Решение № 19645 от 31.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19645 гр. София, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20231110136911 по описа за 2023 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от В. С. С. против “С. к.” ООД, гр.

София, за прогласяване на нищожността на клаузата от договора за паричен заем № 771503 от 28.11.2022 г., предвиждаща задължение за осигуряване на поръчителство в тридневен срок и свързаната с неизпълнението на това задължение неустоечна клауза, поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е неравноправна клауза по смисъла на чл.

143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП, както и за връщане на платената по това задължение сума в размер на 145,41 лв., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищeцът е сключил договор за паричен заем № 771503 от 28.11.2022 г. с ответника, по силата на който кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 500 лева, а кредитополучателят се задължава да върне сумата в рамките на единадесет седмични вноски. Налице е твърдение, че в договора било уговорено обезпечение на кредита в тридневен срок, което обезпечение следвало да се реализира чрез банкова гаранция или поръчители, поставени пред множество условия, подробно описани в договора. Твърди се, че при сключване на договора на ищецакредитополучател била начислена неустойка в размер на 145,41 лв. Ищецът навежда твърдения, че по посочения договор на 28.11.2022 г. е погасил сумата 61 лв., а на 02.12.2022 г. – сумата 610 лв. или общо сумата в размер на 671 лв., с което кредитът е изплатен изцяло.

Поддържа, че договорът е нищожен на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 ЗПК поради неспазване на предвидената от закона форма. Счита, че е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи бъдат представени с еднакъв по вид формат и шрифт, не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

Изложени са съображения, че договорът е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/. Твърди, че ГПР е посочен в договора единствено като процент, но без изрично да са описани основните данни, послужили за неговото изчисляване. Счита, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР е в пряко противоречие с императивните изискванията на чл. 19, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 ЗПК. Поддържа, че описаните в договора такси и разноски водят до размер на ГПР, 1 различен от посочения в договора. Навежда твърдения, че действителният размер на ГПР е над максимално установения праг съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди още, че в договора не е посочена договорната лихва, която следва да заплати.

В исковата молба се твърди, че в процесния договор е уговорено, че заемателят се задължава да осигури действието на физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщането на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки, което да отговаря на условията, посочено в договора, като в случай, че посоченото обезпечение не бъде предоставено в тридневен срок от сключването на договора, заемателят дължи на заемодателя неустойка, която ще бъде заплащана на части, съгласно предоставения погасителен план. Твърди да е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител /солидарен длъжник/, отговарящ на всички изисквания, посочени в договора, поради което твърди нищожност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 1 ЗЗД. Сочи, че се касае за еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. Счита, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, накърняваща добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Твърди да е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД. Сочи, че с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Счита за недопустимо подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва. Счита, че процесната клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Поддържа, че посочената клауза не е индивидуално уговорена съгласно чл. 146 ЗЗП. Смята, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1, вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК ищцовото дружество не е включило в ГПР разходите за заплащане на „неустойка“, представляваща по своята същност печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от ГЛП и ГПР. Твърди да е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, водещо до нищожност на договора. Поддържа, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК по подробно изложени в исковата молба съображения, поради което смята, че целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Счита, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС.

Счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 9, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителната лихва /ГЛП/ е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Твърди, че недействителността на уговорката относно договорната лихва води до нищожност и на целия договор. Твърди да е налице разлика между посочената в процесния договор за потребителски кредит сума, подлежаща на връщане, и тази, която реално е върнал на ответното дружество. Твърди, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1 33П и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици.

Твърди още, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Твърди да са налице явно неизгодни условия по договора с оглед драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните престации. При евентуалност, в случай, че съдът приеме договора за валиден и действителен, твърди нищожност на отделни негови клаузи на основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 33Д поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 33Д поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 33П поради неравноправност. Твърди, че ответното дружество реално е получило възнаграждение за предоставения заем в размер на 171 лева за срок от 4 дни, което обстоятелство явно не съответства на пазарните и икономически условия в страната към момента на предоставяне на заема.

В исковата молба е обективирано искане за прогласяване на нищожността на клаузата от договора за паричен заем № 771503 от 28.11.2022 г., предвиждаща задължение за осигуряване на поръчителство в тридневен срок и свързаната с неизпълнението на това задължение неустоечна клауза, както и за връщане на платената по това задължение сума в размер на 145,41 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 2 до окончателното изплащане. Претендират се и направените в производството разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „С. к. ООД, чрез юрк. Б., заявява, че признава предявения иск за нищожност на клаузата за неустойка, като прави искане за постановяване на решение при признание на иска. Излага, че нищожността на отделни клаузи не влече нищожност на целия договор. Направено е искане на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК да не бъдат възлагани разноски в тежест на ответното дружество доколкото с извънпроцесуалното си поведение същото не е дало повод за завеждане на делото. Твърди, че ищецът не е заплатил сумата за неустойката по процесния договор за кредит. Претендира заплащане на разноски по делото.

Във връзка с направеното от ответника признание на установителния иск, с молба с вх. № 72861/05.03.2024 г. ищецът В. С., чрез адв. Д. М., моли за постановяване на решение при признание на иска.

Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговора фактически твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че предявените искове имат правната си квалификация в разпоредбата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, както и осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.

Вещото лице е посочило, че процесният договор за потребителски кредит № 771503 от 28.11.2022 г. е сключен между страните при следните условия: кредитен продукт – потребителски кредит; размер на кредит (главница) – 500,00 лв.; размер на погасителна вноска – 1 х 3,89 лв. и 10 х 52,17 лв.; ден на плащане – понеделник; брой вноски – 11; вид вноска – седмична; годишен лихвен процент /ГЛП/ по кредита – 40,05% /фиксиран/; годишен процент на разходите по кредита /ГПР/ по кредита – 49,93%; дата на първо плащане – 05.12.2022 г.; обезпечение – да, поръчител или банкова гаранция по избор на кредитополучателя; обща сума за плащане – 525,59 лв.; дата на последно плащане – 13.02.2023 г. Изяснява се, че неустойката, дължима при непредоставяне на поне едно от обезпеченията, посочени в чл. 6 от договора за кредит, е намерила отражения в погасителния план. Експертът е посочил, че общият размер на изплатената сума от ищеца В.

С. С. за погасяване на задължения по сключения на 28.11.2022 г. договор за потребителски кредит № 771503 е 671,00 лв., като плащанията са осчетоводени по дати на плащане, както следва: на 28.11.2022 г. в 17:12:08 ч. – 61,00 лв. /вноска по кредит/ и на 02.12.2022 г. в 16:17:56 ч. – 610,00 лв. /вноска по кредит/. Изяснява се, че със сумата в общ размер на 671,00 лв. са погасени следните задължения: 500,00 лв. /платена главница/ + 25,59 лв.

/платени лихви/ + 145,41 лв. /платена неустойка/ = 671,00 лв. /общо платено по договор/.

Експертното заключение съдържа подробно разбивка /размер, дата и разпределение по пера/ на всяка сума, заплатена от ищеца за погасяване на задълженията по договор за паричен заем № 771503.

Вещото лице е посочило, че при залагане на посочените в договор за потребителски кредит № 771503 от 28.11.2022 г. параметри, се установява, че ГПР на процесния кредит е 49,93%, изчислен по формулата съгласно Приложение № 1 на ЗПК, както следва: основната формула за ГПР% = (1 + 1х%)^m – 1 (резултатът е в %), размер на кредит 500,00 лв., за 2 месеца, с 40,05% годишна лихва – ГПР = 49,93%. Експертът посочва, че този ГПР е изчислен на базата на вноските за главница и договорна лихва съгласно погасителния план. Изяснява се, че ако към ГПР се прибави неустойката по чл. 6 от договора за кредит в размер на 145,41 лв., формира допълнителни разходи по кредита на стойност 29,08% от размера на предоставената и усвоена главница – 500,00 лв. (145,41 лв. неустойка по чл. 6 от договора за кредит /500,00 лв. главница = 0,290 * 100 = 29,08%). Вещото лице заключава, че след добавяне на неустойката по чл. 6 от договора за кредит към задълженията за договорна лихва, ГПР възлиза в размер на 79,01% (първоначален ГПР 49,93% + 29,08% допълнителни разходи неустойка по чл. 6 = 79,01%). Посочено е също, че съгласно погасителния план доходността, дължима за срока на договора /11 седмици * 7 дни = 77 дни/, е общо 671,00 лв.