Решение № 441 от 22.04.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. Варна, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нейко С. Д. при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова като разгледа докладваното от Нейко С. Д. Гражданско дело № 20233100102392 по описа за 2023 година

Предявени са искове от А. И. В. срещу К. Н. К. и "АГРО ПЛАНТ ИНВЕСТ" ООД за заплащане солидарно сумата 200000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди: болки и страдания, вследствие смазване на подбедрицата, довело до ампутация на ниво средна трета на лявото бедро на ищеца, причинено от ответника К. по непредпазливост, за което е признат за виновен със споразумение по НОХД № 243 по описа за 2023 г. на РС Девня, според първоначалния доклад: като увреждането е настъпило, докато ищецът е работил по трудов договор с дружеството, по чл.

45 ЗЗД и чл. 200 КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 13.08.2019 г. до окончателното изплащане на главницата.

Постъпили са отговори от ответниците, които оспорват исканията и солидарността. Предявяват възражения, че ищецът, като е пренебрегнал това, че предпазната решетка липсва и е поел риска да работи върху хлъзгавия под, е допринесъл за увреждането, а К. К. – че ищецът е премахнал сам или с други работници предпазната решетка на редлера.

Само дружеството сочи, че повторната операция се е наложила не от злополуката, а от инфекция на меки тъкани след първата.

Ищецът оспорва възраженията (л. 154). Сочи, че помещението не е било осветено (л. 180).

В първото съдебно заседание (л. 205) ищецът уточнява, че искът срещу дружеството не е основан на твърдението за трудова злополука, а на това, че другият ответник е причинил увреждането при изпълнение на работа, възложена от дружеството т.е. иск по чл. 49 ЗЗД.

В същото заседание ответното дружество предявява, в случай, че искът бъде квалифициран по чл. 200 КТ, възражение за погасяване вземането с 1 изтичането на специалната давност.

По същество страните поддържат становищата. Ищецът претендира разноски и представя бележки.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

По предмета, правната квалификация и допустимостта:

Пострадалият при трудова злополука работник не може да търси от предприятието обезщетение за претърпените от него вреди по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД (т. 3 ТР № 45 от 19.04.1990 г. по гр. д. № 33/1989 г., ОСГК), включително когато тригодишният давностен срок по КТ е изтекъл, преди да предяви иска си (във въпроса, по който е постановено същото ТР).

В съдебната практика, когато в исковата молба има твърдения и за двата иска, горното указание се прилага, като се разглежда искът по чл. 200 КТ (решение № 277 от 3.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 977/2012 г., IV г. о., ГК) или като се приема, че разпоредбата на чл. 200 КТ е с материално-правен характер и дали искът следва да се разгледа по чл. 49 ЗЗД или по чл. 200 КТ зависи от това установена ли е по специалния ред трудовата злополука (определение № 3995 от 11.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2405/2023 г., IV г. о., ГК).

В исковата молба, по която е образувано настоящото дело, са изложени твърдения, на които могат да се основат и двата иска. Наличието на трудовата злополука е установено по предвидения ред. Следва да се разгледа искът по чл. 200 КТ, независимо от становището на пълномощниците на ищеца (л. 205).

Възражението за погасяване вземането по давност е предявено при вече дадена с определение № 1339/08.04.2024 г. (л. 50) правна квалификация по чл.

200 КТ, макар и само чрез препращане към определение № 50025 от 24.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3006/2022 г., I г. о., ГК и след изтичането на срока за отговор, поради което не следва да бъде разгледано.

Исковете и отговорите са допустими и надлежно предявени.

По твърдяното трудово правоотношение:

От представения заверен препис (л. 20) се установява, че на 10.08.2019 г. ответникът е сключил с ищеца трудов договор за длъжността "общ работник".

Договорът е действителен.

Съдът приема, че е съществувало трудово правоотношение.

По твърдяните Д.ие, вина и противоправност:

От представения заверен препис (л. 44) е видно, че със споразумение по НОХД № 243 по описа за 2023 г. на РС Девня е прието, че ответникът К. К. е причинил по непредпазливост тежка телесна повреда на ищеца, изразяваща се в размачкване на подбедрицата, довело до ампутация на ниво средна трета на лявото бедро на ищеца, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – работа с редлер, представляваща източник на повишена опасност.

Споразумението следва да бъде зачетено, включително и по отношение на ответното дружество.

Съдът приема, че ответникът К. К. виновно и противоправно е допуснал експлоатацията на редлера без защитна решетка и с това причинил по 2 непредпазливост на ищеца размачкване на подбедрицата, което наложило ампутация.

От епикриза (л. 25, гръб) е видно, че ищецът е приет отново на датата на изписването с диагноза Инфекция на ампутационното чуканче. Не е възможно на тази дата ищецът едновременно да е бил в добро общо състояние и раната да е била спокойна (л. 24) и наред с това да има инфекция.

Други причини:

За второто лечение:

В обясненията си вещото лице д-р Д. (л. 208) излага, че още първоначално е установена бактерия в раневия секрет, както и че хирургът не може да разбере докъде е проникнала, колкото и щателно да почиства раната.

Поради това се е наложило повторното лечение, а именно отстраняване на некротични тъкани и възстановяване отново на ампутационния чукан. Сочи, че това се получава често, тъй като е попаднал в нестерилна среда.

Съдът приема, че второто лечение не е допълнително, а само е отчетено като допълнително и се е наложило от типично развитие на раната от травмата при правилно лечение т.е. злополуката остава единствена причина за противоправното състояние.

По възражението за допринасяне чрез поемането от ищеца на риска да работи без предпазна решетка върху хлъзгав под:

От заключение на в. л. Н. (л. 238) е видно, че ако предпазната решетка е била поставена, злополуката не би настъпила.

В показанията си свидетелите, които са били на смяна, заедно с ищеца сочат: Т. Н. – че работниците от другата смяна са махнали крайните решетки върху редлера, а Д. Г. – че когато излязъл да пуши решетките били на мястото си. В обяснението си на датата на инцидента (л. 15) и Г. е посочил, че решетката е липсвала, без да уточни, че е била там преди той да излезе да пуши. Обстоятелството е съществено за ситуацията и свидетелят не би го пропуснал, независимо от безсънието. Поради това съдът приема, че решетката е липсвала през цялата смяна.

В показанията си Д. Г. излага, че в помещението повърхността при работа е суха, но тъй като е леко наклонена става хлъзгава от праха.

От договора и от показанията на всички свидетели се установява, че ищецът е бил нов работник.

Съдът приема, че ищецът е можел да възприеме опасността човек да се подхлъзне и кракът му да попадне в редлера, който не е покрит с решетка, но се е надявал да се опази т.е. допринесъл е за злополуката чрез груба небрежност.

Условия за работа (осветеност):

В заключението си в. л. Н. (л. 238) приема, че помещението не е било достатъчно осветено: липсвало е аварийно осветление, не са монтирани достатъчно осветителни тела.

В показанията си свид. Я. (л. 211) сочи, че работниците използват челници, но не защото помещението не е достатъчно осветено, а за да виждат материала, който вадят от дъното на екстрактора.

3

Съдът приема, че степента на осветеност на помещението не е причина за злополуката.

Обезопасяване и контрол:

В показанията си свид. Я. (л. 211) сочи, че предпазните решетки са заварени, но работниците къртят винкелите и ги премахват, за да улеснят работата. Сочи, че когато началниците на смяна установят, че решетката е премахната, не успяват да открият виновния, а не могат постоянно да следят за това. В показанията си свид. Д. Г. (л. 212) излага, че решетките, които са заварени не могат да се премахнат, както и че не е чувал началник на смяна да контролира това.

Приема се, че и двете страни имат задължения, но ролята на работодателя по обезопасяването и контрола е водеща (решение № 159 от 15.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 251/2017 г., III г. о., ГК).

В обобщение злополуката е причинена от липсата на обезопасяване на редлера и контрол и от поетия от ищеца, който е бил неопитен, риск да работи при тези условия.

В съдебната практика се приема процент на допринасяне при драстични нарушения на правилата за работа: самоцелно, например пиянство – над 50 % (решение № 67 от 22.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 562/2020 г., III г. о., ГК и решение № 189 от 17.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1446/2019 г., IV г. о., ГК); при което от опитен работник е пренебрегната: непосредствена опасност – 50 % (решение № 308 от 17.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 304/2012 г., III г. о., ГК); възможна опасност – 30 % (решение № 114 от 17.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2339/2020 г., IV г. о., ГК) и опосредствана опасност – 20 % (решение № 194 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1248/2010 г., III г. о., ГК); от неопитен работник: непосредствена опасност, при занижен контрол в предприятието – 20 % (решение № 159 от 15.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 251/2017 г., III г. о., ГК и без данни за опита на работника – решение № 45 от 8.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1580/2020 г., III г. о., ГК).

Съдът приема, че допринасянето от ищеца в процесния случай е 20 %.

По трудовия характер на злополуката:

От представения заверен препис (л. 6) се установява, че е издадено разпореждане № 23685/04.11.2019 г. на НОИ - ТП София град, с което злополуката, станала с ищеца на 13.08.2019 г. е приета за трудова.

Разпореждането е влязло в сила на 25.11.2019 г. (л. 24).

Болки и страдания:

В заключението си (л. 203) в. л. Д. приема, че непосредствено след получаване на такива травматични увреждания е налице нарушена функция на крайника, болка, възможно е изпадане, вкл. и в шоково състояние, в резултат на тежките увреди на кости, мускули, нерви и съдове.

В заключението си (л. 195) вещите лица Б. и Г. приемат, че ищецът е преживял остър стрес, който се е превърнал в хронична психотравма.

Към момента на освидетелстването у ищеца са налице симптоми на Реакция на остър стрес с разстройства на адаптацията. Посттравматично стресово разстройство.

4