Решение № 13106 от 26.07.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 19052/2023
- Вид
- Решение № 13106
- Подписан
- 26.07.2023
- Състав
- АСПАРУХ ЕМИЛОВ ХРИСТОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 46105 от 10.04.2023 · АСПАРУХ ЕМИЛОВ ХРИСТОВ
- Разпореждане № 57478 от 10.05.2023 · АСПАРУХ ЕМИЛОВ ХРИСТОВ
- Протокол № 18596 от 25.07.2023 · АСПАРУХ ЕМИЛОВ ХРИСТОВ
- Разпореждане № 99766 от 14.08.2023 · АСПАРУХ ЕМИЛОВ ХРИСТОВ
- Разпореждане № 104904 от 24.08.2023 · СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА
- Разпореждане № 111539 от 11.09.2023 · АСПАРУХ ЕМИЛОВ ХРИСТОВ
- Разпореждане № 115468 от 20.09.2023 · АСПАРУХ ЕМИЛОВ ХРИСТОВ
- Разпореждане № 126634 от 13.10.2023 · АСПАРУХ ЕМИЛОВ ХРИСТОВ
- Разпореждане № 56957 от 04.04.2025 · АСПАРУХ ЕМИЛОВ ХРИСТОВ
- Разпореждане № 191796 от 19.12.2025 · АСПАРУХ ЕМИЛОВ ХРИСТОВ
- Разпореждане № 8111 от 20.01.2026 · АСПАРУХ ЕМИЛОВ ХРИСТОВ
- Разпореждане № 19788 от 11.02.2026 · АСПАРУХ ЕМИЛОВ ХРИСТОВ
- Разпореждане № 87752 от 20.07.2026 · АСПАРУХ ЕМИЛОВ ХРИСТОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 315, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- § 11 · Закон за висшето образование
- чл. 69в · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 222, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 225 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 326, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 10 · Кодекс на труда
- чл. 335, ал. 2, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 13106 гр. София, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20231110119052 по описа за 2023 година
Производството е образувано по подадена от В. Д. П., искова молба насочена против „И.ф.с. БАН“, с която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ, с искане да се постанови решение, с което прекратяването на трудовото правоотношение със Заповед № РД-15-122/20.02.2023г., да бъде признато за незаконно, ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и да му бъде изплатено обезщетение за времето през което е останал без работа след незаконното уволнение за периода 18.02.2023г. – 17.08.2023г. в размер на 15 399.00лв.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че между страните са съществували трудови правоотношения по силата на безсрочен трудов договор, по силата на които е престирал труд при ответника на длъжност „доцент“.
Сочи се, че 18.01.2023г. му е връчено едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, обективирано в Уведомление ЛС-05-10/17.01.2023г., като се твърди, че на 20.02.2023г. му е връчена и Заповед № РД-15-122/20.02.2023г., в която като основание за прекратяване на трудовото правоотношение било посочено „придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“. Излагат се подробни съображения, че трудовото правоотношение е прекратено незаконосъобразно, доколкото се твърди, че към датата на издаване на процесната заповед ищецът не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. При наведените доводи се прави искане да се постанови решение, с което прекратяването на трудовото правоотношение със Заповед № РД-15-122/20.02.2023г., да бъде признато за незаконно, ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и да му бъде изплатено обезщетение за времето през което е останал без работа след незаконното уволнение за периода 18.02.2023г. – 17.08.2023г. в размер на 15 399.00лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор, с който заявените претенции се оспорват като неоснователни. Твърди се, че е допусната техническа грешка в процесната Заповед № РД-15-122/20.02.2023г., като погрешно като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено „придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“, която грешка била отстранена, чрез поправка на 1 очевидна фактическа грешка, извършена със Заповед № РД-15-127/23.02.2023г., приложена към отговора на исковата молба. На следващо място се сочи, че релевантно е не основанието за прекратяване, посочено в заповедта, а това индивидуализирано във връченото на ищеца едномесечно предизвестие, в каквато насока се излагат подробни съображения. В условията на евентуалност, в случай че съдът уважи предявените искови претенции, е формулирано възражение за прихващане на претенцията на ищеца по реда на чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ с изплатено на ищеца обезщетение, на основание чл.
222, ал. 3 КТ в размер на 15 399.00лв.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по подадена от В. Д. П., искова молба насочена против „И.ф.с. БАН“, с която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ, с искане да се постанови решение, с което прекратяването на трудовото правоотношение със Заповед № РД-15-122/20.02.2023г., да бъде признато за незаконно, ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и да му бъде изплатено обезщетение за времето през което е останал без работа след незаконното уволнение за периода 18.02.2023г. – 17.08.2023г. в размер на 15 399.00лв По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В тежест на ответника е да докаже по делото пълно и главно, че е прекратил трудовото правоотношение законосъобразно на основание чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. II КТ.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи: при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, освен в случаите на чл. 69в от Кодекса за социално осигуряване; при навършване на 65годишна възраст – за професори, доценти и доктори на науките, освен в случаите на § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование.
Логическото и граматическо тълкуване на цитираната разпоредба обуславя извода, че със същата са регламентирани две самостоятелни основания за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно: при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, освен в случаите на чл. 69в от Кодекса за социално осигуряване; при навършване на 65-годишна възраст – за професори, доценти и доктори на науките, освен в случаите на § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование.
Настоящият съдебен състав намира, че исковата претенция с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява основателна, поради следните съображения.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: че между страните са съществували трудови правоотношения по силата на безсрочен трудов договор, по силата на които ищецът е престирал труд при ответника на длъжност „доцент“, респективно установи се по делото един от елементите от фактическия състав на материалноправната разпоредба на чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 2 КТ , а именно, че ищецът е заемал длъжност – „доцент“.
За безспорно и ненуждаещо се от доказване е обявено и обстоятелството, че между страните са съществували трудови правоотношения по силата на безсрочен трудов договор, респективно срокът на предизвестието, по аргумент на чл. 328, ал. 1 вр. чл. 326, ал. 2 КТ е 30 дни.
2
Не е спорно между страните и че на 18.01.2023г. на ищеца е връчено едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, обективирано в Уведомление ЛС-05-10/17.01.2023г. /л. 9/.
Съгласно константната практика на ВКС, когато трудовият договор се прекратява чрез отправяне на предизвестие, правнорелевантният момент, към който следва да се извърши контрола на съда относно законосъобразността на изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение, е датата на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, като основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е това записано в предизвестието, а не това, записано в издадената в последствие заповед за прекратяването му, която има само декларативен характер, поради което противоречието в основанията, посочени в предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение и в последвалата заповед е без правно значение и не обуславя незаконосъобразност на уволнението / в този смисъл Решение № 62 от 1.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4370/2013 г., III г. о., ГК, Решение № 27 от 1.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3012/2016 г., IV г. о., ГК, Решение № 50005 от 2.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1584/2022 г., IV г. о., ГК, Решение № 9 от 11.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1793/2020 г., IV г. о., ГК и др./.
От приложеното на л. 9 по делото копие на предизвестие, получено от ищеца на 18.01.2023г., се установява, че ответникът е посочил, като основание за прекратяване на трудовото правоотношение – навършване на 65 годишна възраст, като и липса на предвиденото в § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование изключение, респективно по изложената аргументация това е релевантното за прекратяване на трудовото правоотношение основание.
В случаите, когато трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие, съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ прекратяването настъпва по силата на закона с изтичането на срока на предизвестието, а заповедта за прекратяване на договора има само констативен характер. Такава заповед не е нужно да бъде издавана, защото прекратителният ефект настъпва автоматично с изтичане срока на предизвестието.
Дори работодателят да е издал уволнителна заповед при изтичане на срока на предизвестието, този му акт има само декларативен характер, тъй като моментът на прекратяването е уреден в самия закон - това е датата, на която изтича срокът на предизвестието. Срокът не зависи от волята на страните, поради което не към момента на изтичането му, а към момента на връчване на предизвестието се преценява налице ли са предпоставките за законно извършване на уволнението.
Това е така, защото в хипотезата на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ се връчва предизвестие, а не заповед за уволнение. В хипотеза, в която работодателят е отправил предизвестие и правото му да прекрати трудовото правоотношение на това основание е съществувало към този момент, то трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието, без да са необходими допълнителни действия на страните. Ако работодателят е издал актове след изтичането на срока на предизвестието, те са без правно значение, защото трудовото правоотношение вече е било прекратено. Когато трудовият договор се прекратява чрез отправяне на предизвестие, правнорелевантният момент, към който следва да се извърши контрола на съда относно законосъобразността на изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение, е връчването на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, като основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е това, което е записано в предизвестието, а не записаното в издадената в последствие заповед за прекратяването му, която има само декларативен характер. /В този смисъл Решение № 9/11.02.2021 г. по гр. д. № 1793/2020 г. на ВКС, ІV-то Г. О.; Решение № 27/01.03.2017 г. по гр. д. № 3012/2016 г. на ВКС, ІV-то Г. О.; Решение № 280/14.12.2017 г. по гр. д. № 5006/2016 г. на ВКС, ІV-то Г. О., постановени по реда на чл. 290 от ГПК/.
Не е спорно по делото, че процесното предизвестие е връчено на ищеца на 3
18.01.2023г., обстоятелство обявено за ненуждаещо се от доказване. По изложената аргументация това е датата, към която следва да се извърши контрола за законносъобразност на прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът намира, че ответникът е прекратил незаконосъобразно трудовото правоотношение, доколкото към 18.01.2023г. не е бил налице един от елементите на фактическия състав на чл. 328, ал.
1, т. 10, пр. 2 КТ, а именно ищецът В. П. не е имал навършени 65 години, доколкото същият е навършил предвидената в закона възраст на 07.02.2023г., факт обявен за безспорен в проведеното на 25.07.2023г. открито съдебно заседание.
С оглед изложеното съдът намира, че исковата претенция с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ се явява основателна, доколкото от страна на ищеца не се доказа пълно и главно, че е прекратил трудовото правоотношение законосъобразно, в частност че са били налице всички елементи от фактическия състав на материалноправната разпоредба на чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 2 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже, че при наличие на предпоставки за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен характер.
Основателността на иска се обуславя от незаконността на прекратяване на трудовото правоотношение. Доколкото съдът достигна до такъв фактически и правен извод, както и предвид обстоятелството, че трудовият договор е за неопределено време, искът за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Разпечатката съдържа 35 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5a0f2492-6554-47c7-a683-3afc6f6e2c5a