Решение № 15 от 04.04.2023, Районен съд - Тутракан
- Съд
- Районен съд - Тутракан
- Дело
- Административно наказателно дело 28/2023
- Вид
- Решение № 15
- Подписан
- 04.04.2023
- В сила
- 27.04.2023
- Състав
- Спас Маринов Стефанов
Цитирани разпоредби
- чл. 34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.47 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 60, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 399 · Кодекс на труда
- чл. 402, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- чл. 404, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл. 412а · Кодекс на труда
- чл. 414 ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 415в, ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал.5 · Кодекс на труда
- чл. 61, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал.5 · Кодекс на труда
- чл. 63, ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 61, ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 15 гр. Тутракан, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Спас М. С. при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова като разгледа докладваното от Спас М. С. Административно наказателно дело № 20233430200028 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 19-220191/11.01.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Силистра, за извършено административно нарушение на 61, ал. 1 от КТ, на основание чл. 416, ал.5 във връзка с чл. 414 ал. 3 от КТ, на „ЕСДИ – 04“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Главиница, обл. Силистра, ул. „Георги С. Раковски“ № 4, представлявано от управителя Ш. Д. Р., в качеството му на работодател, е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2000.00 лв.
Недоволен от НП останал жалбоподателят „ЕСДИ – 04“ ЕООД, представлявано от управителя Ш. Д. Р.. Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. В с.з. се представлява от адв. Д. К. от ***. Пледира се за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно. В условията на евентуалност се моли за намаляване на наложеното наказание.
Административно наказващ орган – Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Силистра, редовно призован, явява се старши юрисконсулт 1
И.А., редовно упълномощен. Пледира за законосъобразност на НП, като претендира присъждане на сторените разноски по делото.
Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение – Тутракан, редовно призована, не изпраща представител, не излага становище по спора.
Съдът, като взе предвид направените искания и доводи и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
На 02.12.2022 г., около 11:00 ч., актосъставителят М. С. Д. и свидетелят Р. М. И. – служители в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Силистра, извършили проверка за спазване на трудовото законодателство и условията на труд в цех за печене и пакетиране на снаксове, семки и ядки, намиращ се на ул. „Г. С. Раковски“ № 4 в гр. Главиница, обл. Силистра, стопанисван от „ЕСДИ – 04“ ЕООД. В цеха била установена свидетелката С. А. Ш., която извършвала трудова дейност, свързана с машинно овалване на фъстъци в смес от подправки в цетрофуга. Последната попълнила декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ, в която вписала, че от 01.12.2022 г. работи в „ЕСДИ – 04“ ЕООД без сключен писмен трудов договор с разпределение на работното време от 08:00 ч. до 17:00 ч. и едночасова обедна почивка, с уговорено дневно възнаграждение в размер на 40 лв. На място били установени още лицата Н.
Н. Б. и Ф. Х. А., извършващи трудова дейност при аналогични обстоятелства, и свидетелката С. А. Р. – съпруга на управителя на дружеството работодател, заемаща длъжността „касиер“.
На 05.12.2022 г. между „ЕСДИ – 04“ ЕООД и св. С. Ш. бил сключен Трудов договор със срок за изпитване № 56, като последната била назначена на длъжността „общ работник“.
На 16.12.2022 г. бил съставен Протокол за извършена проверка № ПР2240629, в който били описани констатираните от служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Силистра нарушения. В протокола били обективирани и задължителни предписания по чл. 404, ал.1, т.1 от КТ във връзка със: 1.Запознаване на работниците Ф. А., С. Ш. и Н. Б. с утвърдените Правилник за вътрешния трудов ред и Вътрешни правила за работната 2 заплата в „ЕСДИ – 04“ ЕООД; 2.Осигуряване от страна на работодателя извършването на оценка на риска за здравето и безопасността на работещите и 3.Утвърждаване и връчване на длъжностна характеристика на работника Н.
Б.. На същата дата управителят на дружеството подал писмени обяснения до Д „ИТ“ – гр. Силистра по повод извършваната проверка.
На 16.12.2022 г. бил съставен АУАН № 19-2200191 за извършено нарушение на чл. 61, ал.1 от КТ от страна на жалбоподателя „ЕСДИ – 04“
ЕООД. Като свидетел при установяване/извършване на нарушението била привлечена св. Р. И., а като свидетел на съставянето на акта – св. Д. Т., също служител на Д „ИТ“ – гр. Силистра. Актът бил подписан без възражения/обяснения от управителя на дружеството работодател.
Непосредствено след това последният получил препис от АУАН.
На 11.01.2023 г. Директорът на Д „ИТ“ – гр. Силистра издал атакуваното НП № 19-2200191, с което наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. за извършено нарушение на чл. 61, ал.1 от НК.
На 16.01.2023 г. управителят на дружеството получил екземпляр от НП.
Горната фактическа обстановка се извежда от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства и доказателствени средства: показанията на актосъставителя и свидетелите; з. к. на НП № 192200191/11.01.2023 г.; известие за доставяне ИД PS 750000PVIA 5; АУАН № 19-2200191/16.12.2022 г.; Декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ от С. А. Ш.; разпечатка от информационна система на ИА „Главна инспекция по труда“ – Регистър на уведомления за трудови договори на С. А. Ш.; Трудов договор със срок за изпитване № 56 от 05.12.2022 г. на С. А. Ш.; длъжностна характеристика на длъжността „общ работник“ в „ЕСДИ – 04“ ЕООД; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ вх. № 19388223016786/05.12.2022 г.; декларация за информирано съгласие; служебна бележка № 53/05.12.2022 г. за проведен инструктаж на С. А. Ш.;
Протокол за извършена проверка № ПР 2240629/16.12.2022 г.; обяснение от Ш. Д. Р. от 16.12.2022 г.; Декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ от С. А. Р.;
Трудов договор на С. А. Р. № 5/15.06.2011 г.; длъжностна характеристика на длъжността „касиер“ в „ЕСДИ – 04“ ЕООД; Заповед № З-0035/29.01.2014 г. на изп. директор на ИА „ГИТ“; Заповед № З-0864/17.10.2022 г. на изп.
3 директор на ИА „ГИТ“; Заповед № ЧР-988/01.09.2016 г. на изп. директор на ИА „ГИТ“; Заповед № ЧР-293/28.01.2014 г. на изп. директор на ИА „ГИТ“.
Съдът кредитира показанията на разпитаните служители на Д „ИТ“ гр.
Силистра, тъй като са обективни, непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Същевременно те се подкрепят и от събраните писмени доказателства, найвече от попълнената от св. С. Ш. декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ.
Последната съдът цени с висока доказателствена стойност, тъй като е писмено доказателство, изготвено от самия работник без чужда намеса по време на извършваната проверка. Във връзка с това, показанията му съдът кредитира доколкото не противоречат на показанията на служителите на Д „ИТ“ гр. Силистра и на обективните писмени доказателства. По-ниската доказателствена стойност на показанията на работника се дължи и на положението му на зависимост от трудовоправно гледище в отношенията му с жалбоподателя, поради което съдът намира за естествено той да се опита да омаловажи нарушението на последния. Показанията на св. С. Р. съдът цени с най-ниска доказателствена стойност поради фактическата обвързаност с дружеството работодател, тъй като е съпруга на неговия управител, от една страна, и от друга – поради частичното им противоречие с останалата доказателствена съвкупност – напр. относно продължителността на „обучението“ на все още ненаетите работници и относно това, че последните фактически не били полагали труд.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от страна в производството, имаща правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е частично основателна.
Настоящото административнонаказателно производство е започнало със съставянето на АУАН № 19-2200191 /16.12.2022 г. Същият е съставен в сроковете по чл. 34, ал.1 и съдържа всички изискуеми по чл. 42, ал.1 от ЗАНН реквизити. Актът е съставен от компетентно длъжностно лице, заемащо длъжността „главен инспектор“ в Дирекция „ИТ“ гр. Силистра. Материалната компетентност на актосъставителя следва от чл. 399 във връзка с чл. 416 от КТ и чл. чл. 20 и 21 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“, а местната му 4 компетентност – от Заповед № З-0635/29.01.2014 г. на ИД на ИА „ГИТ“.
Атакуваното Наказателно постановление № 19-2200191/11.01.2023 г. съдържа всички изискуеми по чл. 57 от ЗАНН реквизити, като е издадено в срока по чл. 34, ал.3 от ЗАНН и инструктивния такъв по чл. 52, ал.1 от ЗАНН.
Компетентността на АНО произтича от чл.47 ЗАНН във връзка с чл. 416, ал.5 във връзка с чл. 399 от КТ и Заповед № З-0864/17.10.2022 г. на ИД на ИА „ГИТ“.
Нарушението по чл. 414, ал.3 във връзка с чл. 61, ал.1 от КТ е формално – законодателят не изисква настъпването на съставомерни вредни последици, а единствено осъществяването на изпълнителното деяние. Последното се заключава в постъпването на работа на работника/служителя преди да е сключен трудов договор между него и работодателя. Съгласно чл. 1, ал.2 от КТ „Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения“. В кодекса са уредени изчерпателно основанията за възникване на трудовите правоотношения, а именно – трудов договор, конкурс и избор. Дейността, която е упражнявала св. С. Ш. – машинно овалване на фъстъци в смес от подправки в цетрофуга в цех за печене и пакетиране на снаксове, семки и ядки, определено следва да се квалифицира като предоставяне на работна сила. На същия извод сочат и показанията на св. С. Р., доколкото е налице и резултат от положения от работника труд, тъй като фъстъците, които са били обработвани от него, впоследствие са били опаковани и продадени. В този смисъл – следвало е със св. С. Ш. да бъде сключен трудов договор, считано от 01.12.2022 г., доколкото длъжността не е конкурсна или изборна. КТ предоставя достатъчно гъвкави форми на трудовия договор – със срок за изпитване по чл. 70 или пък с условие за обучение по време на работа по чл. 230, така щото да бъдат адекватно защитени правата и интересите на работещите при съобразяване с интересите на работодателя. В настоящия случай очевидно не е спазено трудовото законодателство, след като работникът е постъпил на работа на 01.12.2022 г., а е сключен трудов договор едва на 05.12.2022 г., с което именно е осъществено изпълнителното деяние на чл. 414, ал.3 вр. с чл. 61, ал.1 от КТ.
Деянието на жалбоподателя е съставомерно и от субективна страна – действал е в условията на небрежност, тъй като в качеството си на работодател е бил длъжен да сключи с работника/служителя трудов договор преди постъпването на последния на работа въпреки субективните му 5 възприятия, че работникът не полага труд, а се обучава.
Възражението на защитата на жалбоподателя за съставомерност по чл.
63, ал.2 от КТ, а не по чл. 61, ал.1 от КТ, следва да се отхвърли като неоснователно. Видно е, че първата разпоредба предполага наличието на сключен писмен трудов договор, какъвто е сключен едва след констатиране на нарушението. В този смисъл, нелогично е да се предостави копие на трудов договор (съответно – да съществува задължение за представяне на такъв от страна на работодателя), когато такъв липсва. Именно тази липса се явява елемент от изпълнителното деяние на процесното нарушение.
Неоснователно е и възражението, че разпоредбата на чл. 61, ал.1 от КТ съдържа диспозитивна норма. Императивният характер най-ясно личи от изричната забрана за нарушаването , намираща се в разпоредбата на чл. 414, ал.3 от КТ.
Във връзка с позоваването от страна на жалбоподателя, че случаят бил маловажен, съдът намира за необходимо да се отбележи, че съгласно чл.
415в, ал.2 КТ този институт не е приложим за нарушения по чл. 61, ал.1 от КТ. Въпреки това, дори и да би бил приложим, конкретното деяние не се различава от типичните нарушения от този вид, така че да може да се квалифицира като маловажно. На последното сочат и описаните от служителите на Д „ИТ“ – гр. Силистра обстоятелства при извършването на работния процес, криещи опасност за здравословното състояние на работниците в цеха, което неминуемо завишава обществената опасност на нарушението.
От гореизложеното следва, че липсват основания за отмяна на атакуваното НП, тъй като при издаването му не е допуснато неправилно приложение на материалния закон, от една страна, и от друга – в административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.