Решение № 809 от 09.10.2024, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 809 гр. Перник, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислава П. Борисова-З.ва при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-З.ва Гражданско дело № 20241720100218 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощника адв. В. Г., срещу С. А. А., ЕГН **********, с адрес: ***, установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 342 ТЗ и чл. 92 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 499,67 лв., представляваща сбор от дължими суми, както следва: сумата 31,20 лв. /тридесет и един лева и 20 ст./ - представляваща неизплатен остатък по фактура № *** г. за месечна абонаментна такса, такса за спиране на номер, разговори към „Грижа за клиента“ и лизингови вноски за 4 бр. аксесоари, сумата 37,36 лв. /тридесет и седем лева и 36 ст./ - представляваща неизплатено задължение остатък по фактура № ***/20.10.2021 г. за месечна абонаментна такса, такса за спиране на номер и лизингови вноски за 4 бр. аксесоари, сумата 36,46 лв. /тридесет и шест лева и 46 ст./ - представляваща неизплатено задължение остатък по фактура № **********/20.11.2021 г. за месечна абонаментна такса, и лизингови вноски за 4 бр. аксесоари, сумата 84,93 лв. /осемдесет и четири лева и 93 ст./ - представляваща неизплатено задължение остатък по фактура № ***/20.01.2022 г. за месечна абонаментна такса, и лизингови вноски за 4 бр. аксесоари по фактура за лизинг, сумата 309,72 лв. /триста и девет лева и 72 ст./ - представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната в размер на 3 месечни абонаментни такси, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението в съда – 01.11.2023 г., до окончателното им изплащане, за които 1 вземания е издадена Заповед за изпълнение № 2944/03.11.2023 г. по ч.гр.д. № 5180/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

В исковата молба се излага, че на 19.08.2021 г. между страните по делото е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и договор за лизинг за базови аксесоари. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за заплащане на месечни абонаментни такси и потребени услуги за отчетен период 20.08.2021 г. – 19.11.2021 г., вследствие на което договорът е прекратен, а лизинговите вноски са обявени за предсрочно изискуеми и начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на три месечни абонаментни такси.

Тъй като ответникът не платил дължимите суми, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника на основание чл. 47 ГПК при данни, че не живее на адрес, поради което за ищеца се породил правния интерес от предявяване на настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор чрез назначения особен представител, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва между страните да е възникнала облигационна връзка по изложените в исковата молба договори, както и че ответникът е получил вещите, предмет на договора за лизинг, както и посочените мобилни услуги. Прави възражение, че уговорката за неустойка е нищожна, както и че не е възникнало основание за едностранно прекратяване на договора от страна на ищеца. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 342 ТЗ и чл. 92 ЗЗД:

От приложеното ч.гр.д. № 05180/2023 г. по описа на Районен съд –Перник се установява, че по заявление на „Йеттел България“ ЕАД е издадена Заповед за изпълнение № 2944/03.11.2023 г. по чл. 410 ГПК срещу С. А. А. за сумата сумата 31,20 лв. /тридесет и един лева и 20 ст./ - представляваща неизплатен остатък по фактура № *** г. за месечна абонаментна такса, такса за спиране на номер, разговори към „Грижа за клиента“ и лизингови вноски за 4 бр. аксесоари, сумата 37,36 лв. /тридесет и седем лева и 36 ст./ представляваща неизплатено задължение остатък по фактура № ***/20.10.2021 г. за месечна абонаментна такса, такса за спиране на номер и лизингови вноски за 4 бр. аксесоари, сумата 36,46 лв. /тридесет и шест лева и 46 ст./ - представляваща неизплатено задължение остатък по фактура № **********/20.11.2021 г. за месечна абонаментна такса, и лизингови вноски за 4 бр. аксесоари, сумата 84,93 лв. /осемдесет и четири лева и 93 ст./ - представляваща неизплатено задължение остатък по фактура № ***/20.01.2022 г. за месечна абонаментна такса, и лизингови вноски за 4 бр. аксесоари по фактура за лизинг, сумата 309,72 лв. /триста и девет лева и 72 ст./ - представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора 2 по вина на абоната в размер на 3 месечни абонаментни такси, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението в съда – 01.11.2023 г., до окончателното им изплащане, както и разноски за производството в размер на 25,00 лв. – държавна такса, и 480,00 лв. – адвокатско възнаграждение.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 7, вр. ал. 5 ГПК като са събрани данни от връчителя, че лицето не живее на регистрирания настоящ адрес с посочване на източника на информация.

Указанията до заявителя за предявяване на иск са му връчени на 29.12.2024 г., който на 15.01.2024 г., видно от пощенското клеймо, е предявил настоящите искове за установяване вземанията му към ответника, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяването им.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД :

В тежест на ищеца по иска за заплащане на месечни абинаментни такси за доставени електронни съобщителни услуги е да установи наличието на валидна облигационна връзка между страните по посочения договор за предоставяне на мобилни (далекосъобщителни) услуги, съдържанието на това облигационно правоотношение, както и че е изпълнил задължението си по този договор за предоставяне на уговорените далекосъобщителните услуги.

В тежест на ищеца по иска за заплащане на цената на лизинговите вноски е да докаже възникването на валидно правоотношение по договор за лизинг между страните, съдържанието на това правоотношение, както и че е предал на лизингополучателя лизинговата вещ.

От приетия по делото договор за мобилни услуги от 19.08.2021 г. се установява, че страните са постиганли съгласие ищецът да доставя мобилни услуги, а ответната страна е поела задължение да заплаща месечна абонамента такса, както и цената на невключените в абонаментния план услуги за срок от 24 мсеца при месечна такса 31,99 лв. и 36,99 лв. след изтичане на първоначалния срок на договора.

По делото липсват доказателства, че договорът за мобилни услуги е прекратен от някоя от страните с писмено предизвестие до другата, респ. че ползването е преустановено, поради което съдът приема, че ответникът дължи заплащане на абонаментните такси за периода от 20.08.2021 г. – 19.11.2021 г. в размер на 89,78 лв., съобразно приетото по делото заключение на вещото лице по ССчЕ.

Относно иска за заплащането на сума 0,75 лв. без ДДС – такса спиране за периода 20.08.20221 г. – 19.09.2021 г. по фактура *** г. и сумата 0,75 лв. без ДДС – такса спиране за периода 20.09.2021 г. – 19.10.2021 г. по фактура ***/20.10.2021 г., възлизащи с вкл. ДДС на сумата 1,80 лв., съобразно заключението на вещото лице по ССчЕ, съдът намира следното:

В представения договор не се съдържа уговрока, предвиждаща заплащането на посочената такса и при какви обстоятелства е дължима. Дори да се приеме, че същата е 3 посочена в тарифа, с която потребителят е изразил съгласие, то липсва насрещна услуга от търговеца за заплащането й, доколкото спирането на сулугите се изразява в бездействие от негова страна – спиране изпълнението на задължението му да предоставя мобилни услуги на потребителя. С оглед изложеното, уговорка, предвиждаща заплащането на тази такса представлява форма на обогатяване на търговеца за сметка на икономически по-слабата страна, поради което е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗПК. С оглед изложеното, съдът намира, че претенцията за заплащане на такси за спиране е неоснователна.

Липсват доказателства и че ответникът е потребил услуги, надхвърлащи месечната абонамента такса, поради което неоснователна е и претенцията за заплащане на сумата 0,03 лв. – разговори с вкл. ДДС, посочена в заключнието на вещото лице по проведената ССчЕ.

Предвид изложеното, претеницията на ищеца е основателна за сумата 89,78 лв. – месечни абонаментни такси за периода 20.08.2021 г. – 19.11.2021 г., в която част следва да бъде уважена.

В частта за сумата 1,80 лв. – такси спиране и сумата 0,03 лв. – разговори исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ :

При сключване на договора за мобилни услуги мебжду страните е сключен и Договор за лизинг на базови аксесоари, от който се установява, че ищецът се е задължил да предостави на ответника за временно и възмездно ползване базови аксесоари с обща лизингова цена 107,37 лв. с вкл. ДДС, платима на 23 вноски при месечна вноска 4,47 лв. В договора е предвидено, че лизингоиполучателят има право да придобие собствеността върху тях като подпише договор за тяхното изкупуване с лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичането на срока на договора след изпълнение на условията, предвидени в ОУ и като заплати допълнителна сума от 4,47 лв. В случай, че лизингополучателят не упражни правото си да придобие собствеността върху тези вещи, същите подлежат на връщане в срок от 1 месец след изтичане на срока на договора, в противен случай дължи неустойка в размер на 4,47 лв.

С подписване на договора лизингополучателят е декларирал, че е получил вещите, предмет на договора, във вид годен за употреба.

В чл. 9 от общите условия към договора за лизинг е предвидено, че при неизпълнение на задълженията на лизингополучателя, лизингодателят може да обяви всички суми за предсрочно изискуеми. В настоящия случай липсват данни за връчване на поканата за доброволно пращане, поради което се налага изводът, че предсрочната изискуемост на лизинговите вноски не е обявена на лизингополучателя по предвидения за това ред.

Съгласно разясненията на т. 1 от Тълкувателно решение 8/2017 гр. по тълк. дело № 8 по описа за 2017 г. на ОСГТК на ВКС е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна 4 изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Тези разрешения следва да намерят приложение и по отношение на обявяването на предсрочната изискуемост на вноските по настоящия договор за лизинг, доколкото правната му уредба е сходна с тази по договорите за банков кредит.

Същевременно, с оглед чл. 3, ал. 3 ЗПК разпоредбите на закона се прилагат и за договорите за наем или лизинг, при които се предвижда възможност за закупуване на стоката - предмет на договора, а такава възможност е договорена от страните в чл. 1, ал. 2 от процесния договор за лизинг. Следователно, въпреки че не е обявена предсрочната изискуемост на лизинговите вноски, в настоящото производство трябва да се изследва по отношение на кои от тях е настъпил падежът за плащане и съответно исковете по чл. 422 ГПК досежно същите биха се явили основателни. Срокът на договора за лизинг е 23 месеца, считано от датата на подписването му, поради което следва, че падежът и на последната лизингова вноска съобразно изнкорпорирания в договоря погасителен план, е настъпил. Следователно за ответника е възникнало задължението да заплати предвидените в договорите месечни лизингови вноски.