Определение № 3869 от 30.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3869 гр. София, 30.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Маргарита Соколова Частно касационно гражданско дело № 20258003101511 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 вр. чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

Образувано е по постъпила частна касационна жалба от И. П. И., чрез адв. С. Д., срещу определение № 2571 от 11.10.2024 г. по ч. гр. д. № 2087/2024 г. на Софийския апелативен съд, с което, като е потвърдено определение № 1475 от 01.02.2024 г. по гр. д. № 6174/2023 г. на Софийския градски съд, е върната исковата молба на касатора, на П. И. Т. и П. В. С.

(последните двама не са обжалвали въззивното определение) на основание чл. 130 ГПК поради недопустимост на иска и производството по делото е прекратено.

Според касатора, неправилно решаващите съдебни състави са приели, че за него не е налице правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо, че ответникът не е собственик на описания в исковата молба имот. Сочи, че такъв правен интерес се поражда, на първо място, от осъществяваното от негова страна владение по отношение на имота, и на второ - с цел прекъсване на течението на евентуална придобивна давност в полза на ответника. Моли за отмяна на постановените определения и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В изложение към жалбата касаторът обосновава наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК по следните въпроси:

- „Следва ли при липса на ясно наведен в исковата молба правен интерес от водене на отрицателен установителен иск и с оглед направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания, съдът да предприеме действия по чл. 129 ГПК, като остави молбата без движение и даде указания с цел изясняване на правния интерес?“ поради противоречие със 1 следната практика на ВКС: решение № 644 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1296/2009 г. на IV-то г. о., решение № 162 от 09.07.2012 г. по гр. д. № 1260/2011 г. на II-ро г. о., решение № 390 от 09.06.2009 г. по гр. д. № 2233/2008 г. на ІІ-ро г о.,, решение № 970 от 27.10.2008 г. по гр. д. № 3309/2007 г. на I-во г. о., определение № 518 от 07.09.2009 г. по ч. гр. д. № 428/2009 г. на I-во г. о., решение № 13 от 30.01.2019 г. по гр. д. № 2081/2018 г. на I-во г. о., определение № 3539 от 15.11.2023 г. по гр. д. № 1810/2023 г. на IV-то г. о., решение № 443 от 10.07.2012 г. по гр. д.

№ 596/20111 г. на І-во г. о.;

- „Какво е съотношението между проведен и отхвърлен ревандикационен иск и последващо предявен от същия ищец срещу същия ответник отрицателен иск за собственост, при наведени от страна на ищеца факти, обуславящи правния му интерес, които не са обхванати от постановеното по ревандикационния иск съдебно решение – в случая давностно владение за различен период, вкл. и за периода след приключване на делото по ревандикацията с влязло в сила решение? Пречка ли е предходно воден и отхвърлен ревандикационен иск, респ. положителен установителен иск за собственост, за водене на последващ отрицателен установителен иск срещу същия ответник с оглед на различния предмет на двата вида съдебни производства?“ поради противоречие с решение № 215 от 14.12.2023 г. по гр. д. № 498/2023 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 386 от 06.03.2011 г. по гр. д. № 193/2011 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 60078 от 13.09.2021 г. по гр. д. № 3368/2020 г. на ІІ-ро г. о., определение № 718 от 22.12.2009 г. по ч. гр. д. № 582/2009 г. на ВКС, I-во г. о.;

- „Следва ли в производството по воден ревандикационен иск ищецът да изчерпи всички свои основания за правото си на собственост, вкл. възникнали до приключване на съдебното дирене, респ. до постановяване на съдебното решение, и непредявените до приключване на съдебното дирене основания могат ли да бъдат предмет на друг последващ иск или ще се явяват недопустими като преклудирани? Характеризира ли се производството по иск по чл.

108 ЗС с изчерпателност на основанията, подобно на брачните искове?“ поради противоречие с определение № 612 от 26.10.2010 г. по гр. д. № 471/2010 г. на ВКС, IV-то г. о.;

- „Юридическите факти и основания, които не са изследвани от съда в решението (си), дори да са наведени в исковата молба, в случая - давностно владение извън изследвания от съда период, обхващат ли се от силата на пресъдено нещо на решението?“ поради противоречие с теорията и съдебната практика и в частност т. 18 на ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС;

- „Относно наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост при положение, че в отговора на исковата молба ответникът изрично оспорва правата на ищеца; наличието или липсата на права на ищеца по предявен отрицателен установителен иск за собственост, въпрос на материалноправна легитимация, т. е. по същество на спора, или на процесуалноправна легитимация във връзка с водения установителен иск, е?“ поради противоречие със следните решения на ВКС: определение № 135 от 16.03.2012 г. по ч. гр. д. № 335/2011 г. на I-во г. о., решение № 386 от 06.03.2011 г. по гр. д. № 193/2011 г. на I-во г. о., решение № 60078 от 13.09.2021 г. по гр. д. № 3368/2020 г. на 2

II-ро г. о., решение № 162 от 09.07.2012 г. по гр. д. № 1260/2011 г. на II-ро г. о., решение № 66 от 24.04.2012 г. по гр. д. № 795/2011 г. на II-ро г. о., решение № 504 от 12.07.2011 г. по гр. д.

№ 603/2010 г. на II-ро г. о., решение № 47 от 21.07.2021 г. по гр. д. № 2925/2020 г. на II-ро г. о., ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Касаторът се позовава и на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. В писмена молба от 02.05.2025 г. предявява евентуално възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски, а в молба от 21.05.2025 г. моли в допълнение към изложението да бъдат съобразени и постановките на т. 2Б от ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС.

Ответното по касация дружество „Ню Бояна Филм“ АД не е взело становище по жалбата.

След преценка, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, I-во г. о., намира, че е сезиран с процесуално допустима частна касационна жалба, която е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт, с който е оставена без уважение частна жалба против преграждащо понататъшното развитие на делото определение на районния съд.

За да се произнесе по наведените основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК съставът на ВКС съобразява следното:

Съгласно мотивите към въззивното определение, първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от И. П. И., П. И. Т. и П. В. С. с предявен против „Ню Бояна Филм“ АД отрицателен установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че ответникът не е собственик на недвижим имот - УПИ ***, находящ се в местността***, [населено място], целият с площ 3 800 кв. м. Правният си интерес от търсената защита ищците обосновават с възможността да претендират право на собственост върху имота на оригинерно правно основание - придобивна давност, както и с оглед прекъсване течението на евентуално давностно владение в полза на ответника.

В отговора на исковата молба ответникът „Ню Бояна Филм“ АД сочи, че по предявен от ищците срещу него ревандикационен иск по чл. 108 ЗС въз основа същите основания, с влязло в сила решение по гр. д. № 13719/2017 г. на Софийския градски съд, заявеното право на собственост е отречено, поради което те не разполагат с правен интерес от отрицателен установителен иск.

В тази връзка въззивният съдебен състав е отчел, че е налице различие в твърдените от ищците в двете съдебни производства периоди на осъществяваното владение - предходното в периода 2001 - 2006 г., а текущото от 2007 до 2017 г. Доколкото обаче влязлото в сила решение по предходния спор е постановено на 14.05.2020 г. (т. е. след този период), е прието, че по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид фактите, настъпили след предявяването на иска, така че ако са владели имота и към предявяването на иска по това дело, е следвало да се позоват на така изтеклото владение още в хода на предходното производство. Следователно придобиването на собствеността на посоченото правно основание е отречено и в този смисъл ищците нямат противопоставими спрямо ответника права и не разполагат с правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, по аргумент от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

3

При тези съображения първият от поставените въпроси относно правомощията на съда по чл. 129 ГПК, когато липсва ясно наведен в исковата молба правен интерес от водене на отрицателен установителен иск, не удовлетворява общия селективен критерий по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно да е обусловил решаващите съображения на съда по предмета на възникналия процесуалноправен спор. В разглежданата хипотеза съдът не е констатирал да е налице неяснота по отношение на фактите и обстоятелствата, въз основа на които се обосновава правният интерес от търсената защита и следователно за него не е възникнало задължението съобразно посочения в цитираната от касатора съдебна практика да остави без движение исковата молба и предостави възможност за отстраняване на констатирана нередовност.

Останалите повдигнати в изложението правни въпроси, уточнени и конкретизирани от настоящата инстанция съобразно правомощията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до основополагащата за изхода на конкретното съдебно производство проблематика относно обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение по отхвърлен ревандикационен иск и допустимостта на последващо заведен от ищеца отрицателен установителен иск срещу същия ответник.

Съгласно възприетото становище от съставите на касационната инстанция, двете съдебни производства (това по предявен ревандикационен иск и последващо предявен отрицателен установителен иск от един и същи ищец спрямо един и същ ответник) поначало не са взаимно изключващи се. Те имат различен предмет. Постановеното по реда на чл. 108 ЗС съдебно решение формира сила на пресъдено нещо по отношение правото на собственост на ищеца, и то само и единствено въз основа на изрично заявените факти и обстоятелства и на посочените придобивни основания. Отрицателният установителен иск, предявен по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, от друга страна, изследва правото на собственост на ответника, в което производство последният е заставен да изчерпи всички придобивни основания по отношение на процесния имот, като установи фактическите обстоятелства, от които произтича правото му на собственост. При наличие на влязло в сила решение, с което е отхвърлен вече предявен от ищеца иск за собственост, завеждането на отрицателен установителен иск ще бъде допустимо, единствено ако същият се позова на различно придобивно основание от това, въз основа на което се е легитимирал по предявения ревандикационен иск или съответно обоснова правния си интерес с необхванати от силата на пресъдено нещо юридически факти. В този смисъл: решение № 386 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 193/2011 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 60078 от 13.09.2021 г. по гр. д. № 3368/2020 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 215 от 14.12.2023 г. по гр. д. № 498/2023 г. на ВКС, I-во г. о., както и мотивите към т. 2Б от ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС.

По задължителните разяснения в ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, възможните хипотези на правен интерес от завеждането на отрицателен установителен иск за собственост се обособяват в три групи случаи: когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; когато се позовава на фактическо състояние; или когато има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.