Решение № 837 от 16.06.2026, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 1021/2026
- Вид
- Решение № 837
- Подписан
- 16.06.2026
- В сила
- 08.07.2026
- Състав
- ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 837 гр. Велико Търново, 16.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Й. ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря НИЯ Г. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от Й. ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело №
20264110101021 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид:
Предявен е по реда на чл.124 от ГПК и на основание чл. 110, чл.111, б.“в“ от ЗЗД, установителен иск за отрицание на погасени по давност и прехвърлени със цесия, вземания за главница и лихва , произтичащи от договор за потребителски кредит, както и на вземане за обезщетение в размер на законната лихва, който е допустим .
Ищецът Н. В. Б. , с ЕГН: **********, с адрес: град ***, ул.“***“ № *, вх.*, ет.*, ап.* чрез пълномощника си – адвокат Й. М. П. от *АК , твърди , че между нея и „***“ * е бил сключен на **.**.**** г. договор за потребителски кредит, като за събиране на останалите непогасени в срок вземания, представляващи главница в размер на 1009,77 лева, лихва в размер на 226,19 лева и мораторна законна лихва в размер на 1 341,94 лева – общо 2577,90 лева/ 1318,06 евро не е образувано изпълнително дело и са прехвърлени с договор за цесия от **.**.**** г. на ответното дружество „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД – град София, без да й е съобщено за прехвърлянето съгласно изискването на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Отдавна са погасени по давност , но въпреки това са вписани по заявление на дружеството – цесионер в ЦКР на БНБ като непогасени/ „активни“/ нейни задължения и отказва да преустанови подновяването на вписването им всеки месец .
Предвид това , моли съдът да постанови решение , с което да приеме за установено настъпването на последиците на давността за тези вземания/ изявлението „не дължи“ следва да се тълкува поправително според логиката на отрицание на принудителното изпълнение, изведена от обстоятелствата / .
Претендира присъждане на разноските по производството.
Ответникът в срока по чл.131, ал.1 от ГПК е направил изявление за признание на иска , като в с.з. писмено поддържа отговора на исковата молба. Оспорва правото на разноски на ищеца.
В с.з. пълномощникът на ищеца подържа предявения иск постановено решение по реда на чл.237, ал.1 от ГПК .
1 и моли да бъде
Съдът след като съобрази изявленията на страните и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:
Искът подлежи на положителен правосъден резултат по реда на чл. 237, ал.1 от ГПК съобразно следните положения:
1/ изявление на ответника за признанието му, което по същество означава , че принудителното осъществяване на вземанията е осуетено от настъпването на легалния фактически състав на погасителната давност ; 2/ признатото материално право/ възражението за погасителна давност/ не противоречи на закона и/или добрите нрави; 3/ признанието съответства на доказателствената информация , извлечена от представените писмени документи според аналитичната им преценка или поне не противоречи на нея.
Ищецът има право на присъждане на разноски по производството/ чл.78, ал.1 от ГПК/, възлизащи общо на 350,81 евро, тъй-като, макар и ответникът да е признал иска и да не е завел изпълнително дело , с поведението си , проявено във факта на отказ да преустанови вписването на вземанията в ЦКР на БНБ, считайки ги за непогасено „активно задължение“ е дал повод по смисъла на чл.78, ал.2 от ГПК за завеждане на делото .
Възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно , тъй-като ако би било допустимо да се намалява подобен очевидно невисок за сегашния пазар на адвокатските услуги размер на възнаграждение от 306 евро , това би значело да се накърни престижа на адвокатската професия въобще.
Предвид горното , съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по реда на чл.124, ал.1 от ГПК като резултат на предявеният от Н. В. Б., с ЕГН: **********, с адрес: град ***, ул.“***“ № *, вх.*, ет.*, ап.* против „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“ Тодор Александров“ № 109-115, бизнес сграда ТАО, ет.6, иск, че прехвърлените с договор за цесия от **.**.**** г. на това дружество вземания към първата , произхождащи от договор за потребителски кредит , сключен на **.**.**** г. с „***“ * и забава на длъжника , представляващи главница в размер на 1009,77 лева ; възнаградителна лихва в размер на 226,19 лева и мораторна законна лихва /обезщетение за забава/ в размер на 1341,94 лева, са погасени по давност .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“ Тодор Александров“ № 109115, бизнес сграда ТАО, ет.6 да заплати на Н. В. Б. , с ЕГН: **********, с адрес: град ***, ул.“***“ № *, вх.*, ет.*, ап.* сумата от 350,81 евро , представляваща направени по производството разноски.
Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
2
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3