Определение № 347 от 26.06.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 347 гр. Враца, 26.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно частно гражданско дело № 20251400500223 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Електрохолд продажби“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “***“ ***, срещу Определение № 5/02.01.2025 г., по гр. дело № 885/2024 г. по описа на PC - Козлодуй, с което съдът е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК на „Електрохолд продажби“ ЕАД, ЕИК *** за изменение на постановеното по гр. д. № 885/2024 г. по описа на Районен съд - Козлодуй Решение № 315 от 12.11.2024 г. в частта за разноските.

В жалбата се твърди противоречие на обжалвания съдебен акт със съдебната практика на СЕС, в която се изразява разбирането, че съдебните разноски следва да бъдат съразмерни както на положените усилия от пълномощниците на страните, така и на размера на материалния интерес. Сочи Решение от 24.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г., в подкрепа на доводите си, като заявява, че същото обосновава забрана за приложение на правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК, че при намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, съдът не може да пада под минимума. Оспорва процесуалния представител на ищеца да е близък със същият. Посочва, че не може да се приеме, че е налице надлежно прилагане на чл. 3 ГПК, като сочи, че целта на съдебното производство е да се обогати материално процесуалния представител на ищеца, като се накърни финансовата сфера на ответното дружество. Изтъква, че за три фактури са образувани три отделни съдебни производства — обратно на целите на гражданския процес за бързина и безпротиворечиво решаване на спорните обществени отношения. Възпроизвежда в жалбата списък на дела, за който твърди неизчерпателност на същия, по които страни са „близки" на процесуалния представител на ищеца. Счита, че процесуалния представител на ищеца не може да е близък с половината население в Община Козлодуй, като твърденията за това противоречат на правилата на чл. 3 ГПК и Етичния кодекс за упражняване на адвокатската професия.

Заявява, че е дадена възможност за издаване на изпълнителни листове, по които да бъдат образувани повече отделни изпълнителни дела, по които отново да бъдат генерирани повече отделни адвокатски възнаграждения, като представя изчисления, според които процесуалния 1 представител на ищеца ще може да получи 3 600,00 лв. за дълг в размер на 747,33 лв. главница и лихва в размер на 527,77 лв., благодарение на това, че е образувал три отделни граждански дела – гр.д. № 884/2024 г., гр.д. № 885/2024 г. и гр.д. № 886/2024 г. – всичките по описа на Районен съд – Козлодуй. Справедливо според жалбоподателя било да се присъди едно адвокатско възнаграждение на адв. С. по едно от трите дела – а именно по първото по време - гр.д. № 884/2024 г. по описа на Районен съд – Козлодуй. Мяра на справедливост било да се осъди дружеството да заплати само една съдебна такса за подаване на искова молба – по първото по време гр.д. № 884/2024 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, тъй като отговорност за начина, по който е избрано да се води съдебна защита на законните права на ищеца лежал върху неговия пълномощник.

Иска отмяна на оспореното определение и изменение на решението, постановено по първоинстанционното дело, като се отмени същото в частта, с която е осъден частния жалбоподател да заплати разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса по предявения иск, в условията на евентуалност намаляване до размер от 2,00 лв. на разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалният представител на ищеца.

В законния срок е постъпил отговор от пълномощника на ищеца - адвокат М. С., с който се заявява становище за неоснователност на частната жалба, с искане за оставянето й без уважение. Адвокатското възнаграждение по делото било претендирано на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3, пр. 2 от Закон за адвокатурата – „близки“ и като такова не подлежало на доказване. Излага, че ищецът по делото бил негов съсед и този факт бил безспорен и се установявал от приложено към отговора на молбата по чл. 248 ГПК копие на личната карта на адв. С.. Посочва, че ответното дружество нямало правен интерес да се меси във вътрешните отношения между адвокат и клиент, тъй като договорът не засягал правната му сфера. Посоченият списък на страница трета от частна жалба касаел материално затруднени лица, какъвто не бил настоящият случай. Претендира разноски.

Окръжен съд - Враца, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Пред Районен съд - Козлодуй е подадена на 22.07.2024 г. искова молба от А. М. Д. срещу „Електрохолд Продажби" ЕАД, ЕИК *** за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 542,04 лв., от които 269,45 лв. - главница по фактура № 160348772/28.12.2014 г. с падеж 11.01.2015 г. и законна лихва в размер на 272,59 лв. върху главницата считано от падежа на фактурата - 11.01.2015 г. до подаване на исковата молба 22.07.2024 г., представляващи задължения за неплатена електроенергия за имот в ***, клиентски № ***, поради изтекла погасителна давност. С исковата молба са заявени доказателствени искания и са представени доказателства.

Към исковата молба е приложен договор за правна защита и съдействие между ищеца А. М. Д. и адвокат М. М. С., за изготвяне на искова молба срещу „Електрохолд Продажби" ЕАД и процесуално представителство като възнаграждение не е договорено, поради наличие на предпоставките за прилагане на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 /близки/ от Закон за адвокатурата.

След проведено открито съдебно заседание, в което са приети писмени доказателства, без участие на процесуалния представител на ищеца, е постановено Решение № 315/12.11.2024 г., с което Районен съд - Козлодуй е признал за установено на основание чл.

124, ал. 1 ГПК, че ищеца А. М. Д. не дължи на „Електрохолд продажби“ ЕАД, сума в размер 2 на 542,04 лева - от които 269,45 лв. - главница по фактура № 160348772/28.12.2014 г. с падеж 11.01.2015 г. и законна лихва в размер на 272,59 лв. върху главницата считано от падежа на фактурата - 11.01.2015 г. до подаване на исковата молба - 22.07.2024 г., представляващи задължения за неплатена електроенергия за имот в ***, клиентски № ***, поради изтекла погасителна давност. С решението, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Електрохолд продажби“ АД е осъдено, да заплати на А. М. Д., сума в размер на 50,00 лв., представляваща внесена държавна такса, както и на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата да заплати на адв. М. С. от АК - Враца, сума в размер на 400,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

С определение № 5/02.01.2025 г. по гр. дело № 885/2024 г. по описа на PC - Козлодуй, е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на „Електрохолд продажби“ ЕАД, за изменение на постановеното по гр. д. № 885/2024 г. по описа на РС - Козлодуй Решение № 315 от 15.11.2024 г. в частта за разноските. Изложени са мотиви, че са налице предпоставките на адв. М. С. да бъде определено адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал.2 вр. с ал.1 от Закон за адвокатурата, че преценката да се окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не, се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента, както и че договорката по чл. 38 Закон за адвокатурата касае вътрешни отношения между адвоката и клиента му, поради което не е необходимо тя да се доказва. Посочено е, че в случая за иска по чл. 124 ГПК следва да се определи адвокатско възнаграждение с оглед разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения и при интерес до 1000 лв. минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лв.

С оглед изложеното, съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е подадена срещу акт подлежащ на обжалване, от лице легитимирано да го обжалва и в предвидения в закона срок за това, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Неоснователно се твърди в жалбата наличие на недобросъвестно упражняване на адвокатската професия в противоречие с Етичния Кодекс на адвоката и чл. 3 ГПК от процесуалния представител на ищеца - адв. М. С.. Изводът на жалбоподателя за описаното в частната жалба противоправно поведение на адв. С., се основава единствено на предположение, основаващо се на големия брой дела, по които адвокатът е претендирал възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 от Закон за адвокатурата. Това предположение обаче няма доказателствена стойност.

Неоснователни са и оплакванията в жалбата за неправилно приложение разпоредбата на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от Закон за адвокатурата.

Видно от приложения към исковата молба договор за правна защита и съдействие между ищеца и адвокат М. С., че в същият е посочена претендираната хипотеза на правната норма - чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 /близки/ от Закон за адвокатурата. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от Закон за адвокатурата е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, 3 определен от съда, което възнаграждение съдът присъжда на адвоката. За да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от Закон за адвокатурата, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката. /Определение № 365 от 17.07.2017 г. по ч.т.д. № 894/2017 г. на I т.о. на ВКС/. В този смисъл са и Определение № 95 от 19.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1451/2014 г., II т. о., ТК, Определение № 207 от 26.06.2019 г. по т.д. № 2277/2018 г. на II т.о. на ВКС и определение № 60173 от 08.11.2021 г. по гр. д. № 1590 / 2021 г. на Върховен касационен съд, I г.о.

В случая не са ангажирани доказателства, които оспорват твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ, а жалбоподателят навежда само твърдения, основани на предположения. /определение № 327/18.06.2018 г. по гр. д. № 4988/2017 г. на ВКС, първо г. о./.

Ирелевантни са доводите в частната жалба по отношение на евентуалния брой изпълнителни дела, които биха могли да се образуват въз основа на присъдените разноски по първоинстанционното дело и разноските по други искови и изпълнителни производство, за които жалбоподателят твърди, че са свързани с настоящото дело.

Размерът на адвокатските възнаграждения, определен съгласно Наредбата, приета от Висшия адвокатски съвет, не е обвързващ за съда. В този смисъл е Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. Според него член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на което е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи; както и че национална уредба, съгласно която от една страна адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, а от друга страна съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер, по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. Създадената след постановяване на решението на СЕС съдебна практика приема, че посочените в Наредба № 1/2004г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир за съда. При упражняване на правомощието си по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът е длъжен да намали отговорността за разноски, едва след и ако установи, че уговореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение не съответства на пазара на труда за дела с подобна правна и фактическа сложност, а несъответствието е съществено, т.е., че трудът на адвоката е бил съществено надценен. Обжалваното определение, в което съдът въз основа на конкретните за спора обстоятелства, рефлектиращи върху фактическата и правна сложност, е счел, че трудът на адвоката съответства на минимума предвиден в Наредба № 1/2004 г., е напълно съобразено с тази практика.