Решение № 662 от 06.11.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 662 гр. София, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Теодора Гроздева Касационно гражданско дело № 20238002104922 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 290 и сл.ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Специалното училище за ученици с увреден слух „Проф. д-р Дечо Денев“ и на Министерството на образованието и науката срещу решение № 980 от 17.07.2023 г. по в.гр.д.№ 1329 от 2021 г. на Софийски апелативен съд, 7 състав, с което е отменено решение № 260875 от 10.02.2021 г. по гр.д.№ 13790 от 2019 г. на Софийския градски съд, I ГО, 26 състав и вместо него е постановено ново решение, с което по предявения от П.

Й. С., Л. Й. Й., М. Л. Р.- Р., Н. Л. Р. и Е. Н. Р. против Министерството на образованието и науката и СУУУС „Проф.д-р Дечо Денев“ иск по чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено, че Държавата не е собственик на имот с площ от 2 797 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на тр.София, одобрена със заповед № РД-18-68 от 02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменена със заповед № 18-6951 от 17.08.2018 г. на началника на СГКК- София.

С определение № 3072 от 18.06.2024 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на решението по следните въпроси:

1

1. Към кой момент следва да се преценява дали са налице законовите предпоставки за възстановяване на правото на собственост върху даден имот по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС ?

2. Възможността мероприятието, за което е отчужден имотът, да бъде осъществено /реализирано/ в друга, свободна от застрояване и съседна на имота площ, основание ли е да се приеме, че имотът подлежи на реституция по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС ? При изследване на наличието на предпоставките за реституция на даден имот по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, има ли значение дали някои от изградените върху него, но несъществуващи вече съоръжения, могат да бъдат наново изградени в съседен свободен имот ?

3. Има ли обратно действие нормата на чл.7, ал.4 ЗДС /нова, ДВ, бр.17 от 2009 г./, предвиждаща забрана за реституиране на имоти- публична държавна собственост ?

По първите два въпроса касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а по третия въпрос- на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на обжалваното решение с решение № 663 от 12.06.2003 г. по гр.д.№ 529 от 2002 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 168 от 30.03.2011 г. по гр.д.№ 392 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 391 от 21.07.2011 г. по гр.д.№ 881 от 2009 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о.

В проведеното открито съдебно заседание пълномощниците на касаторите СУУУС „Проф.д-р Дечо Денев“ и МОН не изпращат представители и не изразяват становище. В самите касационни жалби са изложили съображения за неправилност на обжалваното решение. Претендират за отмяна на решението на САС, за постановяване на ново решение за отхвърляне на иска и за присъждане на разноските по делото.

Пълномощникът на ответниците по касационната жалба П. Й. С., Л. Й. Й., М.

Л. Р.- Р., Н. Л. Р. и Е. Н. Р. оспорва същата и моли решението на САС да бъде оставено в сила. Претендира за разноските по делото пред ВКС.

В писмени отговори от 13.10.2023 г. и от 17.10.2023 Държавата, представлявана от МРРБ, чрез Областния управител на Област София, взема становище за основателност на жалбите.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по поставените правни въпроси приема следното:

2

1. Наличието на предпоставките за реституиране на имот по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС следва да се преценяват към момента на влизане в сила на закона. Към този момент възниква правото на бившите собственици да си възстановят собствеността и всякакви по-късни промени в обстоятелствата, имащи значение за реституирането на имота /било към датата на постановяването на административния акт за реституция или към по-късен момент/, не се отразяват на правото на бившите собственици да придобият собствеността върху имота на основание реституцията, респективно на правото на Държавата да си запази собствеността върху имота и да откаже реституцията му. Горепосоченото /че предпоставките за реституция се преценят към момента на влизане в сила на закона, който предвижда съответната реституция/ е принцип при възстановяването на собствеността по всички реституционни закони: Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, Закона за възстановяване на собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и др. Този принцип е възприет в съдебната практика по приложението на тези други закони, например в т.3 от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по тълк.д.№ 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС, решение № 372 от 18.06.2024 г. по гр.д.№ 2501 от 2023 г. на ВКС, ГК, II г.о., определение № 371 от 03.07.2019 г. по гр.д.№ 1250 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г.о. и др.

2. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, една от предпоставките за реституция на отчужден по посочените закони застроен имот е благоустройственото мероприятие, за което имотът е бил отчужден, да не е реализирано /фактически да не е започнало/, а съгласно чл.1, ал.2 от закона, една от предпоставките за реституция на отчужден незастроен имот е строителство фактически да не е започнало. Следователно от значение за реституцията е дали мероприятието е реализирано върху отчуждения имот, но не и дали би могло да бъде реализирано в друг имот. Преценката затова дали конкретният имот е бил необходим за реализиране на мероприятието, респективно за извършване на строителството /дали мероприятието е следвало да бъде реализирано върху този конкретен имот или може да бъде реализирано и върху друг имот/, е направена от органа по отчуждаването, в момента на извършване на това отчуждаване. Именно тази преценка е предпоставила и самото отчуждаване. Впоследствие тази преценка е могла да 3 бъде променена само от същия орган, с нарочен негов акт- с изменение на плана относно отреждането на имота и поради това отмяна на отчуждаването му. Ако няма такова изменение на отреждането и отмяна на отчуждаването от компетентния орган, съдът, разглеждащ спор за собственост на имота, няма право да извършва собствена преценка и да приема, че е отпаднала нуждата, за която имотът е бил отчужден. Конкретно, не е в правомощията на съда да приема, че имотът може да бъде реституиран, тъй като благоустройственото мероприятие, за което той е бил отчужден, може да бъде реализирано в друг имот. Поради това, при изследване на наличието на предпоставките за реституция на даден имот по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, няма никакво значение дали някои от изградените върху него, но несъществуващи вече съоръжения, могат да бъдат наново изградени в съседен свободен имот.

3. По третия въпрос настоящият състав на ВКС споделя практиката на ВКС, обективирана в посочените решения /решение № 663 от 12.06.2003 г. по гр.д.

№ 529 от 2002 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 168 от 30.03.2011 г. по гр.д.№ 392 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 391 от 21.07.2011 г. по гр.д.№ 881 от 2009 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о./, че нормата на чл.7, ал.4 ЗДС /нова, ДВ, бр.17 от 2009 г./, предвиждаща забрана за реституиране на имоти- публична държавна собственост, има тълкувателен характер и като такава съгласно чл.50, ал.1 от Закона за нормативните актове се прилага от момента на влизане в сила на нормата, която тълкува /в конкретния случай- към момента на влизане в сила на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС/. Изводът, че реституцията /независимо по реда на кой от реституционните закони се извършва/ не засяга имоти- публичната държавна собственост, е възприет и от Конституционния съд на РБ в мотивите към т.9 от негово решение № 4 от 11.03.1998 г. по конст.д.№ 16 от 1997 г.

С оглед отговора на поставените правни въпроси, като неправилно /постановено в противоречие с материалния закон/ следва да бъде отменено обжалваното решение, в което е прието обратното: че при преценка на наличието на предпоставките за реституция не следвало да се взема предвид това, че към датата на приемане на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС в процесния имот е имало изградена масивна постройка, тъй като тази постройка понастоящем не съществувала /била съборена/; че имотът подлежал на реституция по горепосочения закон, тъй като опитното поле, за което се 4 използвал до 1992 г., можело да бъде изградено в друга част от двора на Специално училище за ученици с увреден слух „Проф. д-р Дечо Денев“, както и че обстоятелството, че имотът представлява публична държавна собственост не е пречка за реституцията му, тъй като нормата на чл.7, ал.4 от Закона за държавната собственост, приета през 2009 г. нямала обратно действие и поради това не можела да се приложи към конкретната реституция, извършена още през 1994 г.

Тъй като след отмяната на решението не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, по аргумент от чл.293, ал.3 ГПК настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по съществото на спора.

Съдът е бил сезиран с отрицателен установителен иск за собственост на имот с площ от 2 787 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.София. В исковата молба ищците са твърдели, че Държавата не е собственик на този имот, а той е собственост на ищците на основание заповед № РД-43-1009 от 08.12.1994 г. на Кмета на Столична община за реституция по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.

От събраните по делото доказателства от фактическа страна е било установено следното: Видно от удостоверение за наследници от 10.04.2019 г., ищците са наследници по закон на Н. А. Р., починал на 20.12.1973 г. Не е било спорно между страните и от представените към исковата молба нотариален акт за продажба № 185 от 14.09.1933 г., записка за вписването му, нотариален акт № 23 от 05.05.1936 г. и записка за вписването му се установява, че Н. Р. е придобил собствеността върху два съседни имота: празно незастроено място, засадено с овощни дървета, с площ от 1700 кв.м., находящо се в землището на [населено място], м.“С. л.“ и празно място с площ от 1 800 кв.м. в същото землище, за които заедно е отреден парцел *-*-* в кв.* по плана на [населено място] с обща площ от 2 780 кв.м. Видно от нотариален акт № 68 от 04.03.1942 г. и записка за вписването му, през 1942 г. Н. Р. е придобил още един имот, съседен на горепосочените: празно място, насадено с овощни дървета, с площ от 4 490 кв.м., находящо се в землището на Б., м.“С. л.“, съставляващо част от парцел *-* в кв.* по плана на К. с.- Б., тогава Голяма София. Не се спори между страните и от представените към делото 5 отчуждителни регулационни преписки № 32 от 1950 г. и № 7 от 1954 г. и акт за държавна собственост № 2425 от 26.07.1951 г. се установява, че на основание влезлия в сила регулационен план, утвърден със заповед № 2779 от 01.07.1949 г. на МКСБ и заповед № 235 от 15.02.1952 г. на МКСБ, от Н. Р. е било отчуждено в полза на Държавата празно дворно място с площ от 2 927 кв.м., находящо се в С.- П., м.“С. л.“, представляващо парцел * в кв.*, който според заключението на в.л. инж. К. и заключението на тройната съдебно-техническа експертиза е идентичен с имота на Н. Р., придобит по силата на горепосочените нотариални актове. Имотът е бил отчужден за нуждите на училището за глухонеми. За имота отчужденият собственик е получил парично обезщетение в размер на 1 475 500 лв. към 1950 лв.

Със заповед № РД-43-1009 от 08.12.1994 г. кметът на Столична община е отменил, на основание чл.2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, отчуждаването на част от имот пл.№ * /стари * и */ от кв.*** /стар кв.*/, находящ се в м.“М. л.“, [улица], без номер, и го е възстановил на наследниците на Н. Р.. В заповедта не е посочена площта на възстановената част от имота. От допълнителното заключение на тройната експертиза се установява, че към заповедта не е приложена скица, в която да е индивидуализирана част от имот пл.№ ***, за която се отменя отчуждаването.