Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 882 от 24.09.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 977/2025
Вид
Определение № 882
Подписан
24.09.2025
В сила
24.09.2025
Състав
Даниела Врачева, Доротея Кехайова, Карамфила Тодорова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 882 гр. София, 24.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Врачева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Даниела Врачева Въззивно частно наказателно дело № 20251000600977 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.341 ал.1 вр. чл.306 ал.1 т.1 НПК и е образувано по повод постъпила частна въззивна жалба от защитника на осъдения адв. Ю. Н. - САК, защитник на М. П. Ц., ЕГН ********** срещу Протоколно определение от 24.07.2025г. на Софийски градски съд, НО, 28-ми състав, постановено по НЧД № 4672/2025г., с което съда е ГРУПИРАЛ на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК по отношение на М. П. Ц., ЕГН **********, наказанията му лишаване от свобода, наложени му по НОХД № 13789/2021г. по описа на СРС, НО, 21 състав и НОХД № 4301/2025г. на СГС, НО, 28 състав, като ОПРЕДЕЛИЛ едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер 1/една/ година и 4 /четири/ месеца , като на основание чл. 24 НК, УВЕЛИЧИЛ с 4 /четири/ месеца така определеното общо наказание „лишаване от свобода“, като М. П. Ц., ЕГН **********, следва да търпи определено общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година и 8 /осем/ месеца.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС, съда му е ОПРЕДЕЛИЛ първоначален „строг“ режим на изтърпяване на определеното общо найтежко и увеличено наказание в размер на една година и осем месеца.

На основание чл. 25, ал. 2 НК съда е ПРИСПАДНАЛ от така определеното общо най- тежко и увеличено наказание лишаване от свобода в размер на една година и осем месеца, вече изтърпяната част от наказанията лишаване от свобода по наказателните производства, включени в така обособената кумулативна група.

На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 НК съдът му е ПРИСПАДНАЛ от така определеното общо най- тежко и увеличено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1/една/ година и 8/осем/ месеца времето, през което е бил 1 задържан по реда на ЗМВР, с постановление на прокурор и с постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“ по реда на НПК, както и с мярка за неотклонение „домашен арест“ по някое от наказателните производства, включени в кумулативната група.

Според защитата определението на първоинстанионния съд е неправилно и незаконосъобразно в частта, в която е увеличено наказанието „лишаване от свобода“, тъй като не са налице законовите предпоставки.

В съдебно заседание адв. Н. поддържа депозираната жалба срещу определението на СГС. Намира, че размерът на наказанието на подзащитния му е неправилно завишен, тъй като не се касае за лице с висока степен на обществена опасност, поради което моли определението на СГС в тази му част да бъде отменено.

В личната си защита осъденият Ц. се присъединява към пледоарията на защитника си и моли да му бъде намалено наказанието, като се отмени определението на СГС в частта относно приложението на чл. 24 от НК.

Представителят на прокуратурата намира жалбата на защитата за неоснователна, а актът на първостепенния съд – за правилен и законосъобразен, поради което моли да бъде потвърден. Намира, че наказанието от 1 година и 8 месеца „лишаване от свобода“ е справедливо с оглед осъждания на Ц. и обстоятелството, че не са били изпълнени целите на чл. 36 от НК.

В последната си дума осъденият Ц. моли наказанието му да бъде намалено.

АС – София, след като се запозна с доводите на страните и материалите по делото, намира за установено следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, поради което същата е допустима, разгледана по същество е основателна.

Първоинстанционното производство е било образувано по предложение за произнасяне по реда на чл. 306,ал. 1, т. 1 от НПК от Началника на Затвора- ***, чрез негов представител- инспектор Т.Р., към Министерство на правосъдието за определяне на едно общо най-тежко наказание на осъдения М. П. Ц., ЕГН ********** от измежду наложените му по НОХД № 30/2024г. по описа на РС – Мездра; по НОХД № 3224/2024г. по описа на СРС; по НОХД № 1033/2024г. по описа на СГС.

М. П. Ц. е осъждан, както следва:

1.С Определение за одобрение на споразумение по НОХД № 4721/2017г. по описа на СГС, влязло в сила на 13.10.2017г., с което за извършено в периода от 12.06.2017г. до 13.06.2017г. престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 и пр. 5, вр. чл. 26, ал. 1 НК и за извършено в периода от неустановена дата през месец април 2017г. до 13.06.2017г. престъпление по чл.

354в, ал. 1, пр. 2 НК, при условията на чл. 23, ал. 1 НК му е наложено 2 наказание една година и четири месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от три години;

2.Определение за одобрение на споразумение по НОХД № 13789/2021г. по описа на СРС, НО, 21 състав, влязло в сила на 12.02.2024г., с което за извършени на 15.08.2020г. престъпления по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК и по чл.

354в, ал. 1, пр. 2 НК, при условията на чл. 23, ал. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

3.С Определение за одобрение на споразумение по НОХД № 4301/2025г. по описа на СГС, НО, 28 състав, влязло в сила на 03.07.2025г., с което за извършено на 08.12.2023г. престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр.

4 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

С Определение по НОХД № 13789/2021г. на СРС, 21 състав, влязло в сила на 20.04.2024г. съдът е привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, наложено по НОХД № 4721/2017г., което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.

Съгласно справка от ГДИН, осъденият е изтърпял наказанието една година и четири месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД № 4721/2017г. на 10.12.2024г. От същата дата е започнал да търпи и наказанието лишаване от свобода за срок от една година, наложено по НОХД № 13789/2021г. на СРС, като същото е изтърпяно на 14.03.2025г.

Към настоящия момент осъденият Ц. е изтърпял наказанието лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, наложено по НОХД № 4103/2025г. на СГС.

С протоколно определение от 24.07.2025г. на Софийски градски съд, НО, 28-ми състав, постановено по НЧД № 4672/2025г., съдът е групирал наказанията „лишаване от свобода“ на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК по отношение на М. П. Ц., ЕГН **********, наказанията му лишаване от свобода, наложени му по НОХД № 13789/2021г. по описа на СРС, НО, 21 състав и НОХД № 4301/2025г. на СГС, НО, 28 състав, като ОПРЕДЕЛИЛ едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, като на основание чл. 24 НК, УВЕЛИЧИЛ с ЧЕТИРИ МЕСЕЦА така определеното общо наказание „лишаване от свобода“, като М. П. Ц., ЕГН **********, следва да търпи определено общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА.

На основание чл. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС, съда му е ОПРЕДЕЛИЛ първоначален „строг“ режим на изтърпяване на определеното общо най- тежко и увеличено наказание в размер на една година и осем месеца.

На основание чл. 25, ал. 2 НК съда е ПРИСПАДНАЛ от така 3 определеното общо най- тежко и увеличено наказание лишаване от свобода в размер на една година и осем месеца, вече изтърпяната част от наказанията лишаване от свобода по наказателните производства, включени в така обособената кумулативна група.

На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 НК му е ПРИСПАДНАЛ от така определеното общо най- тежко и увеличено наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година и осем месеца времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР, с постановление на прокурор и с постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“ по реда на НПК, както и с мярка за неотклонение „домашен арест“ по някое от наказателните производства, включени в кумулативната група.

Въззивната инстанция намира за правилна преценката на СГС, че престъпленията, за които е бил осъден М. П. Ц. по гореописаните дела се намират в условията на реална съвкупност, поради което и законосъобразно е определил едно общо наказание съобразно правилата на чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, а именно – лицето да е извършило няколко отделни престъпления, преди да има влезли в сила присъди за което и да е от тях. В тази част определението на СГС не се оспорва от страните.

Неправилно първата инстанция е приела, че са налице условията на чл.

24 от НК в настоящото производство. В случаите на множество престъпления, когато наложените наказания са от един и същи вид, законодателят е предвидил възможност за решаващия съд да увеличи определеното общо найтежко наказание, като е поставил ограничения, а именно – увеличението да не е с повече от половината от общото наказание, като увеличеното наказание не следва да надвишава сбора от отделните наказания и максимално предвидения размер за съответния вид наказание в общата част на НК. Отделно от това, съдебната практика е константна, че за преценката за приложение на чл. 24 от НК решаващите инстанции трябва да съблюдават необходимостта за постигане на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, доказателствата за обществената опасност на дееца, извършените деяния, настъпилите общественоопасни последици, както и съдебното му минало в процесуалната им съвкупност (в този смисъл Решение № 210 от 16.04.2013 г. на ВКС по н. д.

№ 509/2013 г., I н. о., НК, Решение № 207 от 3.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 1094/2017 г., III н. о., НК и др.).

Наред с гореизложеното въззивният състав счита, че определеното общо наказание на осъдения М. П. Ц. е справедливо и не е необходимо неговото увеличаване. Настоящият състав намира, че с оглед тежестта на престъпните деяния и индивидуализиращите ги обективни и субективни признаци, отчитайки обстоятелството, че същият е осъждан за еднородни деяния- престъпления по Глава X I от НК, Общоопасни престъпления.

Престъпления против народното здраве и против околната среда, а именно за държане, разпространение и отглеждане на високорискови наркотични вещества- чл. 354а и чл. 354в от НК, отчитайки обстоятелството, че към настоящия момент същия е изтърпял наложените му наказания „лишаване от 4 свобода“, както и при отчитане личната опасност на извършителя, определеното общо наказание се явява съответно на обществената опасност на деянията и дееца, както и изпълнява визираните в нормата на чл.36 от НК, цели на наказанието. Този извод се налага и от събраните доказателства в хода на въззивното производство, а именно, че към настоящия момент осъд. Ц. е изтърпял наказанията си, същият е започнал да упражнява трудова дейност и реализира доходи от положен труд, а също така полага грижи за болните си родители. Фактът, че непосредствено след изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ осъд.Ц. се е социализирал, полагайки труд и грижа за родителите си, води до извод, че целите на определеното общо наказание от 1 година и 4 месеца са изпълнени и не е необходимо същото да бъде увеличено.

От първостепенен обществен интерес е наказанието да цели поправяне и превъзпитание на подсъдимия, формиране на самоконтрол, овладяност и вътрешни задръжки, които да го възпират от извършване и на други престъпления в бъдеще. Имайки предвид личностовите характеристики на подсъдимия и най- вече действията му след изтърпяване на наказанието, въззивният състав счита, че отмяната на приложението на чл. 24 от НК няма да наруши баланса между специалната и генералната превенция, защото положително въздействие върху обществото се постига само, когато наказанието е съответно на конкретната обществена опасност и морална укоримост на конкретния деец и на конкретните деяния.

Поради тези съображения, въззивният състав споделя доводите на защитата за незаконосъобразност на определението на СГС в частта му, относно приложението на чл. 24 от НК, за прекомерност за увеличаване на наказанието.

С оглед на гореизложеното, САС намира, че определението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно в частта, в която е определено общо наказание и неправилно в частта му, в която е увеличено общото наказание с 4 месеца „лишаване от свобода“, поради което същото следва да бъде изменено с отмяна на приложението на чл. 24 от НК и потвърдено в останала му част.