Протокол № 11323 от 17.08.2022, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 11323 гр. София, 15.07.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА

Сложи за разглеждане докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело № 20211110152729 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:52 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ „Т. С.“ ЕАД – редовно уведомен за днешното съдебно заседание, представлява се от юрк. К., с днес представено пълномощно.

ОТВЕТНИКЪТ Д. В. Ц. – редовно призован за днешното съдебно заседание, не се явява, не изпраща процесуален или законен представител.

Видно от отбелязването на длъжностното лице по призоваването, адресът е посетен на три отделни дати в рамките на един календарен месец. Лицето не е открито на адреса, като веднъж същата лично е получила книжа, а именно – исковата молба и приложенията към нея на този адрес, на 20.11.2021 г., като отделно от това е получила и заповедта за изпълнение в заповедното производство на този адрес на 30.06.2021 г. Ето защо, съдът счита, че следва да бъде приложена и фикцията на чл. 41 от ГПК и същата следва да се приеме за редовно призована.

ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ „МХ Е.“ ООД – редовно призован за днешното съдебно заседание, не изпраща процесуален или законен представител.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.С. В.-Т. – редовно уведоменo за днешното съдебно заседание, явява се.

ЮРК. К.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ като счете, че не са налице процесуални пречки по даване ход 1 на делото в днешното съдебно заседание

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА искова молба, депозирана по делото на 10.09.2021 г. от ищеца – „Т. С.“ ЕАД.

В законоустановения срок не е депозиран отговор на исковата молба.

ЮРК. К.: Поддържам исковата молба. На този етап, няма да сочим допълнителни доказателства. Нямам възражения по проектодоклада.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА проекта на доклада по делото, съдържащ се в Определение от 05.05.2022 г. за окончателен.

ДОКЛАДВА заключение на вещото лице по С ТЕ, депозирано по делото на 07.06.2022 г.

СЪДЪТ пристъпва към изслушване на заключението по допуснатата СТЕ.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ

Б.С. В.-Т. на 65 години, неосъждана, без дела и родство със страните.

ВЕЩOTO

ЛИЦE

ПРЕДУПРЕДЕНO

ЗА

НАКАЗАТЕЛНАТА

ОТГОВОРНОСТ ПО ЧЛ. 291 НК. ОБЕЩАВА ДА ДАДE ВЯРНО

ЗАКЛЮЧЕНИЕ.

ВЕЩОТО поддържам.

ЛИЦЕ: Представила съм

2 писмено заключение, което

ЮРК. К.: Нямам въпроси, да се приеме заключението.

СЪДЪТ намира, че не са налице пречки за приемане на заключението по допуснатата СТЕ, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА заключението на вещото лице по допуснатата С ТЕ, на същото да се изплати възнаграждение в размер на 300,00 лева от внесения от ищеца депозит.

ИЗДАДЕ СЕ 1 брой РКО за сумата от 300,00 лева.

ЮРК. К.: Няма да соча други доказателства. Документите от третото лице предполагам, че са пристигнали и сме готови.

Като счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО И

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.

ЮРК. К.: Ако счетете, че са налице предпоставките за това, моля Ви да постановите неприсъствено решение по отношение на ответната страна, а в противен случай с мотивиран акт да уважите предявените искови претенции, както и да ни присъдите сторените по делото разноски, за които представям списък.

СЪДЪТ намери искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение за неоснователно, доколкото, съгласно тълкувателното решение на ВКС, разглеждащо въпроса за заповедното производство, съдът в исковото производство следва да вземе предвид и правопогасяващо възражение за давност, направено в заповедното производство, тоест да отчете и възраженията като средство за защита на ответника, обективирани в образеца за възражение депозиран в заповедното производство. В случая, ответникът 3

Д. В. Ц. е депозирала възражение, макар и бланкетно в заповедното производство, тоест упражнила е правото си на защита и това нейно поведение, не следва да се приравнява на процесуално бездействие, обуславящо възможност за прилагане на последиците от чл. 238 от ГПК, които са свързани с постановяване на неприсъствено решение по спора.

СЪДЪТ ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ.

РЕШЕНИЕ гр. С., 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ ГО, 172 с-в , в публичното заседание на 15.07.2022 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА при секретаря Моника Асенова , като разгледа докладваното гр. дело № 52729 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът твърди, че има вземане към ответника за цена на топлинна енергия, мораторна лихва, суми за дялово разпределение и лихва върху главница за дялово разпределение, посочени като размер в исковата молба.

Поддържа, че ответникът не е заплатил процесните вземания в определения от „Общите условия“ срок и моля съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че има вземания към ответника за тези суми.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба, н е е депозиран такъв от ответника.

Съдът като взе предвид твърденията и възраженията на страните, както и депозираните по делото доказателства, намери за установено следното, а 4 именно:

Видно от представените по делото доказателства, процесният имот е придобит от наследодателите на Д. В. Ц. и М. А. Х., явяваващи се длъжници в заповедното производство, с транслативен акт, обективиран в договор за дарение. Една от наследничките на общите наследодателите – М., е придобила право на собственост върху 4/6 идеални части от правото на собственост върху процесния имот. На собствено основание тя притежава 1/6 идеална част.

Като притежател на останалата 1/6 идеална част от правото на собственост върху процесния имот се явява ответницата в настоящото производство Д. В. Ц., от което следва, че тя се явява и купувач на доставената от ищеца топлинна енергия, съгласно легалната дефиниция за това, кой е потребител на топлинна енергия, очертана дефинитивната разпоредба на Закона за енергетиката.

По делото не съществува спор, а и от събраните по делото доказателства, а именно от заключението на СТЕ се установява, че ищецът е доставял топлинна енергия в сочените от него количества, до описания в исковата молба обект, пред процесния период.