Решение № 86 от 03.04.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Ихтиман, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова Арангелова като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело № 20251840100729 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод подадена искова молба по чл. 109 ЗС от С. Д. И. от гр. ******** против Л. Д. Д. от гр. ********.

Ищцата твърди, че с ответника са съсобственици на следния недвижим имот: поземлен имот - дворно място с кадастрален идентификатор ******** с площ от 730 кв. м, съставляващ имот № ******** в кв. ******** по регулационния план на гр. Костенец, заедно с построените в него масивна жилищна сграда, гараж и селскостопанска сграда.

Твърди се, че ищцата притежава 7/18 идеални части от дворното място, самостоятелния гараж и стопанската сграда, 3/18 идеални части от партерния етаж, и е едноличен собственик а втория жилищен етаж, а ответникът – 11/18 идеални части от дворното място, самостоятелния гараж и стопанската сграда, 15/18 идеални части от партерния етаж, а е едноличен собственик на първия жилищен етаж. Посочва се, че ответникът заключил партерния и първия етаж от сградата, с което преустановил достъпа на ищцата до собствения й втори етаж, както и до притежаваните идеални части от партерния етаж. Иска се да бъде осъден ответникът да преустанови действията си, с които осуетява възможността ищцата да упражнява правото си на собственост.

Ответникът оспорва иска като твърди, че не препятства достъпа на ищцата до притежаваните от нея идеални части от имота.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а и от представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ********, том **, рег. № ******** по дело ********/******** г. на нотариус Р. Г., рег. № ******** в Регистъра на Нотариалната камара и Нотариален акт за покупко-продажба на неидеални части от недвижим имот № ********, том ********, рег. № ********, дело № ******** от **** г. на Нотариус Р. Г., рег. № ******** в регистъра на 1

Нотариалната камара, се установява, че С. Д. и Л. Д. са съсобственици на поземлен имот /дворно място/, който съгласно документите за собственност представлява УПИ № ******** в кв. ******** по регулационния план на гр. Костенец с площ от 717 кв. м, а съгласно скица, издадена от АГКК: имот с идентификатор ********, с площ от 729 кв. м, ведно с построените в имота триетажна жилищна сграда със застроена площ от 106 кв. м, гараж и стопанска сграда, като ищцата е едноличен собственик на втория надпартерен етаж от жилищната сграда, а ответникът – на първия надпартерен етаж.

От показанията на св. Г. Д., който живее в съседство на спорния имот, се установява, че страните имат спорове по отношение на къщата, като Л. е сменил ключалките. Имало множество случаи, при които е идвала полиция, като свидетелят лично е възприел, че Л. е казвал на сестра си, че няма да я пусне в къщата. Според свидетеля достъпът до третия етаж е през един вход и общо стълбище.

Обстоятелството, че между страните е имало спорове за достъпа до къщата се установява и от показанията на св. С. М., според когото Л. е казвал, че няма да ги пусне повече в къщата. Свидетелят потвърждава, че стълбището в къщата е общо между трите етажа. С. имала ключ единствено от дворната врата към имота, а гаражът и селскостопанската постройка също била заключени.

От своя страна св. Ю. И., която съжителства на съпружески начала с ответника, твърди, че гаражът и селскостопанската постройка в имота не са заключени, а С. няма достъп до помещенията в къщата, тъй като за да стигне до етажа си трябва да мине през първите два етажа, които са на Л..

От разпита на страните по реда на чл. 176 ГПК се установява, че ищцата няма ключ за общия вход на жилищната сграда.

С оглед установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са иск с правно основание чл. 109 ЗС

Негаторният иск по чл. 109 ЗС е правен способ за защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие върху вещта, което без да отнема владението на носителя на правото, ограничава, смущава и пречи на неговото пълноценно упражняване, т.е. на използването на вещта според предназначението й.

В случая не се спори между страните, че са съсобственици на поземлен имот гр.

Костенец, в който е построена триетажна жилищна сграда, гараж и селскостопанска сграда.

Нормата на чл. 31, ал.1 ЗС гарантира правото на всеки съсобственик да ползва общата вещ и задължението на всеки да не пречи за упражняване на правото на собственост на останалите съсобственици според правата им.

Допустимо е да бъде проведен негаторен иск от един съсобственик спрямо друг съсобственик, ако последният препятства възможността на първия да си служи с общата вещ според правата му и нейното предназначение.

Съгласно Тълкувателно решение № 31/84 от 06.02.1985 г. по гр. д. № 10/84 г. на ОСГК на ВС, искът по чл. 109 ЗС предоставя правна защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие над обекта на правото на собственост, което ограничава правото на собственост и пречи на ползването на вещта, като основание за защита чрез иска се поражда при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита. Функцията на иска е да отрече във всичките тези и други аналогични случаи правомерността и да предотврати неоснователните действия, поведение и състояния, както и премахване на последиците от тях. Според Върховния съд искът може да се упражни срещу всяко лице, включително и срещу 2 съсобственик, което проявява неоснователните ограничаващи правото на собственост въздействия.

Освен това според т. 3 на Тълкувателно решение 4 от 6.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС, двете задължителни условия за уважаването на иска по чл. 109 ЗС са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС, като преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. В случаите, когато с негаторния иск се брани правото на съсобственик за достъп до притежавани от него реални и/или идеални части от имота от значение е обстоятелството дали ответникът е създал и поддържа противоправното състояние, при което съсобственикът е лишен от достъп до тези части.

В мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 05.01.2022 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на Върховен касационен съд, ОСГК е прието, че съвместното упражняване на правото на собственост изисква съобразяване на интересите на всички съсобственици.

В хода на настоящото производство от събраните доказателства недвусмислено се установи, че ответникът преди около две години е подменил ключалката на входната врата на къщата и заключил селскостопанската сграда и гаража, а ищцата се легитимира като собственик на третия етаж и на идеални части от партерния етаж от жилищната сграда, както и на съответни идеални части от гаража и селскостопанската постройка.

В принципен план всеки съсобственик има право на свободен достъп до притежаваните от него части от общата вещ включително и през частите на сградата, предназначени да осигуряват този достъп. Действията на ответника, лишаващи ищцата от достъп през общия вход на сградата до третия етаж, както и до притежаваните от нея идеални части от партерния етаж, гаража и селскостопанската сграда, са неправомерни и създават пречки за упражняване правото на собственост. Обстоятелството дали отделните етажи представляват самостоятелни обекти на правото на собственост и дали стълбището представлява обща част е без правно значение, щом като обективно единият от съсобствениците лишава от другия съсобственик от възможността фактически са упражнява правото си на собственост притежаваните от него части от имота.

Несъмнено е, че подмяната на ключалката на входната врата на къщата и поставянето на катинари на селскостопанската сграда и на гаража, и последвалият отказ на ответника да предостави ключове на ищцата, представляват такова неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява в пълен обем правата си върху общата вещ Затова и съдът приема, че така предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден за преустанови действията си, с които пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху общото имущество.

Относно разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищцата, като в нейна полза следва да бъде при присъдена сумата от 1550 лева, включващо изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева съобразно приложения договор за правна защита и съдействие (л. 120 гръб), както и заплатена държавна такса в размер на 50,00 лева. Съдът приема, че възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение е неоснователно, доколкото предявеният иск е със сравнително висока фактическа и правна сложност, проведени са три открити съдебни заседания, при които представителят на ищцата е се е явявал лично и активно е организирал защитата й. Посочените в Наредба № 1/09.01.2004г. за възнагражденията за адвокатската работа минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда, доколкото възнаграждението на адвоката следва да се 3 съотнася към извършените процесуални действия във връзка с осъществената защита, като в настоящия случай то е съответно на положения труд и е справедливо по размер.

Предвид влизането в сила на Закона за въвеждане на еврото в Република България (ДВ, бр. 70 от 20.08.2024 г., изм. и доп.) всички суми в диспозитива на съдебното решение следва да бъдат изписани в евро, като бъдат изчислени съобразно официалния курс, според който 1 евро се равнява на 1.95583 лева.

Воден от горното, С Ъ Д Ъ Т

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 109 ЗС Л. Д. Д. ЕГН ********** от гр. ********, ж.к.

„********“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *** да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на С. Д. И. ЕГН ********** от гр. ********, ул. „********“ № ** да упражнява правото си на собственост върху построените в поземлен имот, находящ се в гр. Костенец, ул. „********“ № * с идентификатор ******** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Костенец жилищна сграда, стопанска сграда и гараж, като осигури свободен достъп до партерния и втория надпартерен етаж от сградата, селскостопанската сграда и гаража.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. Д. Д. ЕГН ********** от гр. ********, ж.к. „********“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *** ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. И. ЕГН ********** от гр. ********, ул. „********“ № ** сторените разноски в производството в размер на 792,50 евро.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

4