Разпореждане № 121120 от 08.10.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 121120 гр. София, 08.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110128276 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. №

305210/05.10.2026 г., от Н. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул./кв.

„Н*, с която са предявени срещу „К*“ ЕАД, ЕИК *, с адрес на управление: гр.

София, р-н Триадица, бул. „Ви* (сграда А), ет. 4, Б*“, следните обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1. ГЛАВЕН - положителен установителен иск с правна квалификация чл.22 ЗПК, с който да бъде признато в отношенията между страните Н.

П. П. и „К*“ ЕАД, че сключеният между тях договор за потребителски кредит от 12.05.2022 г. е недействителен;

2. ЕВЕНТУАЛЕН иск - положителен установителен иск с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, с който да бъде признато за установено, че клаузата по чл.4 от договор за потребителски кредит от 12.05.2022 г., сключен между Н. П. П. и „К*“ ЕАД е нищожна, поради противоречие с добрите нрави;

3. ОСЪДИТЕЛЕН ИСК с правна квалификация чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с който да се осъди ответникът „К*“ ЕАД да заплати на Н. П. П. сумата в размер на 50 евро, представляваща платена при изначална липса на правно основание по договор за потребителски кредит от 12.05.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дачата па депозиране на исковата молба (02.10.2026 г.) до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за потребителски кредит от 12.05.2022 г.

1

Посочва се, че съгласно условията на договора, ищецът следвало да погасява кредита съгласно „Приложение № 1 - Условия на Кредита“, каквото не е представяно на ищеца и не е подписвано от същия. Поддържа се, че в договора липсвала информация за общия размер на предоставения кредит и условията за неговото усвояване, за приложимия лихвен процент, за годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима по договора, както и липсвал погасителен план, съдържащ размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, които са съществени елементи на договора за кредит, с оглед на което този договор е недействителен на основание чл. 22, вр. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 – 9 ЗПК.

Твърди се, че в чл. 4 от договора е предвидено, че в случай че кредитополучателят е заявил обезпечение на кредита, той следва в кратък срок (10 дни за банкова гаранция, съответно 48 часа за поръчителство) да предостави на ответника банкова гаранция или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от ответника юридическо лице, като при непредоставяне на съответното обезпечение в срок се счита, че заявлението не е одобрено и договорът не поражда действие между страните.

Твърди се, че клаузата по чл. 4 от договора е нищожна, поради накърняване на добрите нрави.

Посочва се, че в изпълнение на задълженията си по договора ищецът сключил договор за предоставяне на поръчителство с „А*“ ЕООД, ЕИК *, по силата на който на поръчителя се дължало възнаграждение, разсрочено и платимо заедно с погасителните вноски по кредита, като сумите за възнаграждение на поръчителя са събирани от „К*“ ЕАД в полза на поръчителя.

Твърди се, че всичко, което ищецът е платил по договора над главницата, е платено без основание, тъй като не се дължало, на основание чл.23 ЗПК.

Моли съда да уважи исковите претенции.

Подава молба по чл.83 ГПК. Моли да бъде освободен от заплащане на държавна такса.

Моли да се връчват книжа чрез електронната поща.

2

Моли и иска да бъдат следните писмени доказателства доказателствени средства: 1. Договор за потребителски кредит от 12.05.2022г . и

Моли съда да основание чл.190 ГПК да задължи ответника да представи по делото следните документи: 1. Приложение № 1 - Условия на Кредита /погасителен план/ към Договора за потребителски кредит от 12.05.2022г.; 2. Договора за предоставяне на поръчителство, сключен от ищеца с „А*“ ЕООД във връзка с процесния кредит.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява адв. Л. А. Г., личен № *, САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „П* имейл: [email protected], тел. *, която представителна власт важи за всички инстанции (л.13 от делото).

Ответникът не се представлява на този етап.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

По иска за нищожност на договор за кредит: В процесния случай цената на установителния иск по чл. 22 ЗПК не е посочена от ищеца и не може да се установи от приложените по делото доказателства. Материалният интерес по този иск е общия размер на задълженията по кредита, поради което дължимата държавна такса е в размер на 4% от тази сума, но не по- малко от 3

25.56 евро, на основание чл.1 ТДТССГПК. Липсва реквизит по чл.128, т.2 ГПК за установителния иск.

По осъдителния иск: Цената на осъдителния иск по чл.55 ЗЗД е 50 евро, поради което таксата е в размер на 25.56 евро, на основание чл.1 ТДТССГПК. За този иск също липсва реквизит по чл.128, т.2 ГПК по този иск.

По редовността на исковата молба и доклада

На този етап, съдът приема, че исковата молба е нередовна. Следва да се остави без движение.

Не е ясен материалният интерес по иска по чл. 22 ЗПК. Следва да се укаже на ищеца да посочи цената на иска. Да се посочи цялата сума по договора и да се представи.

Следва да се укаже на ищеца да посочи какви суми е плащал по договора.

Липсва реквизита по чл.127, ал.4 ГПК.

Липсва реквизита по чл.128, т. 2 и т. 3 ГПК.

За да се произнесе съдът по чл.83 ГПК, декларацията по чл.83 ГПК следва да бъде представена в оригинал, с оглед на което на ищеца следва да се укаже да представи декларация по чл.83 ГПК в оригинал, за да се приложи после отговорността по чл.313 НК.

Следва да се укаже на ищеца да представи доказателства за предпоставките по чл.38, ал.1, т.2 ЗА– че е материално затруднено лице.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска, неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.

4

Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0.05 евро за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.04 евро, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 305210/05.10.2026, като нередовна, като УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото разпореждане следва да отстрани нередовностите на исковата молба, с препис за противната страна, като:

1. на основание чл.127, ал.1, т.3 ГПК, да посочи цената на иска по главния установителен иск за недействителност на договора за кредит по чл. 22 ЗПК;

2. на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК, да посочи какви суми е заплатил по процесния договор за кредит и на кои дати;

3. на основание чл.128, т.2 ГПК, за представи документ за внесена държавна такса по сметка на СРС в размер на 4 % от цената на иска за недействителност на договора за кредит върху сбора от всички вземания по договора за кредит. Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби - "Бюджетна сметка" на СРС 5

(IBAN - BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC - CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.

Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси;

4. на основание чл.128, т.2 ГПК, за представи документ за внесена държавна такса по сметка на СРС за делото в размер на 25.56 евро по предявения осъдителен иск. Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби - "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN - BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC - CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.