Решение № 132 от 04.11.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Кърджали, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Петя Хр. М.а като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20245100500206 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

С Решение № 106 от 08.04.2024 г., постановено по гр. д. № 658/2023 г., Районен съд – М. е осъдил на основание чл.55 ал.1, предл.1 от ЗЗД, „С.К.“ ООД да заплати на И. М. С. сумата в размер на 409.95 лева, съставляваща недължимо заплатена сума по недействителна неустойка по Договор за паричен заем № 434966, ведно със законната лихва, считано от 05.12.2023г. до окончателното й изплащане. С решението „С.К.“ ООД е осъдено да заплати на И. М. С. сумата в размер на 50.00 лева, представляваща платена държавна такса по сметка на Районен съд - М., а на адв. М. В. М. от АК- П., сумата в размер на 480 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

С постановеното по реда на чл. 248 от ГПК Определение № 214/ 23.05.2024 г., Районен съд – М. е оставил без уважение направеното то ответника „С.К.“ ООД искане за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, присъдени на процесуалния представител на ищеца по реда на чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗАдв.

1

Въззивното производство е образувано по депозирани въззивна и частна жалба, подадени чрез процесуален представител от ответника в първоинстанционното производство „С.К.“ ООД.

С въззивната жалба се обжалва постановеното по делото Решение № 106/08.04.2024 г. като недопустимо и неправилно. Твърди се, че първоинстанционният съд е постановил решението си, като е приел, че в Договор за заем № 434966 е уговорена клауза за неустойка, а в представения договор за заем между страните не съществува клауза, уговаряща неустойка по договора. Сочи се, че в исковата молба ищецът изложил подробни аргументи за недействителност на клауза за неустойка, твърдейки, че такава е налице в договора за заем и въз основа на нея, претендирал плащане от ответното дружество на сумата от 409.95 лева.

Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд се произнесъл по ненадлежно предявен иск, тъй като в петитума на исковата молба ищецът сочел като обстоятелство, от което произтича вземането му - нищожност на уговорена между страните неустойка, а такава уговорка между страните не съществувала, поради което съдебният акт бил недопустим и следвало да бъде обезсилен. В условията на евентуалност въззивникът оспорва извода на съда като неправилен, с довод, че не отговарял на действителните уговорки между страните. Сумата от 409.95 лв. била платена на основание такса за експресно разглеждане, която представлява допълнителна незадължителна услуга съгласно Общите условия на кредитора, и която била възможност за потребителя на продукта Кредирект да получи разглеждане на искането му за сключване на договор за кредит до два часа, считано от момента на неговото отправяне. От представения по делото Лог файл, се установявало, че на 16.07.2020 г. в 10:11:37 часа ищецът подал искане с избрана сума на заема, а в 10:34:23 часа в рамките на по-малко от тридесет минути заемната сума била предоставена на И. С. чрез плащане по „И.“ АД.

На следващо място, въззивникът твърди, че първоинстанционният съд не се произнесъл по всички възражения. Първо, по наведените доводи за злоупотреба с процесуални права. Посочва, че ищецът подал общо две искови молби срещу ответника, по които били образувани гр. дело № 658/2023 г. и гр. дело № 659/2023 г. по описа на Районен съд – М., с цел да се възложи в тежест на ответника заплащането на разноски в прекомерен размер. Исковите молби 2 били подадени от едно и също лице, чрез един и същ процесуален представител и имали идентично съдържание, в т.ч. петитуми и обстоятелствени части, т.е. налице били и двете алтернативно посочени в чл.

213 от ГПК предпоставки - участието на едни и същи страни и наличието на връзка между тях, поради което поискал от първоинстанционния съд да съедини производствата и постанови общо решение по тях.

На следващо място сочи, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по възраженията му, че действията на ищеца били в противоречие с двата основни принципа на правото - „никой не може да черпи права от неправомерното си поведение“ и „добросъвестност в гражданския процес по чл. 3 ГПК“, както и, че при наличие на трайни многократни отношения между страните чрез сключването на множество договори при идентични условия не можело да се твърди за липса на индивидуално договаряне и липса на информираност с условията и последиците от процесните клаузи. В случая налице било индивидуално договаряне, което изключвало неравноправността на оспорените клаузи и липсата на достатъчно информация за финансовите задължения, които се поемат с тях (Решение № 3515 от 18.04.2022 г. на СРС по гр. д. № 2301/2022 г; Решение № 265416 от 13.08.2021 г. на СГС по гр. д. № 13847/2018 г; т. 57 от Решение на Съда (втори състав) от 20 септември 2017 година по дело C-186/16 (Ruxandra Paula Andriciuc и др. срещу Banca Romвneasca SA).

Моли да бъде обезсилено обжалваното решение, а в условията на евентуалност същото да бъде отменено като неправилно, като бъде постановено ново решение, с което предявеният иск бъде отхвърлен.

Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК, от ответника по въззивната жалба – И. М.

С., чрез процесуален представител, е подаден писмен отговор, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Претендира се присъждане на разноски.

С депозираната частна жалба се обжалва постановеното по делото Определение № 214/23.05.2024 г., с което е оставено без уважение искането на ответника по чл. 248 от ГПК, за изменение на решението в частта му за разноските, присъдени по реда на чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗАдв. Въззивникът твърди, че съобразно установената съдебна практика съдът служебно следвало да следи дали извършваните процесуални действия отговарят на 3 правилото за добросъвестност, която страните си дължат по силата на чл. 3 от ГПК и при установяване на поведение, противоречащо на това правило, съдът не следвало да уважава искания на страните, а да ги дисциплинира със средствата на ГПК и преустановява. Цитира практиката на ВКС и прави искане размерът на възнаграждението да бъде съобразен с практиката на СЕС.

Счита, че присъденото адвокатско възнаграждение не съответства на критериите за обоснованост и справедливост, твърди, че делото било без фактическа и правна сложност. Моли съда да не присъжда адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. предвид неговата опровергана материална затрудненост.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от И. М. С., чрез процесуален представител, с който частната жалба се оспорва като неоснователна.

В съдебно заседание въззивникът „С.К.“ ООД не се представлява. С писмено становище, депозирано чрез процесуален представител, въззивната жалба се поддържа по изложените в нея съображения. Претендират се разноски за двете инстанции, като се прилага списък по чл. 80 от ГПК. Прави се възражение относно предпоставките за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на въззиваемата страна изобщо, а при условията на евентуалност и възражение за прекомерност на същото. Частната жалба се поддържа по изложените в нея съображения. Изразява се и становище за отсъствие на материална затрудненост на представлявания.

В съдебно заседание въззиваемият И. М. С. не се явява, не се представлява. С писмено становище, постъпило през ССЕВ, чрез процесуалния му представител се поддържа изцяло депозирания отговор на въззивната жалба. Претендират се разноски, като се прилага списък по чл. 80 от ГПК, договор за правна защита и съдействие и доказателство за регистрация по ЗДДС.

Въззивният съд, след преценка на доводите на страните, изложени в депозираните въззивна и частна жалба, и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

При извършената служебна проверка на обжалваното въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо.

4 решение,

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, депозирана от И. М. С., чрез адв. М. М. от АК – П., с която против „С.К.“ ООД е предявен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, за връщане на недължимо платена по недействителна клауза за неустойка по Договор за заем № 434966, сключен между страните, сума в размер на 400 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 05.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. В хода на производството на основание чл. 214 от ГПК исковата претенция е увеличена от 400 лева на 409.95 лева, без промяна на заявеното основание - недължимо платена сума по недействителна клауза за неустойка, уговорена между страните по процесния договор.

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства, се установява, че между страните е сключен на 16.07.2020 г. Договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ № 434966, от прочита на който се установява, че на заемателя И. М. С. е предоставена в заем сумата в размер на 800 лв., при ГПР – 48.62 %, платима на една вноска с падеж 30.08.2020 г. в размер на 840.05 лв., включваща както главницата, така и лихвата от 40.05 лв. и такса експресно разглеждане на документи в размер на 409.95 лв., или в общ размер 1 250 лв.

От ответника е представен Лог файл на договора за заем Кредирект № 434966, от съдържанието на който се установява, че на 16.07.2020 г. в 10:11:31 часа, ищецът-заемател И. М. С. е подал искане с избрана сума на заема в размер на 800 лв., за период от 45 дни, ведно със съгласие с общите условия на кредитодателя „С.К.“ и съгласие за обработване на личните данни. В 10:34:23 часа искането му било обработено, кредитът одобрен, и желаната сума по паричния заем му била предоставена чрез плащане по „И.“ АД.

По делото е установено от представените от ищецът И. М. С. разписки, че същият е платил по сметка на кредитодателя „С.К.“ ООД, чрез „И.“ АД следните суми: на 21.09.2020 г. - сумата в размер на 400 лева; на 02.10.2020 г. сумата в размер на 300 лева; на 28.10.2020 г.- сумата в размер на 10 лева и сумата от 610.10 лева, или сума в общ размер на 1320.10 лева. Ответникът е представил по делото освен цитирания договор и справка по кредит № 434966, в която платената от ищеца обща сума в размер на 1320.10 лв. е разпределена като главница в размер на 800 лв., лихва – 40.05 лв., сумата от 409.95 лв. е посочена като неустойка и такси в размер на 70.10 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните 5 правни изводи:

Първоинстанционният съд е разгледал предявения в производството осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД , така както е заявен с основанието и петитума на исковата молба – а именно търси се връщане на недължимо платена сума, като дадена по недействителна клауза за неустойка, и с обжалвания първоинстанционен съдебен акт съдът е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца, безспорно потребител, недължимо заплатената му сума, произтичаща от изпълнена недействителна клауза за неустойка, уговорена между страните по процесния Договор за паричен заем № 434966/16.07.2020 г.

Доколкото предметът на всеки иск се индивидуализира със страни, правопораждащи юридически факти и петитум, то и всяко излизане извън пределите на търсената защита от гледна точка на форма или съдържание, обуславя недопустимост на съдебния акт по съществото на спора. Ето защо при решаване на делото за да се произнесе „по предявения иск“ съдът следва да се разгледа фактическите твърдения на ищеца и съответстващото им искане, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото, становищата на страните и приложи съответния материален закон. А доколкото предметът на предявения иск намира израз в диспозитива на решението, то постановеният от решаващият съд първоинстанционен акт отразявайки този предмет, очертан от страните, правопораждащите в конкретния казус юридически факти и петитум, определено следва да се квалифицира като допустим. Същият обаче определено е неправилен, което налага в производството неговата отмяна, респ. отхвърляне на предявената искова претенция като недоказана.