Определение № 4344 от 18.12.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4344 гр. София, 18.12.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В. ИВ. Н. като разгледа докладваното от ИВ. Н. Частно наказателно дело № 20231110216039 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 213, ал. 4-7 от НПК.

Образувано е по жалба на адвокат А., повереник на Р. И. М. срещу постановление от 10.03.2023г. на прокурор при ВКП по пр.пр. № 1902/2023г. по описа на ВКП, с което е потвърдено постановление на АП- София, респективно постановления на СГП и СРП, последното по пр. № 40772/2021г. като със същото на основание чл. 213, ал.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е отказано образуване на наказателно производство.

От приложената преписка се установява следното:

Пр. пр. № 40772/2021г. по описа на СРП е образувано във връзка със жалба на Р. М. с оплаквания за неизпълнение на съдебно решение от страна на Поземлена комисия –с.

Казичане. След извършена по реда на чл.145, ал.1, т.3 ЗСВ проверка, преписката е приключена с Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 04.03.2022г. Същото е преминало инстанционен контрол пред СГП, АП и ВКП, като същото е безусловно потвърдено от всички горестоящи прокуратури.

Срещу последния от посочените прокурорски актове, а именно- постановление от 10.03.2023г. на прокурор при ВКП по пр.пр. № 1902/2023г. по описа на ВКП, на 14.11.2023г. е подадена жалба пред СРС на основание чл.213, ал.4 НПК. Така подадената жалба е недопустима по редица съображения.

На първо място правното основание за съдебен контрол, а именно новелата на чл.213, ал.4 НПК е въведено с изменение на процесуалния закон обнародвано в ДВ бл.48 от

02.06.2023г. и като процесуална норма има действие единствено за напред, с оглед, на което не позволява атакуване на актове, издадени далеч преди влизането й в сила. Изложеното в още по-голяма степен важи за постановлението на СРП от 04.03.2022г., потвърдено с постановление на СГП от 31.03.2022г., което именно е възможния предмет на съдебен контрол в производство по чл.213, ал.4 и сл. НПК.

На следващо място депозираната на 14.11.2023г. жалба е подадена далеч след изтичане на установения в чл.213, ал.4 НПК преклузивен срок- 7 дни от получаване на преписа. Действително по преписката няма данни за датите на връчване на прокурорските актове, но инициираният от жалбоподателя инстанционен контрол на постановлението на СГП, по който е налице произнасяне на прокурор при САП от 31.05.2022г., сочи че постановлението, с което се потвърждава акта на СРП е станало известно на жалбоподателя 1 още през месец май 2022г. т.е. значително по-рано от 7 дни преди подаване на настоящата жалба.

Най-сетне предвид предмета на прокурорската преписка, а именно проверка на данни за извършено престъпление по чл.296, ал.1 НК, то и отказът за образуване на наказателно производство не подлежи на контрол на още едно основание, а именно същото нито е тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК, нито пък сред изрично изброените в чл. 213, ал.4 НПК престъпления.

По изложението съображения, съдът счита, че подадената рещу постановление от 10.03.2023т. по пр.пр. № 1902/2023г. по описа на ВКП жалба е недопустима, и не подлежи на разглеждане по същество.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на Р. И. М. срещу Постановление на ВКП от 10.03.2023г. по пр.пр. № 1902/23г., пр.пр. № 40772/2021г. по описа на СРП.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя чрез повереника на посочения в жалбата адрес и на СРП.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2