Определение № 2850 от 04.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2850 гр. София, 04.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско дело № 20258002100133 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника - Английска езикова гимназия „Гео Милев”[населено място] срещу решение № 851 от 15.10.2024 г. по в. гр. дело № 1395/2024 г. на Окръжен съд - Бургас, в частта му, в която е потвърдено решение № 1497/22.07.2024 г. по гр. дело № 2104/2024г. на Районен съд - Бургас, с което са уважени предявените от ищцата Ф. Т.

К. срещу касатора обективно съединени искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на дисциплинарното уволнение на ищцата, извършено със заповед № РД-08-727/25.03.2024 г. на директора на ответната езикова гимназия; за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител по английски език” при ответното училище и за заплащане на обезщетение в размер на 1 856 лв. за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода: 25.03.2024 г. 16.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 02.04.2024 г..

Касаторът - ответник поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че решаващият правен извод на въззивния съд за несъответствие на тежестта на дисциплинарното наказание с тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение е неправилен. Този извод, според него, е несъобразен с установената системност на нарушенията и е изведен без да бъдат съобразени всички приети по делото доказателства и при едностранното им ценене, в нарушение на процесуалния закон. Моли въззивното 1 решение в обжалваната му част да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира заплащане на сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба касаторът навежда основанията за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „Обвързан ли е съдът от обстоятелствата, посочени в исковата молба и може ли да основе решението си на факти и обстоятелства, които не са въведени от ищеца - нито в първоинстанционното производство, нито във въззивното производство?

Нарушават ли се в последната хипотеза принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност ?“, който поддържа, че е разрешен в обжалвания съдебен акт в противоречие с ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 216 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г. на ВКС, III г. о. и решение № 459/27.01.2011 г. по гр. д.

№ 1532/2010 г. на ВКС, IV г.о.; 2. „Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да прецени всички доказателства по делото и всички доводи на страните?

Следва ли приетата от съда фактическа обстановка да съответства на представените по делото доказателства?“, който твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 52 от 07.06.2017 г. по гр. д. № 3463/2016 г. на ВКС, I г.о. и решение № 327 от 03.04.2017 г. по гр. д.

№ 2119/2016 г. на ВКС, IV г.о.; 3. „Има ли право съдът да приема даден факт за общоизвестен, без предварително да съобщи на страните, че смята този факт за общоизвестен?“, който намира за разрешен в противоречие с решение № 95 от 16.06.2016г. по гр. д. № 5371/2015 г на ВКС, IV г.о. и решение № 274/13.12.2011 г. по гр. д. № 1514/2010 г. на ВКС, II г.о.; 4. „Кои са законовите критерии, които съдът следва да съобрази при преценката дали тежестта на наложеното наказание съответства на извършеното нарушение и по специално, следва ли да бъдат съобразени: характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя или трети лица, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, субективното отношение на служителя към конкретното неизпълнение?“, който поддържа, че е разрешен в противоречие с решение № 324 от 06.01.2017 г. по гр. д. № 2302/2016 г. на ВКС, IV г.о., решение № 188 от 15.07.2015 г. по гр. д. № 5173/2014 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 75 от 10.06.2015 г. по гр. д. № 5735/2014 г. на ВКС, IV г.о., и 5. „Наличието на системност при извършването на дисциплинарното нарушение, утежняващо вината обстоятелство ли е?“, който намира за разрешен в противоречие с решение № 55 от 01.03.2011 г. по гр. д. № 1972/2009 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 44 от 21.02.2018 г. по гр. д. № 2306/2017 г. на ВКС, IV г. о.. Навежда също, че обжалваното решение е очевидно неправилно, като основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК обосновава с неправилното разрешаване на горепосочените въпроси в обжалваното решение.

Ответницата по касационната жалба - ищцата Ф. Т. К. депозира писмен отговор в законния срок, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба. Моли да й 2 бъдат присъдени направените съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок от надлежна страна и като насочена срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

Въззивният съд е приел за безспорно по предявените искове с правни основания чл.

344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ, че страните са били в трудово правоотношение, считано от 15.09.2005 г., по което ищцата е била първоначално назначена като „възпитател“, впоследствие, с допълнително споразумение към трудовия договор от 2008г. - преназначена на длъжност „учител“, а считано от 2009г. - на длъжност „старши учител по английски език“. Намерил е за безспорно също, че през времеизпълнението на трудовите й задължения, на К. не са налагани дисциплинарни наказания, дори през учебната 2022г./2023г. е номинирана и избрана от всички ученици на ответната гимназия за „учител на годината“, съответно е наградена от директора й през 2023 г.. Счел е, че страните в процеса не спорят и досежно обстоятелствата, че през последните три години преди процесното дисциплинарно уволнение, К. е работела с дванадесетокласници в ответната езикова гимназия, при предстоящи ДЗИ, с възможност за явяване на ДЗИ по английски език. Именно в тази връзка между учениците от 12в клас на гимназията и ищцата са възникнали множество конфликти, довели до ескалация на напрежението в часовете по английски език, иницииране на молби за съдействие от страна на учениците до директора на гимназията, подписка на учениците до директора на гимназията, разпореждане на вътрешна проверка с провеждане на анкети сред учащите се и разглеждане на въпроса от комисията по етика към учебното заведение, при спазване на чл.58 от Етичния кодекс на училищната общност на АЕГ „Гео Милев“ - Бургас, приложен към трудовото досие на К..

Решаващият съд е приел за установено от доказателствата в процеса, че със заповед № РД-08-547/02.02.2024г. на директора на ответната гимназия е възложено извършване на текуща проверка във випуск 12-ти клас относно „контрол на ефективността на прилагането и изпълнението на ДОС по английски език от г-жа Ф. К.“, при която са констатирани нарушения при упражняване на преподавателската дейност, но тези нарушения не са послужили за извършване на процесното дисциплинарно уволнение, а оплакванията на учениците от 12в клас за отношението на учителката към тях. По образуваното дисциплинарно производство е постановена атакуваната заповед, с която на К. е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ за виновно нарушаване на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, т.10 КТ - неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони или други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в КТД или определени при възникването на трудовото правоотношение: задълженията да се формира личността на ученика със собствен пример, да се спомага за неговото израстване, изграждане на ценностната система и възпитание. Като нарушения на трудовата дисциплина в контекста на гореописаните задължения, са посочени отправяни в периода 04.01.2024 г. 31.01.2024 г. заплахи към учениците, че ако подадат заявления за явяване на ДЗИ по английски език, ще бъдат оставени на поправителен изпит по английски език, както и отправянето в същия период на обиди към учениците от 12в клас, че нямат умствен капацитет, за да се явят на ДЗИ по английски език. Извършените нарушения, според 3 изложените мотиви от работодателя, са с особена тежест и се изразяват в оказване на психическо насилие върху учениците и използване на методи на работа и форми за въздействие, накърняващи тяхното достойнство. Заповедта е основана и на чл.19 от Конвенция за правата на детето на ООН, както и на чл. 219, чл. 2, т. 3 ЗПУО.

Като е съобразил визираните в уволнителната заповед нарушения на трудовите задължения и приложените към личното трудово досие на ищцата вътрешни правила на учебното заведение (етичен кодекс на училищната общност и длъжностна характеристика на длъжността „старши учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап“), въззивният съд е счел, че процесната заповед за уволнение е основана на етичния аспект от работата на ищцата, доколкото и основните оплаквания на учениците от 12в клас се свеждат предимно до унизяващо и обидно отношение към тях. Въз основа на съвкупен анализ на всички приети и относими към спора доказателства, вкл. множеството свидетелски показания, второинстанционният съд е намерил за доказано по достатъчно убедителен начин, че ищцата е обиждала конкретни ученици, обиждала е целия клас и е отправяла остри предупреждения, че няма да се справят на ДЗИ по английски език, по начин, засягащ достойнството на учениците и психиката им, а също така е правела намеци, че ще се погрижи да не се явят на този ДЗИ. Поради това е заключил, че е осъществено дисциплинарно нарушение от страна на преподавателката на етичните правила на гимназията.

При извършената преценка за съответствието на наложеното наказание с извършеното нарушение на трудовата дисциплина по тежест, на основание чл. 189, ал. 1 КТ, решаващият съд е съобразил задължението на учениците в чл. 52 от етичния кодекс на училищната общност да изграждат положителен имидж на училището, който се постига с етично поведение. В тази връзка е взел предвид факта, че ищцата е била преподавател по английски език на 12в клас за 11-ти и 12-ти клас, т.е. не само през последната година, като през време на обучението в 11-ти клас не са възниквали подобни остри конфликти между нея и учениците, а това се е случило през последната година, когато е предстояло явяването на ДЗИ. Посочил е, че несъмнено, породените конфликти в часовете по английски език са предизвикани от: липса на подготвени домашни работи от част от учениците, от явяване с неизрядна униформа, от демонстрирани празноти в знанията по английски език, от неизпълнение на указанията на преподавателката за усвояване на материала, които факти са установени от показанията на всички разпитани свидетели, включително и тези на ответната страна. Подчертал е, че знанието на задължението за усвояване на учебния материал и спазване на училищния ред - най-малко явяване в час, явяване в час навреме, с предварителна подготовка у дома и изпълнението на правилата за носене на униформа, наред с несъмненото несъобразяване с тях от страна на учениците, са израз на демонстративно неуважение, незачитане и пренебрежение към имиджа на училището и в частност - към този на конкретния преподавател. При така извършения анализ и съпоставка на извършените нарушения на двете страни в образователния процес – учител и ученици, въззивният съд е намерил, че налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ не съответства на тежестта на извършеното нарушение, 4 доколкото действията на ищцата като преподавател по английски език на 12в клас са били системно провокирани от поведението на част от учениците от този клас. При последния решаващ правен извод е счел процесното дисциплинарно уволнение за незаконно и за основателни предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ, препратил е към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 272 ГПК и е потвърдил първоинстанционния правен резултат.

Разпечатката съдържа 24 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5a0b8dd4-ae42-4c9f-ac47-bfef44946213