Решение № 112 от 19.06.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Велико Търново, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500143 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 379/ 19.09.2022 г. по гр. дело № 393/ 2021 г. по описа на ВТОС ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ е осъдено да заплати на Р. Д. К. 45 000 лв. застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди и 303.46 лв. застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди от ПТП на 19.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 08.01.2021 г. до окончателното изплащане, както и да заплати на М. К. К. 55 000 лв. застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди и 582.14 лв. застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва, считано от 08.01.2021 г. до окончателното изплащане. С Определение № 1139/ 16.12.2022 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, съдът, по искане на Адвокатско дружество „В. и Б.“, е изменил решението в частта за разноските, като частично е уважил искането на молителя.

ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ е депозирал въззивна жалба срещу решението в частта, с която исковите претенции за обезщетения за неимуществени вреди са уважени за сумата над 20 000 лв. до 45 000 лв. по отношение на Р. Д. К. и за сумата над 25 000 лв. до 55 000 лв. по отношение на М. К. К. и изцяло за присъдените обезщетения за имуществени вреди. Излага, че по необжалваната част от решението е извършило плащане на присъдените обезщетения ведно с лихва върху тях. Счита решението в обжалваните му части за неправилно поради присъждане на завишени 1 обезщетения, които не съответстват на принципа за справедлИ.ст. Съдът надценил претърпените от ищците болки и страдания, не съобразил, че оздравителният процес при тях протекъл бързо за подобен вид травми, без усложнения, не отчел икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП. Относно присъдените обезщетения за имуществени вреди жалбата има бланкетен характер, тъй като не са изложени конкретни оплаквания. Моли решението в обжалваните му части да бъде отменено и съдът да отхвърли исковите претенции за сумите над 20 000 лв. за К. и над 25 000 лв. за К.. Претендира разноски.

В постъпилия отговор на въззивната жалба на застрахователя насрещната страна излага съображения за нейната неоснователност. Считат, че първоинстанционният съд е определил справедливи обезщетения за претърпените от тях вреди, като е съобразил всички относими към размера обстоятелства. Молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната му част. Процесуалният им представител претендира разноски по чл.38 ал.2 ЗАдв.

Адвокатско дружество „В. и Б.“ е подало частна жалба срещу Определение № 1139/ 16.12.2022 г., постановено по реда на чл.248 ГПК. Счита, че съдът неправилно е изчислил размера на дължимото адвокатско възнаграждение вместо поотделно за иска за неимуществени вреди и за иска за имуществени вреди върху общия материален интерес по двата иска. Изразява несъгласие с приетото от съда, че макар да се касае до различни претенции, правата на ищците произтичат от общи факти, при което материалният интерес за изчисляване на адвокатското възнаграждение е сборът от претендираните суми. Посочва, че по исковете за имуществени вреди на дружеството е дължимо възнаграждение в размер на по 360 лв. с ДДС. Моли определението да бъде отменено и да се присъди възнаграждение при съобразяване с разпоредбите на Наредба № 1.

По частната жалба не е подаден отговор.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната му част и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. Решението на ВТОС в частта, с която е претенцииите на К. за обезщетение в размер на 20 000 лв. и на К. за обезщетение в размер на 25 000 лв. са уважени, е влязло в сила поради необжалването му и вземането им за тези суми е погасено чрез плащане. Въззивната частна жалба също е процесуално допустима.

2

Съдът, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Чрез събраните пред първоинстанционния съд доказателства – писмени документи, свидетелски показания и експертиза – по делото са безспорно установени като обективни факти от действителността релевантните за спора обстоятелства, изложени в исковата молба: Ищците Р. Д. К. и М. К. К. са пострадали при ПТП на 09.07.2020 г. в гр. Горна Оряховица между управляван от К. лек автомобил и управляван от К. К. Х. лек автомобил „БМВ“ 323 с рег.№ М 13****. Вината на водача Х. е установена с влязло в сила споразумение по НОХД № 387/2021 г. по описа на ГОРС, с което той е признат за виновен да е извършил престъпление по чл.343, ал.3 предл. трето НК, като на 09.07.2020 г. в гр. Горна Оряховица, при управление на сочения автомобил нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.2 ЗДвП, като не съобразил скоростта на движение с атмосферните условия, със състоянието на пътя и със състоянието на превозното средство и допуснал ПТП с лек автомобил „Шкода Фелиция“, управляван от Р. Д. К., и лек автомобил „Фолксваген голф“, управляван от А. Н. А., при което по непредпазлИ.ст причинил средна телесна повреда на три лица, в това число на М. К. К. и Р. Д. К.. Отговорността на водача на процесния автомобил е била застрахована по валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“. Получените от ищците в резултат на ПТП телесни увреждания, техните медико-биологични характеристики, проведеното лечение, търпените болки и страдания, протичането на възстановителния период, последиците за здравето и и прогнозите за пълно възстановяване са установени с заключението на приетата по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза. Пострадалите са заявили пред ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ претенции за заплащане на застрахователни обезщетения на 08.10.2020 г., но същите не са били удовлетворени.

ВТАС напълно споделя формираните въз основа на изяснената фактическа обстановка правни изводи на първоинстанционния съд за основателност на предявените искове по чл.432 ал.1 КЗ, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към изложените в тази насока мотиви. Доказани са изискуемите от закона предпоставки за ангажиране отговорността на ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ за обезщетяване на вредите, настъпили вследствие на конкретното ПТП: Налице е виновно протИ.правно поведение на водач, чиято отговорност е предмет на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с това застрахователно дружество. На основание чл.300 ГПК влязлото в сила по отношение на застрахования водач споразумение, което съгласно чл.383 ал.1 НПК има последиците на влязла в сила присъда, е задължително за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието относно извършването на деянието, неговата протИ.правност и вината на деликвента. Вследствие на 3 протИ.правното поведение на водача е настъпил вредоносен за ищите и при наличието на застрахователно събитие по см. на §1 т. 4 от ДР на КЗ застрахователят следва да заплати застрахователно обезщетение. Застрахователят не е упражнил правото си да обжалва решението във връзка с така формирания извод и доброволно е заплатил част от присъдените обезщетения, при което страните са преустановили спора по този материалноправен въпрос и пред настоящата инстанция спорът е сведен само до справедливия размер на обезщетението.

Размерът на обезщетението се определя от съда по справедлИ.ст съгласно чл.52 ЗЗД, при съобразяване претърпените болки и страдания, тяхната интензивност и продължителност, проведеното лечение, настъпилото възстановяване и други релеванти обстоятелства, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС . За да определи справедливия размер на обезщетенията, съдът взе предвид заключението на медицинската експертиза, което кредитира като компетентно дадено и обосновано с приложената по делото медицинска документация и извършените прегледи на ищците, както и събраните гласни доказателства.

По отношение на ищеца Р. Д. К.: К., който към датата на ПТП е бил на 66 г. е получил едно сериозно травматично увреждане – закрито полифрагментно счупване на десния ацетабулум – средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 НК и множество леки травми – охлузвания и порезни рани в областта на гръдната кост, двете предмишници, лявата лакетна става, дясната колянна става и кръвонасядане в областта на дясната подбедрица. Мекотъканните наранявания според вещите лица са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та, съпроводено с болки през възстановителния период между 15 – 30 дни. Фрактурата на ацетабулума е довела до трайно затрудняване на движенията на десния му долен крайник и ненатоварване на същия за срок между 10 м. и 12 м. Проведеното лечение е консервативно с предписание за отбременяване на десен долен крайник и ходене с патерици за срок от 6 месеца.

Лечението е протекло с 4 дни болничен престой, след което при домашно-амбулаторен режим, като един месец ищецът е бил на легло и се е нуждаел изцяло от чужда помощ.

След 30-тия ден е вертикализиран и е започнал да се придвижва с патерици, което е продължило до 7-8 месец след ПТП, след което още 3-4 месеца той е ползвал помощни средства – бастун и патерица. Ищецът е търпял болки и страдания, най-интензивни през първите 10-15 дни, но болката е съпътствала целия възстановителен период.

Вещите лица обясняват, че при нормален оздравителен процес възстановяването настъпва за срок до 12 месеца, но пълното възстановяване обема на движение в дясна тазобедрена става и възможността за извършване на активна дейност изисква още 6 месеца. Малко по-малко от 2 г. след инцидента на ищеца е поставена диагноза коксартроза на дясната тазобедрена става, установена е хипотрофия на мускулатурата на десния долен крайник, което състояние се сочи от вещото лице д-р Донев като пряка 4 последица от счупването на ацетабулума. Експертът разяснява, че в дългосрочен план, при влошаване на състоянието, се налага оперативно лечение – алопластика, което ще доведе до 50 % инвалидизиране. Към момента на прегледа, извършен м.03.2022 г., е констатирано, че ищецът се движи с накуцваща походка, има леки ограничения на движенията и палпаторна болка в дясната тазобедрена става, има оплаквания от силни болки в ставата при продължително физическо натоварване, налагащи инцидентно използване на бастун. Претърпяното ПТП сериозно и за период повече от година е засегнало ежедневието и нормалния начин на жИ.т на ищеца, който преди инцидента е бил в добро здравословно състояние. От показанията на св. Д. се установява, че той не е можел да се грижи за себе си няколко месеца, като не е могло да бъде подпомаган от съпругата си, също сериозно пострадала и пребиваваща в болнични заведения, и му е било необходимо да бъде обгрижван за елементарни домакински нужди като готвене, почистване, пране. Не е можел да работи в градината, която поддържали със съпругата си.

По отношение на ищцата М. К.: На ищцата са причинени множество травми: разкъсно-контузна рана в областта на шията, дифузни кръвонасядания, придружени с отоци в областта на лява гръдна половина и лява млечна жлеза, хематоми и отоци по двете подбедрици, по предната коремна стена, в поясната област и двата глутеуса, охлузвания на двете подбедрици, стигащи до стъпалата субкапсуларен хематом на черния дроб около 2-3 см, наличие на свободно подвижна течност в коремната кухина – хемоперитонеум. В резултат на получените множество хематоми се е стигнало до анемичен синдром и изразен хемодинамичен срив – състояние на хеморагичен шок, което е наложило интензивно лечение с кръвоспиращи, хемотрансфузии и общо укрепващи и до овладяването му /5 дни/ е създало опасност за жИ.та й. Не се е стигнало до оперативна интервенция с отваряне на коремната кухина по повод излива на кръв в нея, защото на 5-тия ден е настъпила резорбция на свободноподвижната течност в нея. Възстановителният период при ищцата е протекъл затегнато, със сериозни гнойно-септични усложнения поради възпалителни процеси на хематомите по тялото и крайниците. Във връзка с тях четири пъти й е провеждано продължително лечение в болнично заведение с извършване на поредица от оперативни интервенции, изразяващи се в инцизии и ревизии на образуваните абсцесни кухини в областта на лява гръдна половина, лява гърда, поясна област, перианално пространство, сакрум, дясна подбедрица. Според вещото лице д-р Генчев тя е изпитвала болки и страдания с висок интензитет първите 7-10 дни след инцидента, след което болките са намалели, но отново са се увеличавали при всяка хирургична интервенция по повод получените гнойно-септични усложнения. След изписване от болницата в продължение на 5 - 6 месеца ищцата е посещавала през ден хирургичен кабинет за извършване на превръзки от хирург до пълното саниране на абстецните кухини. Св. Д., чиито наблюдения са непосредствени с оглед лично полаганите от него грижи за ищците, излага, че К. се 5 превивала от много силни болки, била стресирана и притеснена, закупили й специален сутиен, за да подкрепя гърдата й, която била силно подута, а при превързването й през ден в хирургичния кабинет се налагало да й поставят упойка, за да извършват манипулациите. Налага се извод, че К. е търпяла сериозни болки и страдания през значителен период от време, което несъмнено е влошило в значителна степен и качеството й на жИ.т. Тя не е можела да се грижи за домакинството си, за пострадалия си съпруг, имала е нужда от подкрепата и грижите на трети лица и по време на продължителните си болнични престои. Вследствие от образуваната фиброзна тъкан след проведените хирургични интервенции по повод на гнойно-възпалителните процеси за ищцата са налице сериозни остатъчни последици, констатирани от вещо лице при прегледа й – настъпила е тежка деформация на лявата й гърда, има видими белези и деформации по гръдния кош, има затруднение в движението на снагата и болка при всяко едно движение на лявата страна. Вещото лице е дало заключение, че белезите и деформациите са необратима трайна последица, не могат да бъдат коригирани, защото възрастта на ищцата, която към датата на ПТП е била на 63 г., ограничава възможностите на пластичната хирургия. Сочи, че тялото й следва да се адаптира към тези промени, които ще й създават проблеми и занапред. Видно е, че при извършения й преглед, вещото лице й е предписало аналгетици за туширане на болковата симптоматика.