Решение № 23053 от 18.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23053 гр. София, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20241110142286 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, чл.

186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че на 07.02.2024 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника Б. С. С. за следните суми: сумата от 3063,58 лева, главница за цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к.** 1, бл. ** вх. А, ет.8, ап. 39, аб. № **, за период 01.05.2020 г.-30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 07.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 257,80 лева, мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия за период 15.09.2021 г.-19.01.2024 г., сумата от 49,71 лева, главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период 01.12.2020 г.-30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 07.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 10,55 лева, мораторна лихва върху главниците за дялово разпределение за период 15.02.2021 г.-19.01.2024 г., както и разноски. В тази връзка било образувано ч.гр.д. № 7099/2024 г. по описа на СРС, 161-ви св, като по същото била издадена исканата заповед за изпълнение. Препис от заповедта бил връчен на ответника по чл. 47 ГПК, поради което на ищеца било указано да предяви искове относно вземанията си, което указание се изпълнявало с депозирането на настоящата искова молба. Ищецът сочи, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на по смисъла на § 1, т. 42 ДР ЗЕ. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца.

Тези Общи условия влизали в сила в едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор. Според клаузите на тези общи условия купувачите на топлинна енергия, както и ответникът, били длъжни да 1 заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ответникът използвал доставената му топлинна енергия през исковия период, но и до момента не бил погасил задълженията си. Ищецът сочи, че в изпълнение на чл. 138б ЗЕ етажните собственици на сградата, в която се намирал и процесният имот, били сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение с „Далсия Елвеко“ ЕООД. Сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За потреблението в имота били издадени изравнителни сметки. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с която да бъде признато за установено, че ответникът му дължи процесните суми – главници и лихви, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2024 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, до окончателното им изплащане. Претендира разноски.

Ответникът Б. С. С. заявява, че не оспорва за имота да са възникнали задължения в сочения размер, но твърди, че не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по исковете, тъй като не е собственик или ползвател за имота и тъй като от години не живее в имота. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Далсия Елвеко“ ЕООД не изразява становище по исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните съгласно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главница за топлинна енергия

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярят на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот.

Разпоредбата установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Същевременно съгласно т. 1 от Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г., ОСГТК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват имота със съгласието на собственика или носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и са сключили договор за продажба на топлинна енергия за този имот при общите условия на топлопреносното предприятие.

Видно от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 26.12.1984 г. ответникът Б. С. Балчев и трето неучастващо по делото лице Здравка Станкова С.а са купили процесния топлоснабден имот. Уредените императивни правила в НДИ в редакцията от ДВ, бр. 70/1983 г., действала към датата на продажбата, са предвиждали в чл.

2

117, ал. 5, че не могат да бъдат продавани жилища, в които живеят като наематели две или повече семейства по смисъла на чл. 50 ЗСГ, освен в хипотезите по предходните 4 алинеи.

Според чл. 117, ал. 1 държавното жилище е можело да се продаде общо на двама съпрузи наематели или на един от тях;

Според чл. 117, ал. 2 жилища, заемани от двама или повече наематели, които са низходящи и възходящи и са отделни семейства по смисъла на чл. 50 ЗСГ, при съгласие помежду им могат да бъдат продадени на едно от семействата;

Според чл. 117, ал. 3 жилище, в което са настанени като наематели семействата на низходящи и възходящи или братя и сестри, може да бъде продадено едновременно на тях, евентуално и на членове на техните семейства, в идеални части съобразно постигнатото нотариално заверено писмено съгласие. За продажба на братя и сестри и на членове на семействата им се иска предварително съгласие на Министерството на финансите.

Продажбата в тези случаи се извършва едновременно;

Според чл. 117, ал. 4 ако жилището е поделяемо реално съгласно строителните правила и норми, на всеки от наемателите може да бъде продадена заеманата от него реална част от жилището, като продажбата се извърши за целия обект. С разрешение на Министерството на финансите може да се продаде и само един от тях. И в двата случая продажбите се извършват след преустройството на жилището по надлежния ред.

В процесния договор за продажба няма посочване в никоя негова част или клауза на съгласие имотът да се продаде на един от двама братя или сестри, респ. низходящи или възходящи, нито на повече от един брат или сестра, респ. низходящи или възходящи, при квоти в идеални части; няма посочване, че се продава реална част от имота; няма посочени разрешения от Министерството на финансите и пр. Остава единствено възможността по чл.

117, ал. 1 НДИ купувачите по процесния договор да са били двама съпрузи наематели, които след продажбата стават собственици.

Тази тяхна собственост, възникнала при действието на СК 1968 г., е била в режим на съпружеска имуществена общност, като данни бракът да е прекратен няма. При действието на СК 2009 г., в исковия период по настоящото дело, важи правилото, че всеки съпруг отговаря солидарно за задълженията, поети за нуждите на семейството, вкл. за топлинна енергия. Така с оглед приложението на императивната норма на чл. 153 ЗЕ, следва да се приеме, че ответникът е клиент на ищеца по договор за продажба на топлинна енергия за битови цели за процесния имот в исковия период и отговоря за цялото натрупано задължение, не за 1/2 ид.ч..

Не се спори, че сградата в този период е топлоснабдена и че в сградата е въведено и дялово разпределение, за което е взето решение от етажните собственици.

Следователно, установено е принципното съществуване на облигационно отношение между ищеца и ответника, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание за периода. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи 3 условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват клиента, дори и без да ги е приел изрично съгласно нормата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Представени са и доказателства за публикуване на общите условия.

Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно нормата на чл.

162 ГПК, според която иск, доказан по основание, не може да бъде отхвърлен, а за размера му съдът следва да ползва заключението на вещи лица или своята преценка.

Ответникът не оспорва, че количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер, който отговаря на метрологичните изисквания.

Съобразно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на отчетената от общия топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода нормативна уредба.

Доколкото задълженията за прогнозни суми са срочни, то с неплащането им на уговорените падежи (30 дни след края на месеца, за който се отнасят, а по общите условия от 2016 г. – 45 дни) ответниците са изпаднали в забава и дължат на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва. Допустимо е, обаче, страните да уговорят друг падеж на задълженията за заплащане на топлинната енергия. Такава уговорка е в сила за периода на действие на общите условия на ищеца от 2014 г. и 2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 12.03.2014 г. купувачът е длъжен да заплаща стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база на изравнителна сметка, в тридесетдневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача (което в случая не се оспорва). В този случай продавачът начислява лихва за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 ОУ, а именно върху тези, начислени с фактура за реално потребено количество топлинна енергия, определено на база на изравнителните сметки (чл. 33, ал. 4 ОУ).

Съдът намира, че част от посочените клаузи са недействителни, тъй като не са индивидуално уговорени, а освен това са неравноправни – чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Уговорка в общи условия на търговец монополист, която позволява търговецът да измества падежа на задължения, които имат характера на периодично плащане, в следваща година, създава значително неравновесие в отношенията с потребителя и противоречи на принципа на добросъвестността. В случая, падежът на прогнозните вземания за част от топлинните периоди едностранно е изместен от търговеца за след датата на общата фактура т.е. за следващата година. Така давността за част от тези вземания по чл. 111, б. „в“ ЗЗД е продължена едностранно от търговеца с почти година. Срещу това облагодетелстване потребителят получава „компенсация“, състояща се в това, че не се начислява мораторна лихва върху вземанията за прогнозни суми на топлинната енергия, но този „баланс“ е очевидно наклонен в полза на търговеца, като се има предвид обстоятелството, че 4 вземанията за главница са по-големи от тези за мораторна лихва. Ето защо съдът намира, че всяко едно вземане за прогнозни дялове се погасява с давността по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, а така също със същата давност, но като вземане с относително самостоятелен характер, се погасява и вземането за изравнителна вноска. Съдът приема и, че падежът на задължението за прогнозни суми, от който тече погасителната давност, е 30 дни след месеца, за която се отнася задължението.

В случая, заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 07.02.2024 г., поради което погасени по давност за задълженията за периода м.05.2020 г.-м.12.2020 г. Прогнозното задължение за м.01.2021 г. е с падеж (съобразно горните мотиви) в края на следващия месец – 28.02.2021 г. и към 07.02.2024 г. тригодишната давност за него не е изтекла. Така ответникът дължи главница за топлинна енергия за периода м.01.2021 г.-м.04.2021 г.

Разпечатката съдържа 35 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5a144af1-849d-420d-b6f0-dde88eea6c73