Определение № 434 от 28.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 434 гр. София, 26.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20238002901061 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Кътов„ ЕООД против решение № 42/19.01.2023 г. по гр.д.№ 202/2022 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 253/26.11.2021 г. по гр.д.№ 574/2019 г. на Самоковски районен съд. С потвърденото решение са отхвърлени предявените в пасивно субективно съединение искове на „Кътов„ЕООД против „Първа инвестиционна банка„ АД и „А и Л Корпорация„ ООД искове, квалифицирани от първоинстанционния съд с основание чл. 124, ал.1 ГПК вр. с чл.440, ал.1 и ал.2 ГПК вр. с чл. 150, ал.1 ЗЗД , за установяване по отношение на ответниците, че в полза на първия не съществува ипотечно право, възникнало на основание сключен с втория ответник / с предходно наименование и правноорганизационна форма „Търговска къща Йолов „ ЕООД / договор за ипотека, материализиран в нот. акт № 197, том ІІІА, рег.

№ 3957, дело № 573/2007г. на Нотариус Борислав Механджийски, върху два недвижими имота, собственост на ищеца - ателиета, находящи се в сграда – апартхотел „Кокиче„ , с местонахождение к.к. Боровец. Касаторът оспорва допустимостта на въззивното решение, предвид сменената от въззивния съд правна квалификация на исковете – чл. 179, ал.1 ЗЗД, като счита, че е разгледан непредявен от него иск. Намира, че приетата от съда норма не урежда самостоятелен иск, а единствено последица – заличаване на ипотеката - от установяване погасено ипотечно право, което е предмета на действително предявените искове. В евентуалност навежда доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения - неоснователно недопуснати във въззивна инстанция писмени и гласни доказателства на „Кътов„ ЕООД, в нарушение на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК.

Обосновава невъзможност да узнае съществуването на писмените 1 доказателства по-рано, тъй като не е страна по правоотношенията, до които се отнасят / договор за кредит от 2007 г., договор за встъпване в дълг от 28.11.2012 г., споразумение от 05.02.2016 г. и споразумение за откриване на специална сметка от 02.08.2016 г. /. Страната се позовава и на необсъдени от съда писмени доказателства по делото - документи, материализиращи отправени от „Търговска къща Йолов„ ЕООД / с последващо наименование и правноорганизационна форма „ А и Л Корпорация „ ООД / до банката – ответник, искания за заличаване на ипотеките , както и на непредприето служебно назначаване на експертиза, за установяване извършените от встъпилото в дълга на „А и Л Корпорация„ ООД дружество - „Айсберг Боровец„ ООД, погашения по договора за кредит, сключен с „ПИБ„ АД, съгласно договора за встъпване в дълг от 28.11.2012 г. и споразумението от 05.02.2016 г.. Така се обосновава нарушение на приетото в т.3 от ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Сочи се и нарушение на ТР № 1/ 27.04.2022 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС , тъй като съдът е отказал да се произнесе по нищожността на клаузи от договора за встъпване в дълг и споразумението. Предвид решаващия мотив на въззивния съд, за неотносимост към спора на изпълнението на договора за встъпване в дълг и споразумението към него, страната се позовава на нарушение на материалния закон – чл. 151 ЗЗД / правото на ипотекарния длъжник, обезпечил чужд дълг, да противопостави на ипотекарния кредитор всички възражения на длъжника му /.

Ответната страна - „Първа инвестиционна банка„ АД - оспорва касационната жалба, твърдението за недопустимост на въззивното решение и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, със съображения по съществото на спора и в подкрепа на приетото във въззивното решение.

Ответната страна - „ А и Л Корпорация „ ООД /н/., представлявана от синдика Р. М., не е депозирала отговор.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, настоящият състав съобрази следното :

Ищецът „Кътов„ ЕООД твърди, че е придобил от „ Търговска къща Йолов„ ЕООД, с настоящо наименование и правноорганизационна форма „ А и Л Корпорация„ ООД , собствеността на две ателиета , в сграда апартхотел „ Кокиче„, , с местонахождение к.к. Боровец, въз основа на придобито за същите вещно право на строеж и след застрояването им , ведно със застрояването на целия обект, от „Търговска къща Йолов„ ЕООД. В сключените предварителни договори за прехвърляне вещното право на строеж за обектите се сочи изрично вписано, че върху поземления имот, в който е застроена сградата и върху правото на строеж на обектите в същата, 2 има сключен договор за ипотека, в обезпечение вземанията на „Първа инвестиционна банка„ АД от строителя – продавач „ Търговска къща Йолов „ ЕООД , на основание договор за банков кредит, отпуснат с цел изграждането на този обект, като са обезпечени вземания в общ размер от 3 000 000 евро / главница, лихви и разноски /. Ищецът се позовава на разпоредба от предварителните договори за всеки от обектите, според която, в 5-дневен срок от съставяне на констативния акт за годността на строежа и след настъпване на допълнително уговорени между страните условия, които ще залегнат в нотариалния акт за прехвърляне на собствеността, продавачът е длъжен да заличи ипотеката относно имотите – предмет на сделките с ищеца. В нотариалния акт за учредяване вещно право за двете студиа, от „Търговска къща Йолов„ ЕООД в полза на „Кътов„ЕООД, е възпроизведено задължението на прехвърлителя, в 5- дневен срок от съставяне констативния акт за годността на строежа, но и след като приобретателят е платил цялата дължима цена, в размер на 14 374 евро, както и върнал получен от прехвърлителя заем по договор от 17.03.2008 г., да заличи договорната ипотека за имотите, вещно право на строеж за които учредява в полза на ищеца . Същият се позовава и на чл. 5 от договора за ипотека,сключен между „Търговска къща Йолов „ЕООД и банката - ответник, според който, при продажба на обекти от апартхотела, дружеството – продавач и кредитополучател се задължава да погасява части от кредита, равни на стойността на прехвърлените обекти, на база 600 евро на кв.м. продадена площ / за апартаменти и студия /, след което банката се задължава да даде необходимото съгласие за заличаване на договорната ипотека за съответния продаден обект. Ищецът твърди, че „Търговска къща Йолов„ ЕООД е изпълнила задължението си, съгласно т. 5 от договора за ипотека, но банката неоснователно е погасявала с изплатените суми други задължения на дружеството, поради което и независимо от отправени от същото искания, за заличаване на ипотеката върху придобитите от „Кътов „ЕООД студиа, неоправдано не е дала съгласие. Погасяването ищецът основава на усвоена от банката цена по договор за покупко-продажба, с който „ПИБ„ АД е придобило собствеността върху апартхотела / без прехвърлените вече обекти , вкл. тези на ищеца /, макар същевременно да твърди, че сделката е симулативна, тъй като договорената цена не била платена, доколкото, последващо превеждането й по сметка на продавача , банката я е усвоила в погасяване задълженията му. Насетне в производството / но не и от исковата молба / става ясно, че усвояването се сочи в противоречие с договорености межд у страните по договора за кредит , но и между банката и трети лица , досежно предпочтителното погасяване на задълженията по договора за кредит от 2007 г. / между „А и Л Корпорация „ ЕООД и „ПИБ „ АД има сключени и други договори за кредит. В исковата молба се сочи, че покупко-продажбата е сключена в изпълнение на договор за финансов лизинг на недвижими имоти от 22.02.2016 г., сключен между банката и „Айсберг Боровец„ ООД, в качеството на лизингополучател. Позовавайки се на договора за лизинг, на договор от 28.11.2012 г., за встъпване в дълга по договора за кредит от 30.05.2007 г. , сключен между „А и Л Корпорация „ 3

ООД, „Виго бийч „ ЕООД, Ивайло Йолов и банката / по който встъпили в дълга на „Търговска къща Йолов „ЕООД са „ Виго Бийч „ ЕООД и Ивайло Йолов /, както и на споразумение от 05.02.2016 г., сключено между банката ,“ А и Л Корпорация„ ООД, „АйсТур „ ЕООД,“ Лепси Блек Сий Ризорт Пропъртис „ЕООД, Цветко Йолов, Митка Стефанова и „Ахелой Бийч Ризорт „ ООД, ищецът твърди, че въз основа на всички тия „порочни„ сделки банката неоснователно не е приела за погасени задълженията на кредитополучателя по договора за кредит от 2007 г.. Ищецът не се позовава в исковата молба на погасяване кредита на „ Търговска къща Йолов „ ЕООД, с извършени от встъпили в дълга на дружеството и съобразно тези договорености, плащания, които ако банката би ги съобразила в съответствие с уговорките, кредитът щеше да бъде погасен. Конкретно сочи единствено, че в изпълнение на т.5 от договора за ипотека, усвоената обратно продажна цена за хотела банката е следвало да прихване изцяло срещу задълженията на кредитополучателя по договора за кредит ,обезпечен с процесната ипотека. Твърди също, че 60 % от постъпилата от НАП сума от възстановен ДДС в полза на „Айсберг Боровец„ ООД, по откритата съгласно споразумение от 02.08.2016 г. / страна по което е същото дружество / специална сметка за обслужване дълга на „А и Л Корпорация„ ООД / но възникнал не само по процесния договор за кредит / банката също е следвало да отнесе в погашение на задълженията по процесния, но това не е сторено.

Въз основа на заповед за незабавно изпълнение ищецът твърди предприето принудително изпълнение срещу имотите си, което обуславя правния му интерес от завеждане на исковете, за установяване погасено – чрез плащане – ипотечно право на банката.

Ответникът - „ПИБ„АД – оспорва иска, сочейки че ипотечното право е неделимо и тежи върху всяка част от ипотекирания имот, обезпечавайки изпълнението на всяка част от задължението. Съответно се позовава на непогасени изцяло задължения на кредитополучателя

„

Търговска къща Йолов „ ЕООД / насетне„ А и Л Корпорация „ ООД / по договора за кредит / към датата на счетоводното извлечение въз основа което е издадена заповедта за незабавно изпълнение - 03.04.2018 г. – 1 242 978,79 евро /, като достатъчно основание да не се счита погасено ипотечното му право, но кумулативно – и поради неизпълнение условието продажбата на обекти от апартхотела да бъде извършена при договорената цена от 600 евро на кв.м. / процесните са продадени при цена от 313 евро на кв.м./, с чието превеждане да се счита възникнало задължение за заличаване ипотеката за съответните обекти.Твърди, че със споразумението от 05.02.2016 г. ,сключено между банката , „А и Л Корпорация“ ООД и трети лица, е уговорен начина по който дружеството ще погаси задълженията си по няколко сключени договора за кредит, като с получената продажна цена от закупуването на апартхотела / без вече продадените обекти на трети лица / са погасени задължения на „ А и Л Корпорация „ ООД не само по процесния договор. Банката твърди, че по същество със споразумението от 05.02.2016 г.

/ чл. 9.2 вр. с приложение към същото / е изоставена уговорката в т. 5 от договора за ипотека , като е прието , че продадените на трети лица имоти 4 продължават да обезпечават задълженията на кредитополучателя. Банката твърди също, че съгласно уговореното в Приложение № 1 към договор за откриване на специална сметка от 02.08.2016 г., само в случай на неблокирана наличност по тази специална сметка може да бъде извършено отнасяне на 60 % от постъпленията - в погашение на кредита, но поради наложени запори на други кредитори банката е следвало да погаси първо задължения към същите. При това, отнасяне в погасяване на кредита, на постъпили суми от сключени от кредитополучателя договори за продажба на отделни обекти, се сочи предпоставено от липса към този момент на просрочени задължения по договора за кредит. Страната се позовава на анекс № 7 от 01.04.2016 г. , към която дата по договора за кредит от 2007 г. задължението на кредитополучателя възлиза на 1 219,431,14 евро. Затова и на основание т.15.1 от Договора за встъпване в дълг от 28.11.2012 г. , банката не е имала задължение да извърши частично заличаване на учредената върху двете студиа на ищеца ипотека . Т.15.1 от договора за встъпване в дълг гласи :