Решение № 120 от 24.06.2024, Районен съд - Троян
- Съд
- Районен съд - Троян
- Дело
- Гражданско дело 766/2021
- Вид
- Решение № 120
- Подписан
- 24.06.2024
- В сила
- 10.07.2026
- Състав
- Антоанета Маринова Симеонова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.227 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 103, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 54, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл. 19 · Закон за устройство на територията
- чл.19, ал.1, т.5 · Закон за устройство на територията
- чл. 200 · Закон за устройство на територията
- чл.200, ал.1 и ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл.200, ал.1 и ал.2 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 120 гр. Троян, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Антоанета М. Симеонова при участието на секретаря Ценка Т. Банчева като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело № 20214340100766 по описа за 2021 година
Производството е по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.108 от Закона за собствеността ( ЗС), чл. 124 от ГПК и чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, както и насрещна претенция по чл.72, ал.1 от ЗС
Троянски районен съд е сезиран с искова молба от Ц. И. М., ЕГН **********, с адрес: **** и от Х. И. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. К. Д. от АК - Ловеч, с която са предявени обективно и субективно съединени искове, както следва: срещу И. М.
П., ЕГН **********, с адрес: ****, искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 54, ал. 2 ЗКИР; и срещу М. И. Х., с адрес: гр. Троян, *** За, искове с правно основание чл.124 ГПК.
По реда на чл.131 ГПК ответниците са депозирали писмени отговори, като е заявена насрещна искова претенция от ответницата И. М. П. за сумата от 7 410.00 лева, представляваща сторени подобрения в имота, от която сума претендира да й бъде заплатена от Ц. И. М. сумата 2 721.00 лв., а от Х. И. Д. - сумата от 1 632,60 лв.
На 15.03.2023 г. е постъпила молба от пълномощника на ищеца Х. И. Д. - адв. К. Д., с която същият уведомява съда, че Х. И. Д. е починал на 03.03.2023 г. С молбата е представено удостоверение за наследници на Х. И. Д., издадено от Община Троян и от него е видно, че ищецът Х. И. Д. е починал на 03.03.2023 г. и неговите наследници по закон са съпругата му Р. С. Д., ЕГН ********** и синовете му И. Х. Д., ЕГН ********** и М. Х. Д., ЕГН **********. Предвид което и на основание чл.227 от ГПК настоящият състав заличи като страна в процеса по гр.д. № 766/2021 г. починалото лице-ищец по делото и конституира като страни в процеса неговите законни наследници.
1
В последното с.з. пълномощникът на ищцата по НИ И. П. - адв. Г. И. от ЛАК, направи искане за изменение размера на предявения насрещен иск, като съдът допусна изменението и насрещният иск, предявен срещу Ц. И. М., е за сумата 636.00 лв., а срещу Р.
С. Д., И. Х. Д. и М. Х. Д. – за сумата 381.60 лв.
В ИМ се твърди, че ищцата Ц. И. М. е собственик по наследство, а при условията на евентуалност - и по давност, на имот, индивидуализиран в приложената към исковата молба скица - проект на имот с проектен идентификатор № *** по КККР на с. Бели Осъм, одобрени със заповед № РД-18-24/01.04.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на ПИ: ****, с площ 300 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, който имот е идентичен на поземлен имот № 1320 по кадастралния план на с. Бели Осъм от 1937 г., а ищецът Х. И. Д. е собственик по наследство, а при условията на евентуалност - и по давност, на имот, индивидуализиран в приложената към исковата молба скица - проект на имот с проектен идентификатор № *** по КККР на с. Бели Осъм, одобрени със заповед № РД-1824/01.04.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на ПИ: ****, с площ 180 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, който имот е идентичен на поземлен имот № 1323, по кадастралния план на с. Бели Осъм от 1937 г.
В ИМ се излага, че и двата имота попадат изцяло в границите на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на с. Бели Осъм, одобрени със заповед № РД-1824/01.04.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: ***, с площ 817 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план: 1245, квартал 70, парцел XII, при граници/съседи: ***; ***; ***. Сочи се, че посоченият имот с идентификатор № *** към момента е записан в кадастралния регистър със собственик И. М. П. по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията под № 70/14.08.2020 год., том VIII, peг. № 2267, дело № 1572, като праводателят й М. И. Х., се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на с. Бели Осъм с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давност на нотариус Маргарита Гладкова, вписан в СВ с акт № 164, том VII, дело № 1459/2020 година.
Твърди се, че в кадастралния план на с. Бели Осъм от 1937 г. земната територия, представляваща понастоящем поземлен имот с идентификатор № ***, е представлявала четири самостоятелни имота - поземлен имот № 1320, поземлен имот № 1321, поземлен имот № 1322 и поземлен имот № 1323, със самостоятелно обособени граници и всеки от тях е бил притежание на различен собственик. Излага се, че в разписния лист за собственик на поземлен имот № 1320, съответстващ на претендирания в настоящото производство имот с проектен идентификатор № ***, е посочен ** (Д.), който е наследодател на ищцата Ц. М., а за собственик на поземлен имот № 1323, съответстващ на претендирания в настоящото производство имот с проектен идентификатор № 2
***, са посочени ** (М. и ****), като М. ** е наследодател на ищеца Х. Д.. За собственик на поземлен имот № 1321 е посочен **, който е дядо и наследодател на М. И. Х., която е праводател на ответницата, съобразно посочения по-горе нотариален акт. Твърди се, че ** имал двама братя - *** и собственика на имот № 1320 - **. Излага се, че регулационния план, одобрен със заповед № 703 и 704/16.03.1937 год., предвиждал за имот № 1320 да бъде отреден парцел № XI, а за имотите с номера 1321, 1322 и 1323 се отреждал парцел № XIII, като и двата парцела попадали в кв. 71. Твърди се, че имотите с № 1320 и с № 1323 никога не са били заети от трети лица по съответния законов ред, а са продължили да се ползват от собствениците им в реалните имотни граници, че липсват данни за започнато отчуждително производство по обособяване на парцелите за заплащане на обезщетения, т.е., че този регулационен план е приложен. Излага се, че с регулационен план на с. Бели Осъм, одобрен със заповед № 1087/26.10.1977 год., четирите посочени по-горе имота, респективно парцели № XI и XIII, съгласно регулационния план от 1937 год., са окрупнени в един - имот № 1245, попадащ в кв. № 70, за който е отреден парцел № XII, идентичен на имот с идентификатор № *** по действащия към момента кадастрален план на с. Бели Осъм. Твърди се, че по неустановени причини този имот е записан в разписния лист към плана със собственици ** и ***и, като се излагат съображения за допусната грешка поради съвпадение на фамилните имена, тъй като посоченият за собственик **в няма нищо общо с братята ** – собственик на имот № 1321, *** и ** собственика на имот № 1320 по предходния план. Сочи се, че **в никога не е бил универсален или частен правоприемник, нито е ползвал или владял имот № 1245 по регулационния план от 1977 год., нито някой от съставящите го, съгласно плана от 1937 год. имоти. В тази връзка се излагат аргументи за възможна злоупотреба от страна на **в със служебното си към онзи момент положение, / ръководна длъжност в ТКЗС с. Бели Осъм /, тъй като предвижданията на регулационния план на с. Бели Осъм, одобрен със Заповед № 1087/26.10.1977 год. е посочената земя да послужи за озеленяване, като отново се твърди, че липсват данни да е провеждано отчуждително производство, да са плащани обезщетения, земята да е заета по законов ред, т.е. доказателства този план да е приложен. Излага се, че независимо от предвижданията на новия план и записването в разписния лист, процесните имоти са продължили да са във владение на собствениците (наследниците) и в границите на имоти № 1320 и № 1323 по плана от 1937 год.
Твърди се, че ищцата Ц. И. М. е внучка и наследница на ** Д., б.ж. на с. Бели Осъм, която в продължение на владението, осъществявано от нейния дядо и баща, от 1982 година упражнява непрекъсната фактическа власт над земята в границите на имот № 1320 по регулационния план от 1937 год., респективно на имот с проектен идентификатор № *** по КККР на с. Бели Осъм, като първоначално е ползвала земята като зеленчукова градина, а през 1990 година е превърнала имота в овощна градина, като е засадила десет сливови дървета и три ореха и е запазила и намиращите се там две джанкови дръвчета. Излага се, че до 2020 година тя е единствения ползвател и никой никога не е отправял претенции, не е оспорвал нейните права, не е смущавал нейното владение и не се е ползвал от плодовете. Сочи се, че нито тя, нито нейните наследодатели са участвали в 3 регулационни процедури или са получавали обезщетение по правилата на ЗТСУ (отм.), нито по предхождащите го закони, които уреждат дворищните регулации в населените места.
Твърди се, че ищецът Х. И. Д. е син на М. М. Д. и племенник на И. М. Д. (**), че техният общ наследодател - М. ** (Д.) е собственикът на имот № 1323, съобразно разписния лист от 1937 год., като се сочи, че И. М. ** и И. М. Д. са едно и също лице, в подкрепа на което представят удостоверение № 1181/17.10.1955 год. на Народен съвет с. Бели Осъм.
Сочи се, че през 1991 година И. Д. е предал доброволно и изцяло на ищеца Х. Д. владението, което преди това е осъществявал над своите идеални части от земята, съответстваща на имот № 1323 по регулационния план от 1937 год., респективно на спорния по делото имот с проектен идентификатор № *** по КККР на с. Бели Осъм, като Х. Д. е започнал непрекъснато и явно владение над тази част от имот с идентификатор № *** по действащия към момента кадастрален план на с. Бели Осъм, която отговаря на имот № 1323 по плана от 1937 год. Твърди се, че от началото на едноличното владение през 1991 година, ищецът Х. Д. е засадил няколко сливови дървета, като в имота съществува вековен орех, който е засаден от предците на ищеца и който се намира там и към момента на подаване на исковата молба. Излага се, че до 2020 година той е единственият ползвател, че никой никога не е отправял претенции, не е оспорвал правата му, не е смущавал владението, нито се е ползвал от плодовете на имота. Твърди се, че той и неговите наследодатели не са участвали в процедури по регулацията на населеното място, не са получавали обезщетение по правилата на ЗТСУ (отм.), нито по предхождащите го закони, които уреждат дворищната регулация в населените места. Сочи се, че малко след средата на м. август 2020 година в процесиите имоти дошъл работник и започнал да сече овощните дървета, като обяснил, че е изпратен от собственика на имота - ответницата И. П.. Ищците твърдят, че установили, че М. И. Х.- наследница на собственика на имот № 1321 по плана от 1937 год. **, се е снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка за целия поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на с. Бели Осъм, одобрени със заповед № РД-18-24/01.04.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: ***, с площ 817 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план: 1245, квартал 70, парцел XII, при граници/съседи:
***; ***; *** и в последствие - на 14.08.2020 година, го е продала на ответницата И. М. П.. Излагат се твърдения, че праводателката на ответницата П.
- М. И. Х., не е осъществявала владение над целия имот с идентификатор № *** по КККР на с. Бели Осъм, поради което ищците считат, че изводите на нотариус Маргарита Гладкова при съставянето на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давност, вписан в СВ с акт № 164, том VII, дело № 1459/2020 година, а именно, че М. И. Х. е наследник и владелец над целия имот, са неверни, тъй като М. Х. може да претендира права единствено в частта на имот с идентификатор № ***, съответстваща на имот № 1321 по регулационния план от 1937 г., собственост на нейния наследодател ** и в тази връзка ответницата И. М. П. не е станала собственик на земята, съответстваща на имоти с проектни идендификатори № 4
*** и № ***, тъй като праводателят й не е бил собственик. Твърди се, че действащата кадастрална карта на с. Бели Осъм в частта, досежно поземлен имот с идентификатор № ***, е одобрена при допуснати непълноти и грешки, тъй като регулационните линии по дворищно регулационните планове не са трансформирани в имотни граници, поради липсата на предпоставки двата изработени за с. Бели Осъм регулационни плана да се считат приложени, а положението следва да е такова, каквото е в кадастралния план от 1937 год. Сочи се, че ищцата Ц. М. е собственик на поземлен имот № 1320 по кадастралния план на с. Бели Осъм от 1937 г., който имот е идентичен на имот с проектен идентификатор № *** по КККР на с. Бели Осъм по наследство, и при условията на евентуалност - изтекла в нейна полза придобивна давност при упражнявано явно и необезпокоявано владение от 1982 год., а ищецът Х. Д. е придобил по наследство, евенуално- по давност, права над имот № 1323 по кадастралния план на с. Бели Осъм от 1937 г., който имот е идентичен на имот с проектен идентификатор № *** по КККР на с. Бели Осъм.