатило на НББАЗ претендираното обезщетение, също не обосновава извод за участието на ответника и негово виновно поведение за 4 настъпването на процесното ПТП.

Мотивиран от всичко изложено съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 559, ал. 3, във връзка с чл. 558, ал. 7 КЗ се явява неоснователен и недоказан, поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Гаранционен фонд – град София следва да бъде осъден да заплати на К. Й. К. направените от нея разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД град София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, с ЕИК 121446665 срещу К. Й. К. от *, с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 559, ал. 3, във връзка с чл. 558, ал. 7 КЗ за СУМАТА в размер на 1 360.38 лева /хиляда триста и шестдесет лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, възстановени на НББАЗ, във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Германия, за щетите по увредения лек автомобил „Мерцедес МЛ“, с рег. № KLSG995 от ПТП, настъпило на 14.02.2017 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.07.2023 до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД град София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, с ЕИК 121446665 ДА ЗАПЛАТИ на К. Й. К. от *, с ЕГН ********** СУМАТА в размер на 500.00 лв. /петстотин лева/, представляваща направени от нея разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.