Решение № 302 от 02.09.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. София, 02.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Росенова

Членове:

Красимира Райчева

Димитрина Ангелова при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова в присъствието на прокурора К. Ас. С. като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000601336 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

Образувано е по въззивна жалба на подс.Г. Ц. Ц. чрез защитника му адв.Х.

Б. и въззивна жалба на подс.В. Т. В. чрез защитника му адв.Ц. И. срещу присъда от 14.05.2024г., постановена по нохд № 1489/2022г. на СГС 35-ти н.с., с която подсъдимите Ц. и В. са били признати за виновни по обвинението в престъпление по чл. 123 ал.1 от НК, за това, че на 10.08.2020г. в гр. София, ул.“Самоковско шосе“ в склад, находящ се срещу сграда на Съюз на българските автомобилисти, без административен адрес, ползван от „Булгрес-София“ ЕООД, първият в качеството си на *** и изпълняващ функциите на лице по безопасност и здраве при работа /съгл. Заповед № БТ 3 от 12.05.2020 г. на управителя „Булгрес-София“ ЕООД/, а вторият в качеството изпълняващ функциите на *** на склада /съгл. устни указания на управителя на „Булгрес-София“ ЕООД на основание т. 4 от трудов договор № 1 /03.01.2020г./, поради немарлИ. изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - товарноразтоварни работи, при условията на независимо съпричиняване по 1 непредпалИ.ст са причинили смъртта на А. А. Ж., върху когото при извършване на товарно-разтоварни дейности паднали плочи гранитогрес, от палет тип пирамида, разположен на наклонена повърхност, в следствие на което получил несъвместима с жИ.та съчетана черепно-мозъчна, гръдна, коремна и тазова травма - причина за смъртта му, поради което на подс.Ц. съдът е наложил наказание 1/една/ година лишаване от свобода, отложено на основание чл.66 от НК с изпитателен срок от 3/три/години, а на подс. В. е наложил наказание 2/две/ години лишаване от свобода, отложено на основание чл.66 от НК с изпитателен срок от 4/четири/години. СГС е приел, че в конкретния случай подс.Ц. е нарушил разпоредбите на чл. 6, ал. 1; чл. 7, ал.1, т. 2 от НАРЕДБА № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи, както и Заповед № БТ 3 от 12.05.2020 г. на управителя „Булгрес-София“ ЕООД, а подс.В. - чл. 7, ал. 1, т. 2; чл. 15 т. 1-5 от НАРЕДБА № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи и т. 13 на Приложение № 6 към чл.

12, т. 6 от НАРЕДБА № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи. С присъдата двамата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно направените по делото разноски. По отношение на веществените доказателства е постановено една част да останат по делото, други да бъдат унищожени, а трети – да бъдат върнати на правоимащите лица.

В жалбата на подс.Г. Ц. чрез защитника му адв.Х. Б. са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата, която била постановена при съществени нарушения на процесуалните правила. Превратно и едностранно били тълкувани доказателствата по делото в разрез със заложените в чл.13 и 14 от НПК стандарти. Показанията на св.Б., относно знанието на подс.Ц. за допускането на пострадалия до работа в обекта не били достатъчни, за да бъде доказано обвинението от субективна страна, при положение, че останалите свидетели твърдели обратното. Не били взети под внимание от съда твърденията на св.Б., на когото бил извършван инструктаж от подс.В., без обаче този свидетел посочва, че такъв е бил извършван на пострадалия Ж.. Не било преценено и състоянието на скелето, терена и причинно-следствената връзка с оглед настъпилата смърт на пострадалия. В тази насока съдебно-техническата експертиза изследвала компрометирания некачествено произведен палет давала протИ.речИ. заключение, което не било взето под внимание от страна на съда при анализа на доказателствата.

Претендира се за наличието на случайно деяние, отмяна на присъдата и 2 оправдаване на подсъдимия на основание чл.336 ал.1 т.3 от НПК, тъй като според защитника проблемът бил в некачествено произведената палетна конструкция. Алтернативно се иска на основание чл.335 от НПК отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, поради наличието на съществено нарушение на процесуалните правила.

Присъдата е атакувана и от подсъдимия В. В. чрез защитника му адв.Ц.

И. с доводи за неправилно приложение на материалния закон. Във възивната жалба и допълнението към нея се акцентира върху неправилно приетото от съда становище относно изпълняваната от подс.В. длъжност началник-склад, тъй като според трудовия му договор съобразно Кодекса на труда същият бил назначен за шофьор на лекотоварен автомобил и като такъв задълженията му били свързани с превоз на товари и грижата за повереното му моторно превозно средство. Въз основа на гласните доказателства не можело да бъде доказано, че подс.В. е ръководил и организирал цялата работа в склада и пряко е участвал в нея, както и че провеждал периодични инструктажи на работници. От писмените доказателства се установявало, че на самия подс.В. е бил проведен начален и периодичен инструктаж като шофьор, но не и като началник-склад, като освен това липсвали доказателства да е извършвал инструктажи по Наредбата за здравословни и безопасни условия на труд.

Придържайки се към Националния класификатор на професиите и длъжностите, защитникът счита, че подс.В. не е бил наясно какви са били изискванията на разпоредбите на чл.7 ал.1 т.2, чл.15 т.1-5 и т.13 на Приложение №6 към чл.12 т.6 от Наредба №12 от 30.12.2005г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товароразтоварни работи. Изтъква се липсата на документи или инструкции, указващи начина на разтоварване на поставените на палета тип пирамида плочи. Позоваването от съда на Решение №506/24.01.2012г. по н.д.2384/2011г. на Трето НО на ВКС било неправилно, тъй като касаело различен случай, а в настоящия казус подсъдимият също участвал в товаро-разтоварните работи и бил потенциално застрашен. Оспорва се по настоящото дело подс.В. да е субект на престъплението по чл.123 от НК, тъй като същият не е имал съответните професионални качества и квалификации, нямал ръководни и организационни функции, не бил орган по безопасност на труда. Претендира се от защитника несъставомерност на деянието по внесеното обвинение, поради липсата на доказателства от обективна и субективна страна. Изразява се несъгласие с крайните изводи на съда относно причините за злополуката и възприетото виновно поведение на подс.В. с оглед поставянето на палетната конструкция върху наклонен терен, тъй като според заключението на съдебнотехническите експертизи изготвени в съдебната фаза процесното пале е имало производствени дефекти и не е отговаряло на необходимите стандарти, който факт неправилно бил преценен в мотивите на първостепенния съд.

Иска се въззивната инстанция да приложи разпоредбата на чл.15 от НК и да оправдае подс.В., тъй като се касаело за случайно деяние.

3

В съдебното заседание пред въззивния съд подсъдимите Г. Ц. и В. В. се явяват лично и с упълномощените си защитници – адв.Х. Б. и адв.Ц. И..

Поддържат изцяло въззивните си жалби и искат същите да бъдат уважени по изложените в тях съображения, като претендират неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Адв.Б. оспорва доводите на първостепенния съд относно обосноваване субективната страна на деянието на подзащитния му, в която част намира мотивите за произволни и оскъдни. Подсъдимият не посещавал склада и не знаел, че пострадалият по някакъв начин участва в неговата дейност. Не се установявало от събраните доказателства кой е плащал на пострадалия и защо, по скоро ставало въпрос за набиране на клиенти от посещаващите склада и магазина за извършване на ремонтни дейности – поставяне на плочки, мивки в бани и др. Не бил изяснен също механизмът на настъпването на смъртта, тъй като скелето, на което били поставени плочите било компрометирано и това било установено посредством технически експертизи, изследвали разположението му върху неравния терен. Поради това защитникът счита, че в конкретния случай става въпрос за случайно събитие, за което не можело да се търси наказателна отговорност от двамата подсъдими, които следвало да бъдат оправдани, тъй като обвинението не било доказано от обективна и субективна страна. На следващо място адв.Б. счита, че е налице и съществено процесуално нарушение при постановяването на присъдата, която била подписана с особено мнение на един от членовете на съдебния състав, което обстоятелство не било отразено в електронната система на съда и не било изпратено на защитата. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс.Ц. бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. От своя страна адв.И. също се придържа към изложените аргументи, относно възможността подс.В. да бъде субект на престъплението по чл.123 от НК, тъй като същият не осъществявал длъжността началник-склад, каквото било становището на прокуратурата съобразно внесения обвинителен акт. За този факт не били събрани каквито и да било доказателства, напротив подс.В. бил назначен на длъжността шофьор с надлежен трудов договор, длъжностна характеристика и книги за инструктаж, като какъвто именно се разписвал във всички документи. Адв.И. също се позовава на лошото състояние на инкриминираното пале, за което били събрани доказателства, че е било дефектно и което дори при равен терен не би могло да запази своята цялост, поради което пледира за наличие на случайно деяние и оправдаване на подс.В..

В личната си защита подсъдимите Ц. и В. се придържат към становищата на защитниците си и молят да бъдат оправдани.

В съдебно заседание прокурорът от АП-София оспорва въззивните жалби на подсъдимите и счита, че извършеното от тях покрива от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.123 ал.1 от НК. Намира присъдата за правилна, обоснована и законосъобразна, която пледира да бъде 4 потвърдена. Счита за голословни твърденията на адв.Б. относно липсата на мотиви, както и относно особеното мнение на член от състава на съда, за което защитника твърди, че не било отразено в нейния писмен вид и електронен вариант на съдебния акт. Държавният обвинител излага съображения, че конкретния случай не можел да се приеме за случайно деяние, тъй като писмените, гласните, веществените доказателства и заключенията на експертизите установявали причинно-следствена връзка от неправомерното поведение на двамата подсъдими във връзка с организацията по поставянето на въпросното пале в склада, разтоварването му и настъпилия вредоносен резултат – смъртта на пострадалия.

Съдът като съобрази становищата на страните, доказателствата по делото и провери изцяло атакувания съдебен акт, намери за установено следното: Жалбите на подсъдимите Ц. и В. депозирани чрез защитниците им адв.Б. и адв.И. са

НЕОСНОВАТЕЛНИ. Присъдата е постановена в съответствие със закона и като цяло въз основа на правилен анализ на доказателствата по делото, поради което не се налага нейната отмяна.

Въззивният съд е на по-различно становище по отношение на част от доказателствените източници, което не променя крайния резултат на постановения съдебен акт, а следва да бъде осъществено допълнение и корекция на мотивната дейност на първата инстанция.

Въз основа на доказателства по делото, а именно: Протоколи за оглед на местопроизшествие / л.5-7, л.23-30 т.1 ДП, протокол за доброволно предаване / л.20 т.1 ДП/, приемо-предавателен протокол/ л.21 т.1 ДП/, фотоалбум към протокола за оглед от 10.08.2020г. /л.36-41 т. 2 ДП/; фотоалбум към протокола за оглед от 11.08.2020г. /л.42-46, л.70-76 т. 2 ДП , фотоалбуми от протоколите за оглед цветен и електронен вариант с 1 бр. флаш памет / л.168-222 СД 1489/22г./, показанията на разпитаните свидетели пред съда: В. Б./ л.136-137 т.1 СД нохд 1489/22 / и прочетените на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 НПК л.14 т.5 от ДП/, св.И. И. / т. 1, л.137-138 СД нохд 1489/22 и прочетените на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 на л.13 т.5 ДП/, св.С. М. / л.139- СД нохд 1489/22/, св.Х. Б./ л.139- 140 СД нохд 1489/22/ и прочетените на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 на л. 12 т.5 ДП/, В. С./ л.141-142 СД нохд 1489/22/, св.Д. П./ л.142-144 СД нохд 1489/22/ и прочетените на основание чл.281 ал.5 на л.38 т.5 от ДП, И. С. / л.153-156, 160-161 СД т.1 нохд 1489/22/ и прочетените на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 НПК на л.15 т.5 от ДП,прочетените на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.5 от НПК показания на св.А. Ж. / л.39-41 т.1 ДП/, св.В. Ж. / л.44-46 т.1 ДП , св. Е. Т. / бл.51 т.1 ДП/, св.С. Ж./ л.52-53 т.1 ДП, приетите на основание чл.282 ал.1 от НПК съдебно-техническа експертиза на вещото лице инж. В. Н./ л.6062 т.2 ДП/, приета в съдебното заседание на 17.11.2022г. / л.156-158 СД т.1 нохд 1489/22г./, допълнителна съдебно-техническа експертиза на вещото лице В. Н./ л.259-277 СД , л.286-289, приета в съдебното заседание на 21.04.2023г.