Решение № 5000 от 29.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5000 гр. София, 29.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка И.

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100512112 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 7390 от 30.06.2022 г., постановено по гр. дело № 53892/2021г. по описа на СРС, 90-ти състав е отхвърлен предявеният от С. Р. К., срещу ответника З. А., осъдителен иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, вр. чл. 310, ал.1, т.2 ГПК за осъждането на ответника да опразни наетия по силата на Договор за наем от 09.10.2020 апартамент №39, находящ се в гр.София, ж.к.**** и да предаде държането върху него на ищеца.

Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 690,00 лева, представляваща разноски в производството пред СРС.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца, чрез пълномощника му - адв. И.Д., с надлежно учредена по делото представителна власт, в която са изложени оплаквания за неправилност на същото, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Сочи, че СРС неправилно е разпределил доказателствената тежест, че ищецът следва да установи, че ответникът е канен и съответно е отказал да предаде държането на имота. Поддържа, че в тежест на ответника е било е да установи, че е изпълнил задължението си за предаване държането на наетата вещ, в който смисъл била и практиката на ВКС. Изтъква, че в конкретния случай ответникът не е установил изпълнението на договорното си задължение за предаване на ключовете, което 1 следвало да стане на наемодателя, а не чрез нотариус или органите на МВР, на които не били възложени такива функции. Моли съда да отмени обжалваното решение и уважи предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемият ответник З. А. не е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл.

263, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание чрез пълномощника си – адв. К. оспорва жалбата и претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивното производство, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните оплаквания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въведените в жалбата оплаквания за неправилност за основателни по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

С доклада по делото СРС е обявил за безспорни в отношенията между страните и ненуждаещи се от доказване в процеса обстоятелствата, че между страните по делото е бил сключен договор за наем от 09.10.2020г., относно процесния апартамент, че той е прекратен с едностранно волеизявление на наемодателя, което е достигнало до наемателя, както и че последният не е върнал лично на наемодателя ключовете от апартамента.

Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1, предл. 1 ЗЗД основно задължение на наемателя след прекратяване на договора за наем на недвижим имот е връщането на вещта, която е предмет на договора за наем. Ето защо при предявен иск по чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 233, ал. 1, пред. 1 ЗЗД съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест и при съобразяване на разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест на ответника е било да докаже, че и след прекратяването на договора за наем е изпълнил вмененото му със закона задължение да върне имота. Смисловото и граматическото тълкуване на израза "връщане на имота“ означава фактическото му предаване от страна на наемателя на наемодателя, което не се изчерпва само и единствено с преустановяване ползването му от страна на наемателя, а че е осигурил на наемодателя достъп до имота и му го е предал в съС.ието, в което имотът е 2 бил към момента на сключване на наемния договор. Предаването на държането на имота в съС.ието, в което е бил към момента на сключването на наемния договор включва комплекс от фактически действия, които законът е възложил на наемателя именно с разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. На първо място имотът трябва напълно да се опразни от вещи и друго имущество на наемателя, като трябва да се предаде и ключа от имота от наемателя на наемодателя. В този смисъл е и споделяната от настоящия съдебен състав практиката на ВКС, обективирана в Решение № 107 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4787/2007 г., III г. о., ГК, както и постановеното по реда на чл. 288 ГПК Определение № 765 от 9.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 1105/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Радостина Караколева.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че в нарушение на материалния закон СРС необосновано е приел, че за ответника-наемател не е съществувало задължение да върне на наемодателя ключа от същия, тъй като само по този начин той би изпълнил надлежно задължението си за неговото връщане, което не се изчерпва само с изпразването на същия от вещи на наемателя. Същевременно, по делото не се установява твърдението на ответника в отговора на исковата молба, че ключовете са били изпратени на нотариус Н.. Напротив, от издаденото от нотариус И.Н. Удостоверение от 15.06.2022 г. /лист 51 по делото/, се установява, че същият не е получавал куриерска пратка съдържаща ключове от имот собственост на С. Р. Крумовски, още повече че на нотариуса не е нормативно вменено такова задължение.

Ето защо предявеният иск е основателен и доказан.

Доколкото крайните правни изводи на настоящия състав не съвпадат с тези на СРС, то обжалваното решение следва да бъде отменено, като се постанови ново, с което предявеният иск се уважи.

При този изход на делото пред въззивната инстанция на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК въззиваемият ответник следва да бъде осъден да заплати на въззивника ищец сумата от 655,00 лв. представляваща разноски в производството пред СРС и сумата от 494,00 лв., представляваща разноски в производството пред СГС.

С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК въззивното решение може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 7390 от 30.06.2022 г., постановено по гр. дело № 53892/2021г. по описа на СРС, 90-ти състав, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА.

ОСЪЖДА З. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. Младост -1, бул. **** адв. К. да предаде на С. Р. К., ЕГН ********** , със съдебен адрес: гр. София, ул.

****, партер – адв. И.Д., по иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, вр. чл. 310, 3 ал.1, т.2 ГПК, държането на апартамент №39, находящ се в гр.София, ж.к.****.

ОСЪЖДА З. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. Младост -1, бул. **** - адв. К. да заплати на С. Р. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.

****, партер – адв. И.Д., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, сумата от 655,00 лв. представляваща разноски в производството пред СРС и сумата от 494,00 лв., представляваща разноски в производството пред СГС.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4