Решение № 1569 от 13.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1569 гр. Пловдив, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина Бр. Дублекова при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело № 20235300101016 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т.1, предл. трето от ЗОДОВ и чл. 2, ал. 1, т.2 от ЗОДОВ.

Ищецът А. Н. Д., ЕГН **********, от гр. ****************, моли съда да осъди Прокуратурата на Република България, седалище гр. София, бул.

„Витоша“ №2, да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени от ищеца психически и морални страдания вследствие на незаконното му лишаване от свобода за срок от 10 месеца, постановено по НОХД № 95/ 2022г. по описа на Районен съд – Карлово, причинени в следствие на нарушение на чл.5, § 1 от ЕКПЧ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, и обезщетение в размер на 10 000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в породени чувства на отчаяние, бездействие, безпомощност и обреченост, причинени вследствие нарушение на чл.5, § 4 от ЕКПЧ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че е криминално проявен и многократно осъждан с влезли в сила осъдителни съдебни актове, като всяко едно от наложените му 1 наказания до момента е било изтърпяно. Последното му осъждане е по НОХД № 95/ 2022 г. по описа на РС – Карлово, съобразно влязло в сила на 22.03.2022г. определение, с което е одобрено споразумение за извършено на 18.01.2022г. престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, по силата на което на ищеца му е наложено наказание „************************, което е изтърпяно в периода 18.01.2022г. – 18.11.2022г. в затвора – гр. Пазарджик.

Ищецът твърди, че страда от ранна детска възраст до настоящия момент от **************************** Твърди, че въпреки множеството опити за лечение посочените заболявания са довели ищеца до състояние на неадекватност, нарушение на мисловния процес, значителни поведенчески отклонения, нестабилно емоционално състояние, параноичност, непредсказуемост, депресивност, неспособност за правилна ориентация в заобикалящата го среда и невъзможност за вземане на решения. С напредване на възрастта психичното му състояние прогресивно се влошава, през годините е направил **********************. Ищецът твърди, че е бил незаконно и произволно лишен от свобода за срок от 10 месеца, тъй като в рамките на воденото срещу него наказателно производството РП – Карлово е проявила бездействие в събирането на доказателства за здравословното състояние на ищеца и в частност дали ищецът е притежавала способността да разбира свойството или значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Твърди, че по наказателното производство са били налични данни за нарушеното му психично здраве, но въпреки това не е била назначена психиатрично- психологична експертиза, която да даде експертно заключение по въпроса за неговата вменяемост. Твърди, че психичното му състояние не е позволявало пълноценното му участие в наказателното производство и упражняване правото му на защита. Твърди, че психичните заболявания, от които страда, са го лишили от способността да разбира свойството или значението на деянията си и да ръководи постъпките си. Твърди, че е наказателнонеотговорно лице поради невменяемост.

Ищецът твърди, че вредите, които е претърпял от незаконното изтърпяване на наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца, се изразяват в нравствени, емоционални, психически, психологически терзания на личността, накърнените чест и достойнство. По време на целия си престой в затвора ищецът изпитвал неудобства, чувствал се унизен, притеснен, накърнило се социалното му общуване. Също така не му било провеждано 2 лечение по отношение на психичните му заболявания, не приемал никакви медикаменти, което довело до сериозно влошаване на здравословното му състояние.

Ищецът твърди, че баща му – Н. С., е депозирал молба до ОП – Пазарджик, с правно основание по чл.447, т.3 от НПК, за прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода, което ищецът е изтърпявал в затвора – гр. Пазарджик, като в молбата са били изложени доводи за психичното заболяване на ищеца, представени били медицински документи и било отправено искане за назначаване на психиатричнопсихологична експертиза. Твърди, че с постановление на ОП – гр. Пазарджик, постановено по пр.пр. № 1475/ 2022г., било отказано прекъсването на наказанието, наложено по НОХД № 95/ 2022 г. по описа на РС – Карлово, като прокурорският акт бил потвърден от АП – Пловдив и от ВКП. В случая постановените прокурорски актове не подлежат на съдебен контрол, с оглед на което ищецът не е разполагал с възможността в рамките на производство пред съда да бъде постановено неговото временно освобождаване във връзка с необходимостта от провеждане на лечение. Твърди, че постановените от органите на ответника откази за прекъсване изпълнението на наказанието лишаване от свобода и пренебрегването на здравословното състояние на ищеца представляват незаконосъобразни действия, с които здравето на ищеца е било поставено в сериозен риск. Ответникът е проявил бездействие относно задължението си да извърши пълно, всестранно и обективно изследване на относимите факти в производството по реда на чл.447, т.3 от НПК, като не е била назначена психиатрично- психологическа експертиза, която да даде експертно заключение по въпроси, свързани със здравния му статус, необходимостта от провеждане на лечение и възможността да бъде проведено адекватно такова в условията на затвора – гр. Пазарджик; не е била сезирана медицинската комисия на ГД „Изпълнение на наказанията“, която е компетентна в случая да даде своето експертно становище за здравословното състояние на ищеца и пребиваването му в пенитенциарно заведение. Твърди, че е бил незаконно лишен от правната възможност в рамките на производство пред съда да бъде постановено неговото временно освобождаване във връзка с необходимостта от провеждане на лечение, в резултат на което претърпял обичайните и характерни неимуществени вреди, които произтичат пряко и непосредствено от нарушението на чл.5, § 4 от ЕКПЧ, поради липсата на 3 правно средство за защита, което да му позволи да поиска разглеждане на законосъобразността на лишаването му от свобода. Ищецът твърди, че изпитвал чувство на отчаяние, безсилие, безпомощност и обреченост, защото след като бил несправедливо лишен от свобода за значителен период от време, не му е била дадена възможност от ефективно оспорване на лишаването му от свобода пред съда.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Прокуратурата на Република България е подал писмен отговор, с който оспорва исковете изцяло – по основание и по размер. Възразява, че ищецът не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си за преживените от него душевни страдания, стрес и притеснения, които да са в резултат от действията на органите на Прокуратурата. Развива доводи, че българското законодателство не предвижда процесуален ред за разглеждане пред съд на исканията за временно прекъсване изпълнението на наказанието лишаване от свобода за провеждане на лечение. Излага аргументи, че в наказателното производство правата на ищеца са били надлежно съхранени, тъй като същият е имал защитник в съдебната фаза. Релевира възражение срещу размера на претенцията като прекомерна, несъобразена с принципа на справедливостта и разпоредбата на чл.52 ЗЗД и социално- икономическите условия в страната.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на исковете.

Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

По основателността на исковете.

За да бъдат уважени така предявените искове, ищецът трябва да докаже при пълно и главно доказване следните предпоставки: 1) нарушение на права, предоставени му от чл.5, §1 и §4 от КЗПЧОС от изрично и изчерпателно посочените в разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗОДОВ субекти – разследващи органи, прокуратура или съд; 2) претърпени от ищеца вреди; 3) наличие на причинна връзка между поведението на посочените субекти (разследващи органи, прокуратура или съд) и претърпените вреди.

По иска по чл.2, ал.1, т.1, пр.трето от ЗОДОВ вр. чл.5, §1 от КЗПЧОС.

4

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.1, пр.трето от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени от разследващите органи, прокуратурата или съда, при всички случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл.5, §1 от КЗПЧОС. Цитираната норма от КЗПОСЧ предвижда, че всеки има право на свобода и сигурност и никой не може да бъде лишен от свобода освен в посочените в нормата случаи и в съответствие с процедурите, предвидени в закона, като един от тези случаи на изключение (когато лицето може да бъде лишено от свобода) е, когато лицето е законно лишено от свобода по силата на постановена от компетентен съд присъда (чл.5, §1, б „а“ от КЗПЧОС).

От приложеното по делото НОХД № 95/ 2022 г. по описа на РС – Карлово се установява, че с Определение, постановено в о.с.з. от 22.03.2022г., е одобрено споразумение, по силата на което ищецът се признава за виновен, че е извършил престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК за това, че на 18.01.2022г. в гр. Карлово без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – амфетамин, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 10 месеца.

Цитираното споразумение има характер на присъда, постановена по наказателното дело.

От данните по наказателното дело се установява, че ищецът е бил защитаван от адвокат, на същия е бил назначен служебен защитник.

От материалите по наказателното дело, в това число ДП № 24/ 2022г. по описа на РУ на МВР Карлово, се установява, че по делото няма каквито и да е било данни ищецът да е страдал от психични или неврологични заболявания, тъй като същият не е съобщил за такива, както и няма обективни данни, че той страда от такива, съответно приема медикаменти и провежда лечение. В тази връзка не се установяват твърденията на ищеца, че по наказателното дело са фигурирали данни за нарушеното му психично здраве, които са били неглижирани от страна на ответника.

Съгласно разпоредбата на чл.144, ал.2, т.3 и т.4 от НПК експертиза е задължителна, когато съществуват съмнения относно вменяемостта на обвиняемия, както и относно способността на обвиняемия с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях.

5

Както беше посочено по- горе няма данни за психични или други заболявания на ищеца, а за да възникнат съмнения по смисъла на чл.144, ал.2 от НПК, при която хипотеза ще е налице задължение за органите на прокуратурата да назначат психиатрична експертиза, е необходимо да има сведения – изявление на ищеца, писмени документи, постъпила информация от трети лица или други сведения, които да сочат, че лицето има заболявания, които подставят под съмнение неговата психична годност да участва пълноценно в наказателното производство и да упражнява правото си на защита. При така установеното от фактическа страна се мотивира извод, че не е налице бездействие от страна на РП – Карлово в събирането на доказателства за здравословното състояние на ищеца и в частност дали същият е притежавал способността да разбира свойството или значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си. Прокуратурата няма задължение да събира във всички случаи доказателства за здравословното състояние на обвиняемия, в частност относно неговата вменяемост, а само когато има данни по делото, които пораждат съмнения относно неговата вменяемост и неговата способност с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях. А в случая такива данни не се установят да са били налични докато наказателното производство е било висящо.