Решение № 7682 от 13.11.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.

София, 13.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на тринадесети май двехиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 14748 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответницата Д. Г.Г.срещу решение от 27.02.2018г., постановено по гр. дело № 55512/2017г. на Софийски районен съд, 124 състав, с което са уважени изцяло предявените по делото искове по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, като е признато за установено в отношенията между жалбоподателката и ищеца „Т.С.” ЕАД, че жалбоподателката дължи плащане на сумата 4 961. 37 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014г. – 30.04.2016г. за топлоснабден имот с аб. № 028439, ведно със законната лихва от 11.11.2016г. до окончателното плащане на вземането, лихва в размер на 339. 67 лв. за периода

15.09.2015г. – 19.10.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 64501/2016г. на СРС, 124 с-в.

В жалбата се поддържа бланкетно оплакване за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, поради процесуални нарушения, без никакви конкретни съображения и доводи, като се препраща към изложените в отговора на исковата молба. Жалбоподателката моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените искове.

Въззиваемият - ищец „Т.С.”

ЕАД не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба. В хода на устните прения оспорва бланкетно жалбата и моли съда да потвърди решението.

Третото лице - помагач „Х.и Р.“

ЕООД не заявява становище.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо. По същество решението е правилно като краен резултат.

Предявени са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове за парични притезания, за които е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 64501/2016 г. на СРС, 79 състав.

Договорното правоотношение между главните страни по делото е възникнало съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, в сила от 2003г. и приложим за целия процесен период, при действие на Общите условия на ищцовото дружество. По делото не е спорно, а се установява и от представения нот.акт № 156/78г. на нотариус Лалов, че ответницата е собственик на процесния топлоснабден имот. Сградата, в която се намира процесният апартамент, е в режим на етажна собственост и в течение на процесния период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Подаването на топлинна енергия към процесния имот през процесния период, се установява от приетите като писмени доказателства по делото документи за топлинно счетоводство, както и от приетото от СРС заключение на СТЕ. Измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на третото лице - помагач с договор, също приет като писмено доказателство. Същият е сключен от упълномощени представители на етажните собственици, съгласно протокол на общото събрание.

От изложеното следва изводът, че ответницата, в качеството й на собственик на имота, е потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди и съгласно чл.

155 от ЗЕ, дължи заплащане на цената на отдадената за процесния имот топлинна енергия, за претендирания период. Ето защо искът е доказан по основание. Облигационното отношение между страните е възникнало по силата на закона по неформален договор за продажба на ТЕ, със съдържание по общите условия.

Съгласно констатациите на приетата СТЕ, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда, отчета по индивидуалните разпределители в имота на ответника и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от трето за правоотношението между страните лице и по възлагане от етажните собственици. Вещото лице е съобразило, че в имота през процесния период има 4 отоплителни тела и 4 топлоразпределители, както и един водомер за топла вода. Съгласно заключението на приетите СТЕ и ССчЕ, за процесния период м. май 2014г. – м. април 2016г., реално потребената топлинна енергия, формирана след изготвени изравнителни сметки, е в размер на сумата 4 916. 49 лв., а стойността на начислената такса за дялово разпределение е в размер на сумата 44. 88 лв., т.е общо сумата 4 961. 37 лв., за която е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК досежно главницата, съответно иска по чл.

422 ГПК. Начислената на въззивницата сума е определена като дължима на база реален отчет на уредите за индивидуално разпределение и на СТИ в АС, на база правилно извършени дялово разпределение и остойностяване на доставеното количество ТЕ, съгласно констатациите на вещото лице, изготвило СТЕ. Възраженията в тази връзка, поддържани в отговора на исковата молба, са неоснователни и недоказани.

По отношение на лихвата за забава не са релевирани никакви оспорвания, по които съдът дължи произнасяне.

С оглед изцяло бланкетния характер на жалбата и липсата на конкретни оплаквания и в отговора на исковата молба, жалбата се явява неоснователна и недоказана и решението следва да бъде изцяло потвърдено.

На въззиваемия – ищец не следва да се присъждат разноски с оглед изхода на спора, поради липса на реално извършени процесуални действия пред настоящата инстанция.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 27.02.2018г., постановено по гр. дело № 55512/2017г. на Софийски районен съд, 124 състав.

Решението е постановено при участието на трето лице –помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.