Определение № 1879 от 20.07.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1879 гр. София, 20.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20231000501803 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с чл.248 ал.3 от ГПК, образувано по частна жалба на Т. Ш. У. с рещу определение № 262323 от 04.04.2023, постановено по гр.д.14325/2016 година на СГС, I-7 състав, с което е осъдена да заплати на Втора специализирана Акушерогинекологична Болница за активно лечение „Шейново“ сумата от 4236 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

В частната си жалба жалбоподателят твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като от доказателствата по делото е видно, че адвокатското възнаграждение е дължимо за осъществяване на процесуално представителство по гр.д.14325/2016 година по описа на СГС, I7 състав. По делото не е провеждано съдебно заседание и единственото процесуално действие, извършено по делото е депозирането на отговор на исковата молба, като е направено възражение за прекомерност.

Моли съда да отмени обжалваното определение, като вместо него постанови друго, с което молбата за присъждане на разноски следва да бъде оставена без уважение.

Ответникът по частната жалба Втора специализирана Акушерогинекологична Болница за активно лечение „Шейново“ не е депозирал писмен отговор.

Третите лица –помагачи ЗД „Евроинс“ и ЗАД „Булстрад Виена 1 иншурънс груп“ АД не са представили отговор.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Производството по гр.д.14325 по описа за 2016 година на Софийски градски съд е образувано по предявени от Т. Ш. У. срещу Втора специализирана Акушеро-гинекологична Болница за активно лечение „Шейново“ искове за заплащане на сумата от 100 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на дъщеря и Н. Д. У. и внучка и М., в резултат на лошо изпълнение на лекарските задължения, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 18.11.2016 година до окончателното заплащане на задължението.

Производството по делото е приключило с определение, постановено в о.с.з. на 20.12.2022 година, с което същото е прекратено поради извършено от ищцата оттегляне на иска, в което ответникът се е представлявал от адвокат с пълномощно. В съдебното заседание, процесуалният представител на ответника не е направил искане за присъждане на разноски, нито е представил списък на разноски. В протокола е направено официално удостоверяване, че определението за прекратяване е влязло в сила на 16.01.2023 година.

На 08.03.2023 година е постъпила молба от В тора специализирана Акушеро-гинекологична Болница за активно лечение „Шейново“ , с която се отправя искане до съда да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 4236 лева с ДДС, а към молбата е представено доказателство за извършено плащане.

Съдът констатира, че по делото е депозиран отговор на исковата молба от ответника Втора специализирана Акушеро-гинекологична Болница за активно лечение „Шейново“ на 20.02.2017 година, към който е представено доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение с посочване на номер на фактура, както и посочване като основание – осъществяване на процесуално представителство по делото.

Препис от молбата е връчен на ищцата Т. Ш. У., като в отговора е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед извършените процесуални действия, изразяващи се само в изготвяне на писмен отговор, както и се оспорва нейната основателност, тъй като сумата е 2 заплатена на адвокатското дружество.

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:

С връчването на препис от исковата молба ответникът се уведомява за образуваното срещу него исково производство и от този момент той има възможността да търси правна помощ и да упълномощи адвокат за защита на правата си. Не съществува нормативна регламентация относно момента, в който възнаграждението на адвоката трябва да бъде заплатено, поради което няма пречка това да стане едновременно със сключването на договора за правна защита и съдействие или по-късно. За да се иска заплащането на тези разноски, те трябва да са направени във връзка с висящото съдебно производство, т. е. следва да са извършени до момента, в който ответникът е узнал за прекратяването на воденото срещу него производство.

Отговорността по чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК е обективна отговорност за вредите причинени на другата страна от предявяването на недопустим или неоснователен иск и е ограничена по обем само до заплатените такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат.

Видно от данните по делото е, че страната е извършила процесуални действия, чрез упълномощен представител адвокат, изразяващи се в подаването на писмен отговор, поради което на същата се дължат разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, както и са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. Тъй като се касае за искане за допълване, а не за изменение непредставянето на списък на разноски не я прави процесуално недопустима.

Същата обаче процесуално недопустима, като подадена след срока по следните съображения:

Принципно е правилно и съобразено с практиката по поставеният процесуалноправен въпрос относно крайният момент, до който ответникът, претендиращ присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в хипотезата на прекратяване на производството в закрито заседание, следва да представи доказателства за сторените разноски и относно крайният момент, до който тези разноски следва да са направени /платени/ по гр. д. № 689/2010 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 166 от 24.03.2017 г. по ч. т. д. № 504/2017 г. на ВКС, ІІ т. о. и др., /, съгласно която при прекратяването на производството по делото ответникът има право да иска заплащането на 3 извършените от него разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение, като няма законово задължение да направи искането за присъждане на разноски с отговора на исковата молба, нито е длъжен да представи с отговора доказателствата за извършените разноски. Ако производството е прекратено в закрито заседание ответникът може да претендира заплащането и да представи доказателства за сторените разноски в срока и по реда на чл. 248 ГПК.

Прекратяването на настоящото производство е направено в открито съдебно заседание, в което ответникът е бил редовно уведомен и е взел участие в производството, а не в закрито заседание, като срокът по чл.248 ГПК е започнал да тече на 20.12.2022 година, който за явилата се страна е седемдневен срок от датата на съдебното заседание. Съгласно разпоредбата на чл.248 ГПК молбата следва да бъде направена в срока за обжалване, който за явилата се страна е изтекъл на 27.12.2022 година, а молбата е депозирана на 08.03.2023 година.

Съгласно задължителните указания, дадени с ТР №6/2012 година, постановено по т.д.6/2012 година на ОСГТК на ВКС, т.14 началният момент, от който почва да тече срока по чл.248, ал.1 ГПК за подаване на молба за допълване или изменение на решението, в частта за разноските и по отношение на страната, която няма интерес да го обжалва тече от уведомяването и за решението, ако същото е обжалваемо. Горното разрешение е приложимо и за съдебният акт, имащ характера на определение, поради което молбата за допълване на определението за прекратяване с присъждане на разноски се явява процесуално недопустима, производството по същата следва да бъде прекратено, а постановеното определение обезсилено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА определение № 262323 от 04.04.2023, постановено по гр.д.14325/2016 година на СГС, I-7 състав и ПРЕКРАТЯВА производството по молба вх. № 268078/08.03.2023 година на Втора специализирана Акушерогинекологична Болница за активно лечение „Шейново“ за заплащане на 4 сумата от 4236 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, разноски по гр.д.

14325 по описа за 2016 година на Софийски градски съд.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховен касационен съд в 1-седмичен срок от получаване на съобщението, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5