Решение № 414 от 13.10.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. Плевен, 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско дело № 20224400500344 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 174 от 11.02.2022година., постановено по гр.д. № 1052/2021г. Плевенски районен съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения на основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, от „***“ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от Д. К. К. и М. С., против М. Н. Б. от Плевен, за установяване спрямо ответника, че дължи на ищеца: сумата 336,91 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № 7279598605/20/10/2018г., фактура №7280942711/20/10/2018г., фактура № **********/20/01/2019г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение до окончателно изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 260025/21.09.2020г., за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 4730/2020г. по описа на ПлРС.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „***“ЕАД, чрез пълномощника на дружеството адв. З. Й. Ц. от САК, в 1 която се правят оплаквания, че постановеното решение е необосновано и незаконосъобразно. Доводите за това са изложени подробно в жалбата.

Въззивникът моли съда да отмени решението на Плевенски РС и да постанови друго по съществото на спора, с което да бъде уважен предявения от него иск за установяване съществуването на вземането му спрямо ответника и да му бъдат заплатени направените в двете съдебни инстанции разноски, както и тези направени в заповедното производство.

Ответната страна, чрез назначения особен представител адв. Д.

Д. от АК-Плевен е взела становище, че жалбата е неоснователна, тъй като районния съд е стигнал до обоснования извод, че исковата претенция е неоснователна. Счита наведените в жалбата доводи за несъстоятелни, моли да бъде отхвърлена жалбата.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и основателна.Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на М. Н. Б., че дължи на ищеца „***” ЕАД гр.София сумата 336,91лв., представляваща неизпълнени парични задължения по Фактура № 7279598605/20/10/2018г., с падеж 04.11.2018г., издадена за отчетния период 20/09/2018-19/10/2018г., Фактура № 7280942711/20/11/2018г., с падеж 05.12.2018г., издадена за отчетния период 20/10/2018-19/11/2018 г., Фактура № **********/20.01.2019 г., включваща задължение за заплащане на неустойки за предсрочно прекратяване в общ размер на 192.39 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК-18.09.2020г. до изплащане на вземането, както и сумите 25лв. държавна такса и 360лв. адвокатско възнаграждение, за което вземане е издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 260025/21.09.2020г., за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 4730/2020г. Претендирани са и деловодни разноски за исковото производство.

В исковата молба се твърди, че на 23.12.2010год. между „***“ ЕАД/с предишно наименование „***“ЕАД/ и ответника М. Н. Б. са сключени 2 следните договори: 1.Договор за мобилни услуги и Заявление за смяна на потребител от 01.08.2018 г. Съгласно договора на клиента е предоставен мобилен номер ***, със стандартна месечна абонаментна такса 30.99 лв. с вкл. ДДС или 25.82 лв. без вкл. ДДС, собственост до момента на С. И.

И.;2.Договор за мобилни услуги № 620435362 от 24.08.2018 г. Съгласно договора на клиента е предоставен мобилен номер ***, със стандартна месечна абонаментна такса 14.99 лв. с вкл. ДДС или 12.49 лв. без вкл. ДДС и 3. Договор за мобилни услуги № 620519600 от 11.09.2018 г. Съгласно договора на клиента е предоставен мобилен номер **********, със стандартна месечна абонаментна такса 30.99 лв. с вкл. ДДС или 25.82 лв. без вкл. ДДС. Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3 бр. фактури, издадени в периода м. ноември 2018г. - м. януари 2019г., произтичащи от посочените договори, сключени между него и клиента.

Посочено е, че Фактура № 7279598605/20/10/2018г., с падеж 04.11.2018г., е издадена за отчетния период 20/09/2018-19/10/2018 г. и включва следните задължения на клиента: за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 25.82 лв., както и потребени услуги в размер на 0.75 лв. /такса за спиране на номер 0.75лв./, които са в общ размер на 26.57 лв. без ДДС - 31.88 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 12.49 лв., както и потребени услуги в размер на 3.62 лв. /Временно възстановяване на изходящия трафик 1.24 лв., Други услуги 1.45 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв. и Разговори към „Грижа за клиента" 0.18 лв./, които са в общ размер на 16.11 лв. без ДДС -19.33 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 25.82 лв., както и потребени услуги в размер на 10.22 лв.

/Временно възстановяване на изходящия трафик 1.24 лв., Допълнителни Услуги Мобилен Интернет 5.83 лв., Кратки текстови съобщения (8М8) 2.28 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв. и Разговори към „Грижа за клиента " 0.12 лв./, които са в общ размер на 36.04 лв. без ДДС - 43.25 лв. с вкл. ДДС, Плати с *** от Арр1е - 6.49 лв. с вкл. ДДС. Общата сума начислена във фактурата, е 100.95 лв., като след приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 41.48 лв., претендираната сума по фактурата е 59.47 лв.

Заявено е, че Фактура № 7280942711/20/11/2018г., с падеж 05.12.2018г., е издадена за отчетния период 20/10/2018-19/11/2018 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен 3 номер ********** месечна абонаментна такса 25.82 лв., както и потребени услуги в размер на 3.22 лв. /Роуминг таксуване (общо) 2.47 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв./, които са в общ размер на 29.04 лв. без ДДС - 34.85 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 12.49 лв., както и потребени услуги в размер на 0.93 лв. /такса за спиране на номер 0.75 лв. и Разговори към „Грижа за клиента " 0.18 лв./, които са в общ размер на 13.42 лв. без ДДС - 16.10 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 25.82 лв., както и потребени услуги в размер на 0.94 лв.

/такса за спиране на номер 0.75 лв. и Кратки текстови съобщения (8М8) 0.19лв./, които са в общ размер на 26.76 лв. без ДДС - 32.11 лв. с вкл. ДДС, Плати с *** от Арр1е - 1.99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума начислена във фактурата, е 85.05 лв.

Ищецът твърди, че след предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, сключен между „***" ЕАД и М. Н. Б., при условията на които са ползвани процесиите номера **********, *** и ***, по вина на потребителя поради изпадането в забава, операторът е издал фактура №

**********/20.01.2019 г., включваща задължение за заплащане на неустойки за предсрочното им прекратяване в общ размер на 192.39 лв., произтичащи от прекратяване на договорите за мобилни услуги, по вина на потребителя, уредени от страните в изрични клаузи от договорите : за номер ********** в т. 11 от Договор за мобилни услуги № 620519600 от 11.09.2018г.; за номер *** в т. 11 от Договор за мобилни услуги № 620435362 от 24.08.2018г.; за номер *** в т. 11 от Договор за мобилни услуги от 01.08.2018 г. Съгласно посочените клаузи, които имат идентично съдържание в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът дължи и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в 4 случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).Изискуемостта на вземанията на „***" ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването ѝ.

Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „***" ЕАД е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Плевен, въз основа на което е образувано частно гражданско дело № 4730/2020 г. и издадена заповед за изпълнение на парично задължение.Предвид разпореждането на съда по заповедното производство, с което ищецът е уведомен, че издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника - ответник по настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в законоустановения срок е предявен настоящия иск по чл. 422 ГПК.

В законния срок е постъпил отговор на исковата молба от страна от ответника М. Б., чрез назначения особен представител адв. Д. Д. от АКПлевен, в който се съдържат следните възражения: не е доказано безспорно наличието на валидни договорни правоотношения с ищцовото дружество, както и че ответницата е клиент/потребител на същото. М. Н. Б. не е ползвала предоставени от ищцовото дружество услуги. Невярно е твърдението, че ответницата е ползвала посочените в исковата молба мобилни номера. На М.

Н. Б. не са предоставяни ОУ, съответно същата не се е съгласявала и приемала Общите условия. Клаузата за неустойка в договорите е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Същата води до неоснователно обогатяване на ищцовото дружество и нарушава принципа на справедливост.

За съответствието на клаузата за неустойка със закона съдът следи служебно, като за валидността се преценява към момента на сключване на съответния договор. Клаузата се явява и неравноправна на основание чл.143, т.5 от ЗЗП.

Не са налице доказателства, годни да установят предоставянето на мобилните услуги, респ. осигуряването на достъп до мобилната мрежа за срока на договорите. Изходящите от ищцовата страна фактури, са неподписани от ответника, поради което не биха могли да се ценят като разполагащи с материална доказателствена сила, относно извършена доставка на посочената в тях услуга. Ответникът е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП, на когото е предоставяна мобилна услуга, а договорите са бланкови, 5 сключени при изначално и едностранно поставени условия от страна на оператора - ищец. Поради това потребителят-ответник не е имал възможност да влияе върху съдържанието му - ал.2 на чл.146 от ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. А всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на доставчика и потребителя, е „неравноправна клауза" - чл. 143 от ЗЗП. Претендираната от ищцовото дружество с исковата молба сума е погасена по давност. Ищцовото дружество *** ЕАД едностранно и предсрочно е прекратило договорните отношения между страните без предизвестие и покана за плащане. Операторът е следвало да уведоми потребителя, че упражнява правото си на едностранно прекратяване на договора. В конкретния случай няма доказателства ищцовата страна да е упражнила това си право и до М. Н. Б. да е достигнало изявлението за прекратяване на договора. Не е изпратена покана за доброволно плащане и ответницата не е уведомена, че договорът ще бъде прекратен.