Определение № 260067 от 12.01.2021, Окръжен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер 260067 12.01.2021г. Град Стара

Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На дванадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

ВЕСЕЛИНА

МИШОВА като разгледа докладваното от съдия МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело номер 3436 по описа за 2020 година.

Производството е образувано по частна жалба на „У.Б.“ АД *** против разпореждане от 24.11.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 4826/2020г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърля заявлението против „ Т.“ ЕООД, Н.А.М. и „Г.О.Б.“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист в частта, с която се претендират сумата от 1321.80 лв. - лихва за просрочена главница и наказателна лихва в размер на 2255.90 лв., както и такси в размер на 445 лв. и разходи за уведомяване 216 лв.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно. Излага съображения, че неправилно съдът приел, че намират приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, тъй като в случая става дума за друстранна търговска сделка. Моли да се отмени обжалваното разпореждане и делото да се върне на районния съд с указания за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по заявлението. Претендира разноски за държавна такса.

Съдът, като взе предвид направените в частната жалба оплаквания и данните по първоинстанционното дело, намира за установено следното:

Частната жалба е допустима, с оглед подаването й в предвидения от закона срок, от процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване на постановеното определение.

С разпореждане от 24.11.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 4826/2020г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е отхвърлил заявлението на „У.Б.” АД против „ Т.“ ЕООД, Н.А.М. и „Г.О.Б.“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, в частта, с която се претендират сумата от 1321.80 лв. - лихва за просрочена главница и наказателна лихва в размер на 2255.90 лв., както и такси в размер на 445 лв. и разходи за уведомяване 216 лв. като неоснователно. Първоинстанционният съд е приел, че заявителят основава искането си на документ по чл. 417, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводните книги на Банката - заявител. Посочил е, че същото не отговаря на изискванията на чл. 60, ал.2, т.3 ЗКИ, тъй като в представеното от заявителя извлечение от счетоводните му книги не е посочен размерът (процентът), в който е начислено обезщетението за забава върху просрочената главница за периода от 20.09.2019 г. до 19.11.2020г., а само търсената сума от 3577.70 лв. Поради това от същото извлечение не става ясно дали същото обезщетение е било начислено в размер на законната лихва, защото в противен случай това би противоречало на императивната норма на чл. 33, ал. 2 ЗПК и би представлявало на това основание пречка да се издаде за същото обезщетение заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК (чл. 411, ал. 2, т. 2, пр. 1 ГПК). А според задължителната практика на ВКС, изводите на съда по чл. 418, ал. 2 ГПК трябва да са извлечени от недвусмисленото съдържание на извлечението от счетоводни книги, а не да се налага тълкуването му и/или попълването на непосочена в него информация по чл.

60, ал. 2, изр. 2 ЗКИ от други документи, какъвто е случая. СтРС е приел, че посочената непълнота в представеното от заявителя извлечение от счетоводните му книги, не може да бъде попълнена от представения договор, а обуславя извода, че същото извлечение не представлява в тази му (непълна) част годен от външна страна документ по чл.

417, т. 2 ГПК, който да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане и за претендираното въз основа на него обезщетение за забава, както изисква чл. 60, ал. 2, т. 3 ЗКИ (чл. 418, ал. 2 ГПК). Посочил е, че такава непълнота е налице и относно посочените като „дължими такси по Тарифата“ сума в размер на 445 лева и такси за уведомяване в размер на 216 лв., без да е посочено за какво са начислени таксите и на какво основание, което пък препятства проверката на съда по чл.10а, ал.2 ЗПК. По отношение на посочената в заявлението и в извлечението сума от 2255.90 лв. – за наказателна лихва, съдът е приел, че заявлението в тази част противоречи на императивната разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗПК, съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В случая не само, че поради непълнота в извлечението на банката – заявител съдът е препятстван да провери дали претендирата лихва за просрочена главница е в размер на законната лихва, а наред с нея и в пряко противоречие на чл. 33, ал.1 ЗПК заявителят претендира и наказателна лихва за същия период. Отделно от това периода на претенцията на двете наказателни лихви е 20.09.2019г. – 19.11.2020г. като не се отчита забраната на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, забраняващ начисляване на лихви и неустойки до два месеца след отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от финансови институции по чл.3 от ЗКИ, т.е за периода от 13.03.2020г. до 14.05.2020г. изобщо не е следвало да се начисляват тези лихви.

По отношение на разноските за уведомяване от 216 лв. и такси по Тарифата на банката от 445 лв., съдът е приел, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, на не може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Според първоинстанционният съд, безспорно обявяването на предсрочна изискуемост, както и уведомяването на длъжника за това са действия по управление на кредита. Затова кредиторът не можа да събира суми под каквато и да е форма за дейности, свързани с управлението на кредита, вкл. и обявяването му за предсрочно изискуем. Със заплащането на това възнаграждение от потребителя се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размер на ГПР.

Въззивната инстанция намира, че съображенията на първоинстанционния съд за приложение разпоредбите на чл. 33 ал.2 ЗПК и чл. 10а, ал.2 ЗПК са неправилни, доколкото в случая се касае за сключен договор за банков револвиращ кредит между банката – заявител и търговско дружество, с цел – оборотни средства за текущи разплащания, свързани с основната дейност: търговия на дребно с хранителни стоки, при който договор ЗПК не намира приложение.

В този смисъл претенцията за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417, т.2 и чл. 418 ГПК за сумите 445 лв. - такси по тарифата на банката и 216 лв. - разходи за уведомяване 216 лв. е основателна и следва да бъде уважена.

Въззивната инстанция изцяло споделя съображенията на Старозагорския районен съд относно претенцията за сумата 1321.80 лв. - лихва за просрочена главница и наказателна лихва в размер на 2255.90 лв. за периода 20.09.2019г. – 19.11.2020г. и не отчитането забраната на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, забраняващ начисляване на лихви и неустойки до два месеца след отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от финансови институции по чл.3 от ЗКИ, т.е за периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г. не следва да се начисляват лихва за забава и наказателна лихва. Доколкото в приложения към заявлението по чл. 417, т.2 ГПК документ – извлечение от счетоводни книги, тази разпоредба изобщо не е съобразена, съдът намира, че искането в тази част е неоснователно и не следва да се уважава.

Предвид гореизложеното Старозагорски окръжен съд намира обжалваното разпореждане е неправилно в частта относно претенцията за сумите 445 лв. - такси по тарифата на банката и 216 лв. - разходи за уведомяване, поради което в тази част следва да бъде отменено, като вместо това се постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за тези суми. В останалата част обжалваното разпореждане като правилно следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви, Старозагорски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ разпореждане от 24.11.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 4826/2020г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта, с която се отхвърля заявлението на „У.Б.“ АД ***против „Т.“ ЕООД, Н.А.М. и „Г.О.Б.“

ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист в частта, с която се претендират такси в размер на 445 лв. и разходи за уведомяване 216 лв., като вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по заявлението на „У.Б.“ АД ***против „Т.“ ЕООД, Н.А.М. и „Г.О.Б.“ ЕООД в частта, с която се претендират такси в размер на 445 лв. и разходи за уведомяване 216 лв.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 24.11.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 4826/2020г. по описа на Старозагорския районен съд в останалата му обжалвана част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: