Решение № 94 от 17.06.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Ихтиман, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно наказателно дело № 20241840200078 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Същото е образувано по жалба от „*“ ЕООД, ЕИК * , със седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „*“ № 9, ет. 1, представлявано от управителя * против електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 1100073760, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

В жалбата се твърди, че електронният фиш е незаконосъобразен, тъй като разпоредбата на чл. 189ж ЗДвП не предвижда възможността за издаване на електронен фиш, с който се налага имуществена санкция на основание чл.

179, ал.

3б

ЗДвП.

Навеждат се доводи за това, че административнонаказателната отговорност е погасена по давност. По същество се сочи, че в превозното средство, с което е допуснато нарушението е имало монтирано бордово устройство, посредством което се е осъществявало електронното събиране на дължимите такси за изминато разстояние, а собственикът на процесното МПС – „* 2015“ ЕООД, ЕИК * е имал сключен договор с „Интелигентни трафик системи“ АД и „А1 България“ ЕАД за предоставяне на услуга за електронно събиране на таксите за изминато разстояние, но поради недобро покритие на интернет сигнал/обхват не са били получени данни за процесния сегмент от пътя данните от бордовото устройство към „Интелигентни трафик системи“ АД.

1

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Т. Ж.. В допълнение към жалбата изтъква основания и за прилагане на чл. 28 ЗАНН, доколкото към датата на нарушението чл. 189з ЗДвП не е бил действащ, а също така чл. 179, ал. 3б от ЗДвП противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европа и уредения там принцип на пропорционалност на наложеното наказание спрямо тежестта на нарушението.

Въззиваемата страна оспорва жалбата, като твърди, че нарушението е установено чрез Електронната система за събиране на пътни такси и е създаден доклад с приложени статични изображения. При преминаване през контролно устройство бордовото устройство, което е било монтирано в превозното средство не е предавало данни за пътуването, което представлява нарушение, отчетено от системата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното:

На 01.06.2020 г. в 16,16 часа с устройство № 10011, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, монтирано на път А-1, км 43+448 е бил заснет влекач с рег. № *, който се е движел с посока нарастващ километър. Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е регистрирала автомобила, тъй като по електронен път е отчела, че за него е имало заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, но платената категория е била по-малка от измерената.

Впоследствие е установен ползвателя на автомобила, като на основание чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП на „ *“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП – за това, че за превозното средство не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата в пълен размер, тъй като платената категория е била по-малка от измерената.

От представения по делото тристранен договор между „Интелигентни трафик системи“ АД, „А1 България“ ЕАД и „* 2015“ ЕООД, както и от представените договор за наем на МПС и договор за наем на полуремарке се установява, че жалбоподателят е наел процесното МПС, но собственикът му „* 2015“ ЕООД е възложил на Интелигентни трафик системи“ АД и „А1 България“ ЕАД електронното събиране на пътни такси на база изминато разстояние.

С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Електронният фиш е издаден от териториално и материално компетентен орган съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за незаконосъобразност на издадения електронен фиш поради обстоятелството, че чл. 189ж, ал. 1 2

ЗДвП не предвижда подобна възможност. Вярно е, че цитираната разпоредба препраща единствено към чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но при систематичното тълкуване на чл. 189ж, ал. 7, вр. чл. 167а, ал. 4 ЗДвП се установява, че законът не забранява за констатирани нарушения по чл. 179, ал. 3а и 3б ЗДвП да бъде издаден електронен фиш.

В чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП изрично е регламентирано, че при изпълнение на функциите си по този закон служителите на АПИ издават и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП.

Очевидно, макар и да е не съблюдавал стриктно изискванията на Закона за нормативните актове, законодателят е регламентирал възможността за ангажиране отговорността на правните субекти за извършени административни нарушения по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП, чрез издаване на електронни фишове за налагане на имуществена санкция за нарушение по чл.

179, ал. 3-3в, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата

Следва да се има предвид, че в производството по установяване и наказване на административни нарушения чрез електронен фиш сроковете по чл. 34 ЗАНН са неотносими, тъй като тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН от откриване на нарушението се отнася до съставяне на акт за установяване на административно нарушение, а шестмесечният срок по чл.

34, ал. 3 ЗАНН се отнася до издаването на наказателното постановление, а в производството по установяване и наказване на нарушение чрез електронен фиш не се съставя АУАН и не се издава НП.

За извършеното нарушение е предвидено административно наказание имуществена санкция. Този вид административно наказание, налага при преценката за изтичане на срока на давността да се приложи съответната в НК, съобразно чл. 84 от ЗАНН, разпоредба, а именно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Давностният срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е три години /съгласно редакцията на НК изм. с ДВ бр. 26 от 2010 г./. Касае се за обикновена давност за наказателно преследване, която може да бъде прекъсвана или спирана. По силата на чл. 81, ал. 1 от НК давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

В конкретния случай давността за наказателно преследване е започнала да тече от момента на извършване на нарушението – 01.06.2020 г. Именно от таза дата започва да тече тригодишен давностен срок, който е изтекъл на 01.06.2023 г., като през този период не се събраха доказателства да са били извършвани действия по спиране или прекъсване на давността. Електронният фиш е връчен на жалбоподателя едва на 31.01.2024 г (видно от приложената 3 към преписката разписка на л. 32 от делото). Следователно изтеклият срок е по-голям от тригодишния, предвиден в чл. 80, ал. 1, т .5 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН, поради което е изтекла давността за наказателно преследване и е налице основание за отмяна на оспорения електронен фиш само на това основание.

Абсолютната давност в случая, съгласно чл. 81, ал. 3 НК е четири години и половина и същата не е изтекла, но тя следва да се прилага, ако са извършвани действия, които да спират или прекъсват обикновената тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, данни за каквито действия не бяха установени по делото.

По същество съдът приема, че жалбата е основателна и на друго основание, не само поради изтичането на обикновената преследвателска давност.

С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата /ДВ, бр. 105/2018 г./ е предвиден нов начин на заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. Това изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.

За движение на товарните превозни средства с обща допустима максимална маса над 3,5 тона се дължи заплащане на тол такса. В чл. 10б, ал.

1 и 2 от Закона за пътищата е предвидено, че тол таксите се диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък, като контролът при навлизане и излизане на пътно превозно средство по платената пътна мрежа, отчитането на изминатото разстояние, както и заплащането на тол таксата се извършват чрез Електронна система за събиране на тол такси. В ал. 3 на чл. 10б от Закона за пътищата е посочено, че тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, като заплащането дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

От своя страна, разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП предвижда, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП електронната система за събиране на 4 пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.

В чл. 179, ал. 3б ЗДвП е предвидено, че собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер на 2500 лв.

В случая от обективна страна се установи, че на 01.06.2020 г. електронната система за събиране на пътните такси е засекла товарния автомобил с рег. № *, който се е движел по АМ „Тракия“, района на км 43+448, който участък е част от платената пътна мрежа и е създала доклад за извършено нарушение, тъй като декларираната категория в тол декларацията е камион над 12 тона и 2 оси, а ППС от нарушението е с 5 оси.