Определение № 233 от 20.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 233 гр. Пловдив, 20.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно частно търговско дело № 20245001000321 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 274 – 279 във връзка с чл. 121 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 2329/08.03.2024 г. от О.С. – гр. С., ул."А.С." № *, ЕИК *** против определение № 59 от 15.02.2024 г., постановено по т. д. № 36/2023 г. по описа на Окръжен съд – П., с което е прекратено производството по делото, поради родова неподсъдност на делото пред Окръжен съд – П. и е постановено изпращането му по подсъдност на Районен съд - П..

Излагат се съображения, че претенциите за неустойки за забавено изпълнение и за некачествено изпълнение по договор №**г. за възлагане на обществена поръчка с предмет:

„Реконструкция на улични в.и в гр. С. по две обособени позиции: Обособена позиция №1:

„Уличен в. по ул. „Г.С.Р.“ – от ул. „И.В.“ до ул. „К.Б.“ и договор №**г. за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Реконструкция на улични в.и в гр. С.“, общ. С., обл. П. по две обособени позиции: „Обособена позиция №2: „Уличен в. по ул. „Д.“ – от ул. „С.“ до ул.

„Х.Б.“ и от ул. „Х.Б.“ до ул. „С.“, са обективирани в две отделни фактури, но това не означавало, че се касае за два отделни иска, всеки с цена под 25 000 лева, защото е можело претенциите за неустойки да бъдат обективирани и в една фактура. Счита, че предявения иск е с цена 38 000 лева, колкото е сборът от стойностите на всеки един от предявените искове. Поддържа се от жалбоподателя, че се касае за неустойки от по 13 000 лева всяка, но по едно и също правоотношение – по договор №**г. Другите неустойки в общ размер от 12 000 лева произтичат от друг договор - №**г., но предвид идентичността на фактическата обстановка по двата договора, счита, че няма пречка да бъдат предявени с една искова молба и да бъдат разглеждани общо в едно производство.

Освен горното, при разглеждане на въпроса за родовата подсъдност, моли съда да вземе 1 предвид извършеното изменение на размера на предявените искове с молба от 08.03.2024г.

Моли обжалваното определение да бъде отменено като незаконосъобразно и делото върнато за разглеждането му на Окръжен съд – П..

Ответникът по частната жалба „В.“ ЕООД – с. Б., общ. Б., обл. С., ул. „В.Л.“ №* – чрез пълномощника на дружеството адв. Ч. изразява становище за неоснователност на частната жалба. Поддържа становище, че от значение за родовата подсъдност на делото е цената на отделните претенции, а не общия сбор от цената на всички искове. Счита, че изменението на иска относно неговия размер, заявено с молба от 08.03.2024г., не е надлежно упражнено, тъй като молбата е подадена след постановяване на обжалвания акт.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С определение № 59 от 15.02.2024 г., постановено по т. д. № 36/2023 г. по описа на Окръжен съд – П., е прекратено производството по делото, поради родова неподсъдност на делото пред Окръжен съд – П. и е постановено изпращането му по подсъдност на Районен съд - П..

Първоинстанционният съд се е позовал на обстоятелството, че по делото са предявени обективно съединени искове от О.С. против „В.“ ЕООД за заплащане на неустойки: по договор №**г. – неустойка в размер на 13 000 лева – частично от 29 137.36 лева за забавено изпълнение и неустойка в размер на 13 000 лева – частично от 29 137.36 лева за некачествено изпълнение, по договор №**г. - неустойка в размер на 6 000 лева – частично от 11 180 лева за забавено изпълнение и неустойка в размер на 6 000 лева – частично от 11 180 лева за некачествено изпълнение, като всеки от тези искове е с цена под 25 000 лева.

Приел е, че при преценка за родовата подсъдност се има предвид цената на отделните претенции. Посочил е, че цената на всеки от исковете, определена по горния начин, не надхвърля 25 000 лева, поради което е намерил, че родово компетентен да разгледа спора е Районен съд – П..

Настоящата инстанция споделя тези изводи. Предмет на производството са четири обективно съединени иска за осъждане на ответника за заплащане на неустойки: по договор №**г. – неустойка в размер на 13 000 лева – частично от 29 137.36 лева за забавено изпълнение и неустойка в размер на 13 000 лева – частично от 29 137.36 лева за некачествено изпълнение, по договор №**г. - неустойка в размер на 6 000 лева – частично от 11 180 лева за забавено изпълнение и неустойка в размер на 6 000 лева – частично от 11 180 лева за некачествено изпълнение.

Всяка една от тези отделни самостоятелни претенции е с цена над 25 000 лева. Как са издадени фактурите относно неустойките няма никакво значение, тъй като исковете се основават на твърдения за забавено изпълнение и некачествено изпълнение, с оглед на които за ищеца са възникнали права – съответно по чл.16 ал.1 и по чл.17 от сключените договори. Касае се за отделни субективни права, които възникват при осъществяване на предпоставките, предвидени в цитираните клаузи от всеки от двата договора, а не поради това, че ищецът е издал фактура за начисляването им.

2

Обстоятелството, че сборът от размерите на две от претенциите за неустойки от по 13 000 лева всяка, които са по един и същ договор №**г., надхвърля 25 000 лева, също не променя горния извод. Касае се за отделни облигационни искове по търговско дело, всеки с различен предмет и фактически състав, всеки от които е с цена под 25 000лева. В случая е приложима разпоредбата на чл.104 т.4 от ГПК – касае се за облигационен иск по търговско дело с цена на иска под 25000 лева.

Исковете, чиято цена е под определения в закона размер от 25 000 лева и които не са от изключителната компетентност на Окръжен съд по правилата на чл.104 от ГПК, са подсъдни на районните съдилища.

Съгласно разпоредбата на чл.105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянния адрес или седалището на ответника. Компетентен да се произнесе по предявения иск е Районен съд - П., както е прието в обжалваното определение.

Обстоятелството, че след постановяване на обжалваното определение и подаване на частната жалба срещу неиго, жалбоподателят е депозирал молба за изменение на размерите на предявените претенции, като е увеличил размерите им над 25 000 лева, също не може да се вземе предвид при преценка законосъобразността на атакувания акт. С такава молба съдът не е бил сезиран преди постановяване на определението и не би могъл да я съобрази, поради което правилно е прекратил производството пред себе си и е постановил делото да бъде изпратено за разглеждане на родово компетентния съд. След като това бъде изпълнено, ако жалбоподателят още поддържа молбата си за изменение пред Районния съд, това ново обстоятелство ще бъде разгледано от него при преценка отново на въпроса относно родовата подсъдност.

Налага се общият извод, че така подадената частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба вх. № 2329/08.03.2024 г. от О.С. – гр. С., ул."А.С." № *, ЕИК *** против определение № 59 от 15.02.2024 г., постановено по т. д. № 36/2023 г. по описа на Окръжен съд – П., с което е прекратено производството по делото, поради родова неподсъдност на делото пред Окръжен съд – П. и е постановено изпращането му по подсъдност на Районен съд - П., като неоснователна.

3

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4