Определение № 182 от 16.12.2020, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 182 гр. Велико Търново , 16.12.2020 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен Борисов

Христо Томов

Лилия Ненова като разгледа докладваното от Пламен Борисов Въззивно частно наказателно дело № 20204100600460 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

С Определение от 06.10.2020 г., постановено по ЧНД 422/2020 г., ГОРС е потвърдил постановление от 13.05.2020 г. на ГОРП, с което е прекратено наказателно производство относно обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 НК по ДП № 112/2019 г. на РУ-Г. О.. РС е приел, че е налице хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, а именно че няма състав на извършено престъпление. Вземайки предвид свидетелските показания и писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, съдията от РС е приел, че е налице сключен договор за заем между две лица, като т.нар. пострадал е предоставил л.а. негова собственост на Р. Д.. По този договор за заем заемодателят се бил съгласил да предостави безвъзмездно определена вещ за ползване, след което вторият да я върне.

Устно го бил упълномощил да прави каквото иска с този лек автомобил, включително да се разпорежда и да го залага, в следствие на което да му върне дадена в заем преди това парична сума. Не била налице съставомерност на деяние по чл. 206, ал. 1 НК. Д. не бил обсебвал вещта и не се е разпореждал с нея извън това, което било уговорено между двамата.

Недоволен от това определение останал Г.Г., който твърди, че бил наясно със законодателството в България и не можело да се залага чужд автомобил в случая без надлежно заверено нотариално пълномощно за това.

Твърдели се неистини, като една от тях била, че Р. му бил приятел в интимен смисъл. Той се бил скрил от него, след като заложил автомобила в гр. П..

Прокурор Б. през цялото време го бил заблуждавал, че автомобилът бил обявен за общодържавно издирване и имало забрана Р. Д. да напуска страната, а той бил извън страната. Той бил услужил с автомобила си на Д.

1 само да го ползва и да отиде с него до Г., където работела жена му ,да вземе пари от нея и да му върнел заема. Никога не му бил давал автомобила да го залага и от взетите пари да си върне заема.

Настоящата инстанция, след като съобрази законосъобразността на определението на ГОРС и доказателствата, обсъдени в съдебния акт, събрани в хода на досъдебното производство, намира, че определението е правилно, законосъобразно и мотивирано. Започнало е досъдебно производство № 112/2019 г. по описа на РУ-Г.О. за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 НК. Разследването се е водило относно собственост на Г. И. Г., а именно лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ВТ 7050 КМ. Безспорно установено е по делото, че собственикът на този автомобил е предоставил същия на Р. Д., който бил му дължал сума пари по запис на заповед, приложен по досъдебното производство. Били му предоставени и други суми през 2018 г., за които били оформени договори за паричен заем. Разпитан Г.Г., в качеството на свидетел през март и юни на 2019 г., изрично е заявил, че е предоставил автомобила на Р.Д. и му бил казал да прави с него каквото намери за добре, за да изкара пари. Подробно са изложени мотивите в неговия разпит и желанието Д. да му върне взетите в заем пари. Твърдението, че му бил дал автомобила, за да ходи в Г. с него при жена му, няма как да отговаря на истината ,тъй като за напускане пределите на страната с чужд автомобил се иска изрично заверено нотариално пълномощно.

Относно заложения лек автомобил от страна на Д. в гр. П., в заложна къща управлявана от св. Ф. С., има данни, че Д. е заложил този автомобил с ясното съзнание, че му е даден от Г. да прави с него каквото намери за добре, естествено без да го продава, тъй като за продажба се изисква отново изрично пълномощно. Самият Ф. С. е заявил, че автомобилът е заложен от Д., като му е казал, че му е даден от Г. да стори това. В последствие на 27.05.2019 г. Ф.С. е върнал автомобила, след постановление на прокурор Б. на Г.Г..

Правилно РС е приел, че е несъставомерно деянието по чл. 206, ал. 1 НК. За това престъпление се изисква единствено и само форма на вината пряк умисъл. Безспорни са доказателствата в обратна насока на изискването на чл.

206, ал. 1 НК, а именно Р. Д. е приел лекия автомобил от Г., управлявал го е чрез друго лице, тъй като е нямал документ за управление на МПС, отишъл е, заложил е автомобила, взел е сумата, след което напуснал България, за да работи в Г.. Сумата, която е получена за заложения автомобил е 1500 лева.

Дори Д. е предоставил на Ф. сумата от 150 лева по първата вноска по договора за залог, т.е. той не е имал намерение да отчуждава лекия автомобил, а е започнал внасяне на сумата по договора за залог. Деецът, при обсебването, следва да присвои чужда движима вещ, която владее и пази на законно основание. Следва промяна да съществува на отношението на дееца към вещта като той да я предостави като своя, да я счита като такава и да няма намерение въобще да връща същата, като той трябва да осъзнава и че 2 тази вещ ще премине в патримониума на друго лице, а ползата ще бъде за него. Между Г. и Д. правилно РС е приел, че е имало устен договор за заем за послужване, който е реален договор безспорно и Д. не е излязъл от рамките на този договор и от уговореното помежду им. Самият Г.Г. е заявил с какви права го е натоварил по отношение на лекия автомобил и Д. с ясното съзнание, че може да прави, без да продава, такива неща с лекия автомобил, е сторил и последващото си действие – сключване на договор за залог с Ф. С..

Няма налице щета, тъй като лекият автомобил е върнат обратно на собственика му от заложната къща. Реалната щета е би била за Ф.С. управител на заложната къща, ако той потърси отговорност от лицето, което е взело сумата от 1500 лева от него в заем.

В този смисъл жалбата на Г.Г. се явява неоснователна, твърденията в нея са опровергани от самите показания дадени в хода на досъдебното производство от Г., ето защо се явява законосъобразно определението на ГОРС, с което е прекратено наказателното производство, чрез постановление на ГОРП от 13.05.2020 година.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 243, ал. 8 НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 284/06.10.2020 г., постановено от ГОРС по ЧНД 422/2020 г., с което е потвърдено Постановление от 13.05.2020 г. на ГОРП за прекратяване на наказателно производство по ДП № 112/2019 г. по описа на РУ-Г.О., водено за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК като правилно и законосъобразно.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3