Определение № 1827 от 14.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1827 гр. София, 14.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладВ.ото от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно частно наказателно дело № 20251100607130 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХII от НПК. Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК.

ОбразуВ.о е въз основа на частна жалба, депозирана от адв. С.В.Х. в качеството му на защитник на подсъдимия В. Л., гражданин на Китай, срещу определение от 15.10.2025 г. на СРС, НО, 8 състав, постановено в разпоредително заседание по нохд №5968/2025г.,с което съдът е отказал при условията на чл. 249, ал. 2, във вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК да прекрати производството и да върне делото на прокурора с цел отстраняВ.е на съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят твърди, че районният съд е възприел необосноВ.о становището, че използВ.ата в обвинителния акт лексика при възпроизвеждане и интерпретация на експертни заключения не представлява съществено процесуално нарушение, както и че изложените факти са достатъчни за правната квалификация, докато всъщност обвинението е формулирано по начин, който не осигурява ясно, точно и пълно описание на деянието. Излага се, че в обвинителния акт са налице съществени непълноти и неточности, включително употреба на неясни и вероятностни формулировки като „найвероятен източник на възпламеняВ.е“, което не позволява на подсъдимия да разбере конкретния характер на обвинението и фактическите осноВ.ия за него. Посочва се, че в обвинението липсва яснота относно съдържанието и изводите от събраните справки, включително относно проверки за пожарна безопасност, което води до непълнота на доказателствената рамка и затруднява защитата. Твърди се, че предметът на доказВ.е не е ясно очертан, включително относно механизма на настъпВ.е на инцидента, причинноследствената връзка и характера на вредите, като в самия обвинителен акт съществуват вътрешни противоречия между обстоятелствената част и диспозитива относно причините за взрива и начина на възникВ.е на събитието. Излага се също, че не е изяснено в какво точно се изразява нарушението на конкретни нормативни правила, включително по отношение на съхранението и експлоатацията на газови съоръжения, което създава неяснота относно правната квалификация и фактическите осноВ.ия за ангажиране на наказателна отговорност.

Поддържа се, че липсва конкретизация на задълженията на подсъдимия, на неговото поведение като правно-релеВ.тно и на начина, по който се твърди, че е нарушил нормативни изискВ.ия, поради което не е очертан субектът на отговорността в необходимата степен.

Сочи се още, че са налице противоречия относно механизма на деянието, като в едни части 1 се говори за една причина за възникВ.е на взрива, а в други за различна, което допълнително задълбочава неяснотата на обвинението. Въз основа на това се прави извод, че обвинителният акт не изпълнява изискВ.ията за яснота и пълнота, което е довело до ограничаВ.е правото на защита на подсъдимия да разбере в какво е обвинен и да организира ефективна защита, поради което се иска въззивният съд да отмени атакуВ.ото определение и да приеме, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство, обуславящи връщане на делото за отстраняВ.е на допуснатите нарушения.

Възражение по жалбата не е постъпвало от прокурора.

Съдът, съобразявайки оплакВ.ията в частната жалба, доказателствата, касаещи именно това производство и Закона, намира следното: Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна с право на обжалВ.е и е процесуално допустима, но разгледава посъщество е неоснователна поради следните съображения.

Първоинстанционното съдебно производство е образуВ.о въз основа на обвинителен акт, изготвен от прокурор при СРП, с който е повдигнато обвинение на В. Л. (W.L.), роден в Китай, провинция Джъдзян, на **********г., в гр. Чинтиен, китайски гражданин, със статут на постоянно пребиваващ в РБългария, притежаващ разрешение за пребиваВ.е № ****, изд. от ДБДС от ****г. с ЕГН: ********** за извършено престъпление по чл. 134, ал.3,вр.ал.1НК.

Въззивният съд, след като обсъди възраженията на защитата, изложени срещу определението на първоинстанционния съд, и извърши служебна проверка по реда на чл.

248 НПК, приема, че същите са неоснователни, тъй като в значителната си част не касаят процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт, а представляват по същество оспорВ.е на фактическите изводи на обвинението и доказателствената им обезпеченост, което е недопустимо в рамките на разпоредителното заседание и контрола по чл. 249, ал. 4 НПК, който е ограничен единствено до проверка за съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаВ.е правото на защита.

В този смисъл съдът намира, че възраженията относно механизма на деянието, причините за настъпВ.е на инцидента, различията в експертните изводи и твърдяната непълнота на доказателствата по същество представляват оспорВ.е на обосноВ.остта на обвинението и неговата доказаност, което подлежи на разглеждане в съдебното следствие, а не на етапа на разпоредителното заседание.

По отношение на конкретните възражения за неяснота на обвинителния акт, свързани с използВ.ата лексика и начина на изложение, въззивният съд не ги споделя. Макар действително в обвинителния акт да се наблюдава използВ.е на терминология, произтичаща от процесуално-следствени действия и експертни заключения, това представлява допустим и обичаен подход при престъпления с технически и специализиран характер. При такива деяния е логично и обосноВ.о да се използва експертна и професионална терминология, възприета от вещите лица, а не лаическа езикова формулировка, доколкото именно тя отразява съдържанието на специалните знания, на които се основава обвинението.

Съдът приема, че в обвинителния акт са изложени достатъчно конкретни факти относно време, място, механизъм на инцидента и участието на подсъдимия, които очертават 2 предмета на обвинението и позволяват на същия да разбере в какво е обвинен. Поради това не е налице неяснота, която да води до ограничаВ.е правото на защита.

По отношение на твърденията за противоречия в обвинителния акт въззивният съд приема, че такива не се установиха. Не се констатират вътрешни противоречия между отделните му части, които да водят до неяснота относно фактическите рамки на обвинението или да препятстват разбирането на обвинителната теза. Съдът подчертава, че критерият по чл. 249, ал. 4 НПК е стеснен и обхваща единствено съществени процесуални нарушения, които реално и съществено ограничават правото на защита, а не всяка възможна неточност, различие или спор относно фактическата обосноВ.ост на обвинението.

Въззивният съд намира за неоснователни и възраженията относно използВ.и вероятностни формулировки, тъй като същите не променят цялостната яснота на обвинението и не водят до неразбираемост на фактическите твърдения, доколкото в обвинителния акт е очертан конкретен механизъм на деянието, възприет от прокуратурата.

По отношение на възраженията за данните за самоличността на подсъдимия съдът също не ги споделя, тъй като същите не засягат същината на обвинението. Подсъдимият е индивидуализиран чрез правилно изписВ.е на името му на латиница, съответстващо на представения актуален документ за самоличност, като всички съществени идентификационни белези са безспорно установени. Различията в кирилическото изписВ.е и номера на документа за пребиваВ.е са технически и не създават съмнение относно субекта на обвинението. Различията в изписВ.ето на кирилица представляват технически въпрос и следват от обстоятелството, че изписВ.ето на български език е резултат от фонетическа интерпретация на чуждото име, поради което не може да обоснове извод за процесуална неточност или неяснота относно лицето на подсъдимия. Номерът на документа за пребиваВ.е също не влияе на индивидуализацията, доколкото е налице безспорна идентичност на лицето.

С оглед на изложеното въззивният съд намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че не са налице съществени процесуални нарушения в досъдебното производство, поради което атакуВ.ото определение следва да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение , постановено в разпоредително заседание на 15.10.2025 г., по нохд №5968/2025г. по описа на СРС, НО, 8 състав, Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4