Решение № 924 от 01.07.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 924 гр. Велико Търново, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело

№ 20254110100661 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид:

Предявени са по реда на чл.415, ал.1,т.1 вр. с ал.4 от ГПК обективно съединени искове, чиято законова правна квалификация се извежда от нормите на чл.240, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът А. А. чрез пълномощника си адвокат М. Х. от ВТАК , твърди, че на 10.08.2021г. е предоставил паричен заем на ответника С. С. Цанев в размер на 1000 евро, който се задължил да му го върне най-късно до 10.08.2022 г. Върнал му 539, 84 евро, но не върнал остатъка от 460, 16 евро, въпреки отправената му на 12.07.2024 г. покана за доброволно изпълнение/ плащане / в 5 дневен срок , получена от него на 12.07.2024 г.

Ответникът възразил срещу издадената на основание чл.410, ал.1, т.1 от ГПК по ч.гр.д. № 3983/2024 г. на ВТРС заповед за изпълнение.

Поради това, моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено съществуването на претендираното главно вземане в размер на 900 лева / равностойността на невърнатия остатък от заема /, както на вземане в размер на 266.40лв., представляващо обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо за времето от 11.08.2022г./ деня на забавата /до 11.12.2024 г. както и от датата на подаване на заявлението / 12.12.2024 г./ до окончателното му погасяване .

Ответникът чрез пълномощника си адвокат И. М. от ВТАК оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени с възражения , отричащи наличието на юридическия факт , от който се твърди, че произтича претендираното главно вземане - сключен между страните договор за заем, с обяснението , че поетото от него задължение да заплати на ищеца сумата от 1000 евро се основава на обстоятелствата , че между съпругата му и “***“ ЕООД- с.***, чийто едноличен собственик на капитала и управител е ищецът, е сключен на 10.08.2021 г. договор за продажба, по силата на който тя закупува лек автомобил „*** с ДК№ ** **** ** , тази сума е част от цената му , която е трябвало да се доплати и е изплатена в лева през лятото на 2024 г. Претендира присъждане на направените по производството разноски.

Съдът след като обсъди доводите на страните, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Изложеното с твърденията в исковата молба/ съответни на обстоятелствата в заявлението по чл.410, ал.1, чл.411 от ГПК/ основание на предявения иск/ чл.127, ал.1, т.4 от ГПК/ за 1 установяване на претендираното главно вземане по заповедта за изпълнение е юридическия факт на сключен между страните договор за заем за парично потребление, чието уредено в общия облигационен закон типично съдържание, включва: а/ съгласие между най- малко два правни субекта , единият от тях/ заемодател/ да предаде на другия/ заемател/ пари или други заместими вещи, който да му ги върне от същия вид , количество и качество/ при вещите/ и б / предаването им / на ръка или по друг начин , осигуряващ на заемателя възможност да упражнява разпоредителна власт върху парите или вещите- потребителното им усвояване /, без чието осъществяване не би бил сключен договора / завършен фактическия му състав/ - чл. 8, ал.1, чл.240, ал.1 от ЗЗД.

Така моделирано като договорен юридически факт, основанието от което се твърди да произтича паричното вземане подлежи на такова установяване от ищеца, че представените по делото доказателства да убедят недвусмислено/ еднозначно съда в настъпването му, т.е. да изключват всякакво друго основание за възникване на задължението за плащане на сумата или поне логически да е немислима/ да е невъзможно да се предполага дори / вероятността/ хипотезата / да го има – чл. 153, чл.154, ал.1, вр. с чл. 12 от ГПК.

Доказателственият извод за установяването му е отрицателен, поради което исковете подлежат на отхвърляне като неоснователни поради недоказаността на основанието на главния от тях.

Представеният от ищеца писмен документ/ л.4 от делото/ с отбелязана дата- 10.08.2021 г. има значението на доказателство за обстоятелството , че към посочения /вероятен/ момент на съставянето му, ответникът/ негов издател по смисъла на чл.180 от ГПК/ е признал съществуване на свое задължение към първия да му заплати в срок до 10.08.2022 г. сумата от 1000 евро. Не съдържа обаче каквито и да било обичайни изразни средства/ думи/ , указващи , че това парично задължение е предмет/ елемент/ на заем за потребление, т.е. на предстоящото му изпълнение, състоящо се във връщане на заетата сума от заемодателя, като например :“взех заем“, „получих и ще платя“, получих и ще върна“ „ краен срок за връщане“ и т.н.

Извън този документ, по делото няма каквито и да било обстоятелства с характер на преки или косвени доказателства в логическа подкрепа на твърдението , че признатото от ответника с издаването му парично задължение действително е елемент на сключен на 10.08.2021 г./ както е посочено в исковата молба/ или в по-ранен момент, договор за заем за потребление.

Няма нито законно , нито житейско предположение , че ако за едно парично задължение, установено като съществуващо с някакъв свидетелстващ документ, не е показано по какъвто и да било начин/ включително и чрез тълкувателен прочит/ облигационното основание, от което произтича, то следва да се счита , че най вероятно е от заемно правоотношение .

Изслушаният в тази спорна предметна връзка свидетел - И.К., заявява, че е ищецът й е казал , че е дал на С. заем по негова молба/ в края на разпита се оказва , че казването е станало „вчера“, т.е. в деня преди заседанието : „ А. ми каза , че тези 1000 евро са дадени в заем на Ц.. С. беше там, когато отидох . Той не ми е казвал да е взимал пари. Вчера говорих с А., за да знам какво е станало и той ми каза , че С. го е помолил за заем и той му е дал“/, но не е присъствала на такава заемна уговорка между страните , нито на предаване на пари.

Затова свидетелските й показания нямат желаната от ищеца доказателствена стойност/ на практика никаква / за спорния юридически факт.

Представена покана за доброволно изпълнение по разбираема причина/ изхожда от страната , която претендира правото на конкретното облигационно основание, а не от насрещната страна , вменявано й да го удовлетвори на същото основание / също няма доказателствена стойност за съществуването му /на спорния юридически факт/.

Трудно би било възприето за житейски правдоподобно , направеното в съдебно заседание обяснително твърдение от името на ищеца, че като физическо лице, а не в качеството на управител на „***“ ЕООД, е дал на ответника в заем сумата от 1000 евро , за да може вторият да доплати дружеството продажната цена на закупения от съпругата му лек автомобил, макар и възможно като правна теоретична конструкция.

Признат и документиран е въпросния договор за продажба на автомобила / вж. завереното му копие на л. 22 от делото/ , а с горното си твърдение ищецът всъщност признава обстоятелството , че посочената в него продажна цена от 3900 лева/ съответна на застрахователната му стойност/ не е действителната / тя обичайно се уговаря привидно в размер 2 на застрахователната стойност за намаляване на финансовото облагаемо бреме на купувача при прехвърлянето /, щом е трябвало да се доплаща. Обстоятелството , че датата на сключването му и датата на издадения от ответника документ, установяващ неговото парично задължение , съвпадат , на първо място е основа за едно неустоимо логическо предположение за наличие на връзка между продажбата и това задължение. На второ място, съвкупно с признанието на ищеца , че цената на автомобила е трябвало да се доплаща , съставлява и доказателство за такава връзка и то в изпълнителна насока.

Затова не е никак неправдоподобно възражението на ответника, че задължението заради което е издал документа- разписка на ищеца е точно в същата изпълнителна насока за доплащане.

Правдоподобността на твърдението му не се разколебава от несъвпадението на страните по договора за продажба и страните по делото , имащи качествата на кредитор и длъжник по документа- разписка , защото няма нищо нелогично и неестествено ответникът да обещае да извърши доплащането на ищеца.

Това е така поради логиката на обстоятелствата, че той и купувачът са съпрузи и следователно трябва да се допусне/ предположи , че придобИ.ето на правото на собственост е в режим на СИО/ чл. 21, ал.1, ал.3 от СК/ и много вероятно за задоволяване на текущи нужди на семейството от превоз , което би ги поставило в положението на солидарни длъжници / чл.36, ал.2 от СК/; според разбиранията на хората без юридическо образование, без значение е в един подобен документ- разписка дали ще се посочи като лице на което трябва да се плати, физическото лице – едноличен собственик на капитала на търговското дружество продавач и или самото търговско дружество, понеже така или иначе плащането би имало погасителен ефект на вземането на самото дружество/ чл. 75, ал.1 от ЗЗД, чл.141, ал.2 от ТЗ/.

Дори и да би се приело , че признатото за възникнало и документално установено парично задължение на ответника , все още е неудовлетворено изцяло до размера , който се претендира по съдебен ред, искът не може да бъде уважен извън заявеното му по вид недоказано договорно основание – чл. 6, ал.2 , чл.270, ал.3 от ГПК/ решението би било недопустимо/.

При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника сумата от 600 лева, представляваща направените по производството/ заповедно и исково/ разноски във вид на заплатено адвокатско възнаграждение и следва да бъде осъден да му я заплати, тъй като вторият е упражнил това свое право.

Предвид гореизложеното , съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от А. А. , роден на **********г. в ** , с адрес: ***, гр. ***, ул. „ ***“ № ***, ап.37 срещу С. С. Ц. , EГН **********, с адрес: с. *** , дом № **, искове да бъде прието за установено, че вторият дължи на първия сумата от 900 лева / равностойността на 460,16 евро/ , която се твърди да е неплатен остатък от предоставен му на 10.08.2021 г. паричен заем в размер на 1000 евро, както и сумата от 266.40 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва , дължимо за времето от 11.08.2022г./ деня на забавата /до 11.12.2024 г. , както и обезщетение за забава в размер на законната лихва , считано от 12.12.2024 г. до окончателното погасяване на главното задължение – като неоснователни поради недоказаност на основанието на главния иск.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК А. А., роден на **********г. в **, ***, гр.

***, ул. „ ***“ № ***, ап.4 да заплати С. С. Ц., EГН **********, с адрес: с. ***, дом № ** сумата от 600 лева, представляваща направени по производството/ заповедно и исково/ разноски.

Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му.

3

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________

4