Решение № 466 от 19.05.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 466 гр. Б., 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20232120200275 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. Д. Я. с ЕГН ********** от г*************** чрез пълномощника адв. С. И. И. против Наказателно постановление № *** г. на Началник група в ОДМВР-Б., с-р „П.п“ Б., с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № ***г. на МВР е постановено отнемане на общо 10 контролни точки.

Със жалбата са формулирани единствено бланкетно подносени доводи и оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление.

Постъпило е и писмено становище от пълномощника на АНО –юрк.Р.Ж., в което на защитните аргументи в жалбата е противопоставена собствена юридическа интерпретация на относимата нормативна уредба, чието централно съображение е,че по отношение на предписаните правила за поведение, вложени в чл.140, ал.1 ЗДвП и чл.143, ал.10 ЗДвП узнаването за прекратяване на регистрация на МПС от собственика му не представлвява елемент от фактическия състав по прекратяването на регистрацията на МПС предвид обвързващия основополагащ принцип,че незнанието на закона не извинява незнаещия .

В с. з. за жалбоподателя, редовно призован, се явява адв. С.И.., който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено. Претендира присъждането на разноски, като противопоставя аргументи изводими от чл.18,ал.2,т. 1 от Наредбата за минималните 1 адвокатски възнаграждения представителя на АНО. на възражението за прекомерност, формулирано от

В с. з. за АНО, редовно призован, се явява гл.юрк.Ж., която пледира за потвърждаване на атакуваното НП, като в тази насока поддържа изготвеното писмено становище, ведно с възражението за прекомерност.

След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

На 13.05.2022 г., около ***., в гр.Б., по *** полицейски служител при С-р „П.п“ Б., актосъставителят *** Н. Г. П., спрял за проверка товарен автомобил, марка *** с рег. № ***, собственост на ***,който се движел в посока бул. „Т.“, и бил управляван от жалбоподателят П. Д. Я.. В хода на проверката актосъставителят П. установил, че управляваният от жалбоподателя е собственост на „Д.“ ЕООД БУЛСТАТ *************, а при проверка с РСОД №*** и справка с ОДЧ-25, и че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, считано от 01.03.2022 г.

Актосъставителят Н. П. съставил на място против водача П. Д. Я. АУАН с бланков № *** г., в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, като в реквизит възражения не е материализира писмено такива.

По случая била извършена и проверка пр.пр.№***г. по описа на БРП с оглед данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, финализирана с Постановление от 21.09.2022 г. на прокурор при РП-Б. за отказ да се образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, в което е формулиран извод, че за служебната дерегистрация на управлявания от водача служебен товарен автомобил на собственика не е било връчено нарочно уведомление, което изключва наличието на знание у водача за прекратената регистрация на автомобила, априори и наличието на субективна съставомерност, съотносима с изследвания състав по чл. 345, ал. 2 от НК.

След получаването на постановлението на РП-Б. и преценка на събраните доказателства, Началникът на група в ОДМВР –Б., с-р „П.п“ Б., издал обжалваното Наказателно постановление № *** г.., с което субсумирал обективната и субективна специфика на извършеното под законния състав на чл.140, ал.1 ЗДвП, за което наложил на П. Д. Я. глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № *** г. на МВР е постановил отнемането на 10 контролни точки.

Препис от НП е връчено на жалбоподателя на 05.01.2023 г., видно от инкорпорираната в него разписка, а жалбата е подадена на 09.01.2023 г., видно от входящия регистрационен номер на АНО. /л. 3/

Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от събраните по делото доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: Наказателно 2 постановление № *** г. на Началник група в ОДМВР-Б., с-р „П.п“ Б. г.;АУАН с бланков № *** г., гласни доказателствени средства, приобщени чрез разпита на св.Н. П., и св. Н. Й. Т., писмени сведения от П. Д. Я., дадени на дата 13.05.2022 г., мотивирана резолюция № *** г. на Началникът на група в ОДМВР –Б., с-р „П.п“ Б.,, Постановление от 21.09.2022 г. на прокурор при РП-Б. по пр. пр. № *** г. по описа на РП-Б. за отказ от образуване на досъдебно производство, докладна записка рег.№***, справка картон на водача П. Д. Я., справка от информационния масив на КАТ за собствеността на МПС *** рег.№*** , собственост на ***, справка от информационна база данни на КАТ, отразяващи промени в регистрацията на МПС *** рег.№ *** , видимо от която ,считано от 01.03.2022г. автомобилът е със служебно прекратена регистрация от с-р „ПП“ Б. без „Гражданска отговорност“ по чл.143, ал.10 ЗДвП, която е служебно възстановена на 13.05.2022 г. в 16.11 ч.,; Заповед № *** г. на Министъра на МВР, по отношение на които съдът формира вътрешно убеждение за тяхната кредитируемост с оглед вътрешната им логическа и съдържателна съгласуваност и непротиворечивост.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник на група към сектор П.п, към ОДМВР - Б., а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице – *** при сектор „ПП“ при ОДМВР Б., оправомощени със Заповед № *** г. на Директора на ОД на МВР-Б., т. е. от компетентни органи в съответствие с разпоредбите н а чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. НП съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени процесуалните изисквания и същите изпълняват задължителните съдържателни критерии от гледище на задължително включени реквизити съобр. разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, т.к. при фактическото описание на нарушението е дадена изчерпателна формулировка на белезите на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършването му, индивидуализирана е нарушената законова разпоредба и кореспондиращата й санкционна норма, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

По оплакванията от материалноправно естество:

Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина, което обаче в случая не е така.

Съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, 3 включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в нормата н а чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането , т. е. че не е сключена задължителната застраховка "Гражданска отговорност" и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Анализът на тази разпоредба сочи, че законодателят е вменил в задължение на компетентния орган, при служебно прекратяване на регистрацията на това основание, едновременно да уведоми собственика на превозното средство. В този смисъл в Тълкувателно Постановление № 2/ 05.04.2023 г. по т.д.№3/2022 г. на ВАС и ВКС е възприета обвързваща в своята задължителност практика, даваща устойчиво и единно разрешение на дискутираната правна проблематика в следния смисъл: „Съществува законово задължение по чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП за административния орган да уведоми собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство/…/ В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "П.п" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно.“ В цит.

Тълкувателно постановление е дадено конкретно, ясно и недвусмислено финално разрешение на правния въпрос, което гласи: „Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.“Впрочем това разрешение е застъпено и развивано и в константната практика на Адмс-Б.

В Решение № 1319 от 15.11.2022 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1561/2022 г.

Решение№ 1490/ 14.12. 2022 г. по КНАХ дело № 1963 по описа за 2022 г. АдмС-Б., е експликирано следното единно и устойчиво правно становище, което напълно се споделя от настоящия състав :

„Видно е, че нормата вменява задължение на контролните органи да уведомяват собственика на МПС, че неговата регистрация е служебно прекратена, вследствие получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ за липса на сключена задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите. Това задължение на контролните органи за уведомяване обосновава извод, че съставомерно може да бъде само това деяние, при което водачът, след извършеното уведомяване, има знание за прекратената по 4 служебен път регистрация и въпреки това управлява МПС. В случая, данните от административната преписка сочат, че за служебното прекратяване регистрацията на лекия автомобил, извършено на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, собственикът му, в случая и водач на същия, не е бил уведомен, като по делото липсват данни да са предприемани каквито и да било действия в тази насока.“ Доводите на въззиваемата страна, че уведомяването не е част от фактическия състав на нарушението, както и че се касае за опит за извличане на извинително основание от незнанието на закона, съдът счете за неоснователни, тъй като този състав на нарушение изисква преди това надлежно уведомяване, поради което не се касае за недобросъвестно позоваване на незнанието на закона, а за липса на знание като конститутивен и кумулативен признак от субективния състав на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП поради неизвършено уведомяване.

Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателят е управлявал автобус, марка *** с рег. рег.№***, собственост на трето лице ***, на посочените в АУАН и НП дата и място. Жалбоподателят не спори още и, че по време на проверката процесното МПС е било със служебно прекратена регистрация, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП /съобразно визираното в НП/, считано от 01.03.2019 г., с което са реализирани в пълен обем елементите на обективната съставомерност от състава на нарушението по чл.140,ал.1 ЗДвП.