Определение № 134 от 13.03.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 134 гр. Ловеч, 13.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Съдия:

ВАСИЛ АНАСТАСОВ

Съдебни

ГРАДИМИР ИЛ. ПЕНКОВ заседатели: ЕМИЛ АЛ. БРЪНЕКОВ

СНЕЖАНКА П. РАЛЧЕВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА в присъствието на прокурора Т. Н. П. като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Частно наказателно дело № 20264300200015 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 449 и сл. от НПК.

Постъпила е молба от С. М. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, понастоящем изтърпяващ наказание „доживотен затвор" в Затвора – Ловеч, в която излага, че е лишен от свобода, считано от 07.11.2005 г., като към момента на подаване на молбата е изтърпял вече двадесет години, тоест формално е придобил право да подаде настоящата молба за замяна на наказанието му „доживотен затвор“ с наказание „лишаване от свобода“.

Посочва, че е осъден по НОХД № 52/2006 г. по описа на ОС-Ловеч с Присъда № 12/17.04.2006 година. С Решение № 272/21.09.2006 година по ВНОХД № 192/2006 г. по описа на АС-Велико Търново е изменена Присъда № 12/12.04.2006 г. и му е наложено общо наказание „доживотен затвор“. С Решение № 385/04.05.2007 г. по КНОХД № 130/2007 г. ВКС оставя в сила предходния акт на ВТАС. Присъдата влиза в сила на 04.05.2007 г. като е зачетено и предварителното му задържане, считано от 07.11.2005 година.

Моли да се разгледа депозираната от него молба като за целта бъдат събрани необходимите доказателства, а именно: да бъде изискано за послужване НОХД № 52/2006 г. по описа на ОС-Ловеч; базовия доклад от О.З.

– гр. Ловеч и всички последващи текущи доклади, свързани с него за периода на пребиваването му в О.З – Ловеч, които да се изготвят за всяка година;

1 всякакви други относими доказателства, които са необходими, от ОЗ – гр.

Ловеч.

Излага, че предвид факта, че е неграмотен и правно с настоящата молба, моли да му бъде назначен служебен адвокат, тъй като се намира в Затвора – Ловеч от двадесет години и няма средства да си наеме адвокат, а също така и неговите близки и роднини нямат такива.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч – прокурор П., счита, че молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, като изразява становище, че не са налице достатъчно убедителни доказателства за поправителното и превъзпитателното въздействие на присъдата спрямо осъдения, като излага подробни съображения в тази насока.

Началникът на Затвора Ловеч – П.Х. в съдебно заседание счита, че молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, сочи аргументи в тази връзка.

Служебно назначеният защитник на осъдения С. М. Л. – адв. А. М. от АК-Ловеч, релевира доводи за уважение на молбата.

В съдебно заседание осъденият С. М. Л. се явява лично и моли да бъде уважена молбата му, като заявява, че има награди и здравословно не е добре /болят го врата и очите/.

Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, становището на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

Лишеният от свобода С. М. Л. е постъпил в затвора на 28.12.2005 г. за изтърпяване на едно общо наказание „доживотен затвор“ по Присъда № 12/17.04.2006 г. по НОХД № 52/2006 г. на Окръжен съд -Ловеч, за извършени престъпления по чл.199, ал.2 и по чл.152, ал.З oт НК. За първото престъпление му е било наложено наказание „доживотен затвор без замяна“, за това, че на 03.11.05 г.в с. Бежаново, обл. Ловеч, при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи на обща стойност 142.40 лева, като грабежът е придружен с умишлено умъртвяване. За второто деяние Л. е бил осъден на 12 (дванадесет години) лишаване от свобода, за това, че на 03.11.2005 г. в с. Бежаново се съвъкупил с Д.М. - 68 години. На основание. чл.

23 НК му е наложено най-тежкото от така определените за изтърпяване наказания - „Доживотен затвор без замяна" .

С Решение № 272 от 21.09.2006 г. на АС-В. Търново по ВНОХД №192/2006 г., е изменена присъда №12 от 17.04.2006 г. по НОХД № 52/ 2006 г. на Окръжен съд - Ловеч като е заменено определеното му наказание „Доживотен затвор без замяна“ с „Доживотен затвор“, което осъденият да изтърпи при специален режим.

С Решение № 385/04.05.2007 г. по КНОХД № 130/2007 г. на ВКС е оставено в сила Решение № 272 от 21.09.2006 г. на АС - В. Търново по ВНОХД 2

№192/2006 година.

Присъдата е влязла в законна сила на 04.05.2007 г., като началото на изтърпяване на наказанието е 07.11.2005 година.

С протоколно определение № 162/09.06.2008 г. по НЧД № 1292/2008 г. на РС - Плевен на основание чл. 25, във вр. с чл.23 от НК е било извършено групиране и приспадане на изтърпените наказания: лишаване от свобода по НОХД № 201/2003 г. на РС - Луковит 3 (три) години, НОХД № 263/2004 на РС - Ботевград - 3 (три) години, НОХД № 131/2002 на Районен съд - Тетевен З(три) години и 6 (шест) месеца.

Постановено е наказанието Доживотен затвор“ наложено на Л. по НОХД № 52/2006 г. на Окръжен съд –Ловеч да бъде изтърпяно отделно.

Към днешна дата осъденият Л. фактически е изтърпял 20 години, 3 месеца и 28 дни, видно от вложената справка от Затвора – Ловеч. За времето на пребиваване в затвора, лишеният от свобода има отработени 362 (триста шестдесет и два) работни дни или в негова полза 181 работни дни /6 (шест) месеца и 1 (един) ден/, които по начало му се зачитат след замяна на наказанието „Доживотен затвор“ с наказание „Лишаване от свобода“.

В досието на лишения от свобода Л. са налични текущи доклади, считано от 2007 г., изготвяни от Инспектори СДВР, които в общи линии съдържат повтарящи се констатации.

От приложения по делото последен социален доклад, изготвен от ИСДВР Донка Бенчева, е видно, че рискът от рецидив се запазва във високите нива 87 точки от последния доклад изготвен на 29.07.2025 година. Същият се обуславя от липсата на съществени и трайни промени в сферите на личностните нагласи и начина на мислене. Все още осъденият не демонстрира постоянство, отговорност и системност в разбиранията и поведението си.

Положително е, че постепенно разбира и осъзнава целесъобразността да отстоява законосъобразни норми на поведение - очаква замяна на режима му в по-лек и бъдещо насТ.ване в общи помещения. Факт е, обаче, че няма воля и постоянство да ги отстоява. Зоните с най-големи потребности са: - настоящо правонарушение - грабеж с убийство и изнасилване: криминална история утвърден девиантен модел, многократно осъждан за кражби, девиантно проявен преди пълнолетие; отношение към правонарушението - заема оправдателна позиция; формално отношение към администрацията; образование - неграмотен, но демонстрира желание да се научи да пише и чете; междуличностни проблеми - враждебни нагласи към администрацията и други лишени от свобода; умения за мислене - не зрял; предприетите действия от него, често не постигат заложените цели.

Анализът на риска от сериозни вреди също клони към висок поради това, че от време на време осъденият може да прояви избухливост и непримиримост към част от останалите лишени от свобода. Насочен е към 3 евентуална проява на агресивност по отношение на други лица, в т.ч. и служители в затвора.

Установява се, че през изтеклата една година Л. е затвърдил отрицателното си поведение като е допуснал 2 дисциплинарни наказания, съответно със Заповед № 31/13.01.2025 г. - Изолиране в наказателна килия за срок от 5 денонощия и 3аповед № 593/10.07.2025 г. - Изолиране в наказателна килия за срок от 5 денонощия. Въпреки положените усилия за осъзнаване на негативното влияние на дисциплинарните нарушения върху правния му статус и пребиваването му в затвора, осъденият продължава да поема чужда вина и да трупа наказания. През изтеклата година същият не е награждаван.

Спазването на правила и закони за него е пожелателно, а не задължително.

Това ясно показва, че л. св. няма трайна позитивна промяна в поведението си, а привидното му добро поведение е само с меркантилна цел.

Установява се, че Л. посещава Клуба по интереси за осъдените от тази категория. Включен е в групата за работа към фирма „Хамбергер“ и към момента се справя задоволително. Липсват му трудови навици и дисциплина, не се старае да дава качествена а количествена работа, воден само от целта за получаване на средства, при направени забележки за качеството на работата му търси оправдания и вина в материалите, а не в себе си.

В поведението си в групата продължава да е непостоянен и на моменти да реагира бурно и несдържано. Поддава се на негативни влияния и понякога влиза в конфликтни ситуации по незначителни поводи, в т.ч. дори и със служители. Като цяло е склонен да се съобразява с останалите. Прозират опити донякъде за „извличане“ на някаква изгода от съответното съжителство с останалите лишени от свобода, но като не се получи това което си е намислел, бързо се отказва. На моменти дори е и капризен, и склонен да предявява необосновани искания и претенции, в т. ч. и към представителите на администрацията. Факт е, обаче, че вече има определено ниво на грамотност по отношение на писането. Лишеният от свобода продължава да контактува с голяма част от лишените от свобода от групата и не се държи така агресивно.

С оглед цялостното поведение, липсата на положителни трайни промени в поведението на л. св., невъзможността да се грижи за ежедневието си извън затвора, да създава емоционално ангажирани връзки, неспособността да се интегрира в социална група, устойчивият и тежък личностов дефицит, затрудняващ социалната адаптация и носещ риск за функционирането в обществото, изразената емоционална неадекватност, несправянето с жизнени ситуации, изискващи социална комуникация, както и функциониране в група, поради личностова промяна, носят риск, както в условията на затвора, така и за обществото. Но, докато в условията на затвора има законова възможност рискът да бъде управляван и контролиран, то в обществото степента му ще 4 бъде значително по - висока и носеща своите вредни последици.

В заключение, в доклада се акцентира, че не може по категоричен начин да се твърди, че осъденият Л. има позитивна промяна в поведението. Не са налице достатъчно неопровержими доказателства, че се е поправил и превъзпитал, съгласно изискванията на чл.439а НПК. Като цяло целите на самото наказание, визирани в чл. 36 от НК, не са постигнати и е необходимо още време за изпълнението им.

По делото е приложена и Експертна оценка относно актуалното психично и емоционално състояние на осъдения С. Л., изготвена от инспектор психолог Михаил В.. От същата е видно, че през годините осъденият е имал доста противоречиво поведение предвид присъщата му лесна избухливост и импулсивност на характера, но е редно да се отбележи, че никога не е допускал да се стига до физическа саморазправа и крайности в поведението. В общуването си е прям, държи се непринудено и свободно. Притежава стеснен социално-ролеви репертоар и не особено високи интелектуални показатели предвид липсата на образователен ценз и качеството на поведенческите модели, с които се е идентифицирал в ранното си развитие.

Няма никакви данни за психични заболявания и емоционални нарушения. Дефицитите му са в сферата на задръжките, които на моменти през годините прекарани в затвора са го поставяли в ситуации да действа импулсивно и необмислено. За това е бил и наказван, като наказанията за допуснатите от него нарушения са били основание да не бъде заменен режимът му в по-лек с всички последващи от това възможности за развитие в пенитенциарното му третиране. Факт е, че дългогодишния му престой в МЛС в съчетание с липсата на предоставени качествени алтернативи за осмисляне на свободното време и нарушената връзка с близките му хора са довели до формиране и закрепване на т.нар „хотелиерски тип синдром", което го прави изключително социално неефективен на този етап.

Изготвилият експертната оценка – инспектор-психолог В. посочва, че през останалото време Л. общува избирателно с доживотно осъдените лица в групата и посещава редовно клуба по интереси. Включва се в общите мероприятия, както в клуба, така и при престоя на открито. Паралелно с това съумява да оползотвори рационално всяка възможност да полага труд в условията на изолация, което е похвално. Продължава да дава заявка, че е осъзнал ползите, които би имал, ако занапред му се даде възможност да продължи образованието си или да работи. До този момент обаче му липсва волевата устойчивост в поддържане на иначе добрите намерения. Не винаги съумява да рационализира правилно определени ситуации, в които е външно обвинителен и не съумява да открие своя принос във всеки възникнал конфликт.

Разпечатката съдържа 45 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5a0f52d8-eb35-4825-b4ec-825429b14042