Решение № 982 от 13.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 982 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20241100513335 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 2081110 от 27.02.2023г., постановено по гр. дело № 55412/2020г. по описа на СРС, 118-ти състав И. И. С. е осъден по предявения от О. П. Г. иск с правно основание чл. 109 ЗС да демонтира два броя външни климатични тела с марка GREE, разположени непосредствено над прозорец на самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж.к. ****. С решението е осъден на основание чл.

78, ал. 1 ГПК И. И. С. да заплати на О. П. Г. сумата от 700 лева, представляваща разноски в производството.

С Определение № 20125812 от 05.07.2024г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, СРС е оставил без уважение молба с вх. № 25012571/22.03.2023г., подадена от О. П. Г. с искане за изменение по реда на чл. 248 ГПК на Решение № 2081110 от 27.02.2023г. по гр. дело № 55412/2020г. на СРС, 118-ти състав в частта за разноските. Определението като необжалвано е влязло в сила.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от И. И. С., с която се обжалва решението с доводи, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, както и че е постановено в нарушение на процесуалните правила. Сочи, че било налице несъответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, което водело до нередовност на същата. Предвид което съдът се бил произнесъл по основание и петитум, които ищецът не бил заявил, т.е. по действие, което 1 ищецът не бил въвел с обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Било налице произнасяне по непредявен иск, водещо до недопустимост на постановеното решение.

Намира, че ако съдът беше извършил конкретна преценка, би стигнал до извода, че поставените климатици не създават на ищеца пречки за упражняване правото на собственост по-големи от обикновеното. Сочи, че решението било постановено при неизяснена фактическа обстановка. Твърди, че по делото било установено единствено, че ищецът и ответникът били собственици на два отделни, съседни – един над друг недвижими имоти, находящи се в жилищна сграда, етажна собственост. Било установено и че ответникът бил монтирал в жилището си 2 броя климатична инсталация, чиито външни тела били монтирани на фасадната стена на сградата, над прозореца на ищеца. Поддържа, че не била установена, обаче, неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в пълен обем.

Сочи, че вещото лице в заключението си изрично бил посочил, че в околността имало и други източници на инфразвук, което не позволявало да се оцени инфразвуковото излъчване на външните тела на климатиците. Твърди, че ищецът не бил ангажирал доказателства, че нивото на шум, което се създавало в жилището на ищеца при работещо външно тяло на климатика на ответника и изолирани други източници на шум в околността, било над пределно допустимите стойности по Наредба № 6 от 26.06.2006г. за показателите на шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите. Впечатленията на свидетеля били, че нощем от климатиците се чувал силен шум, но не било ясно дали този шум бил над пределно допустимите стойности. Твърди, че за изискванията към шум, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради, се прилагала наредба, издадена от съответния общински съвет, която не била обсъждана в съдебното решение. Сочи, че исковата молба била подписана от адвокат без представителна власт. Искането към съда е да отмени решението и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от О. П. Г., с който се оспорва допустимостта на жалбата, тъй като не били представени доказателства, че същата била подадена в срок. Сочи, че жалбата била и неоснователна. Твърди, че с уточнителна молба от 31.01.2022г. било описано каква била претенцията и какви действия следвало да бъдат извършени, а именно демонтаж на климатиците от настоящото им положение. Поддържа, че съгласно уточнението било постановено и решението. Поддържа, че жалбоподателят бил изопачил заключението на вещото лице, чиито замервания били направени в различно време от денонощието именно с цел да се замери възможно най-точно нивото на проникващия шум. В рамките на производството се установило, че проникващият шум при отворен прозорец бил над установените норми, което водело до ограничаване ползването на вещта, тъй като същият следвало да може да използва вещта, както на отворен, така и на затворен прозорец. По отношение на представителната власт- сочи, че по 2 делото имало приложено пълномощно от 15.06.2020г., в което фигурирало името на ответника. Искането към съда е да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 109 ЗС от О. П. Г. срещу И. И. С. за осъждане на ответника в качеството му на собственик на апартамент № 14, находящ се в гр. София, ж.к. ****, да демонтира два броя климатици, разположени непосредствено над прозорец на самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент № 9, находящ се в гр.

София, ж.к. ****, който обект е собственост на ищцата.

По отношение на доводите във въззивната жалба, че исковата молба е нередовна, както и че първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, настоящият съдебен състав намира същите за неоснователни. Изрично с молба от 11.02.2022г. /изпратена по пощата на 31.01.2022г./ О. Г. е посочила, че поддържа искането си за демонтаж на климатиците от настоящото им положение, което било непосредствено над прозорците й. В този смисъл е заявила, че оттегля другите искания, защото намира, че така извършеният демонтаж ще осигури целения от нея резултат- да не прониква шум в жилището й- л. 37 от делото. Първоинстанционният съд е допуснал уточнение на исковата молба съобразно уточнителната молба от 31.01.2022г. като с определението от 20.04.2022г., в което е обективиран проектът за доклад, е приел, че е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС, предявен от О. П. Г. срещу И. И. С. за осъждане на ответника да демонтира два броя климатици съгласно уточнителна молба от 31.01.2022г., разположени непосредствено над прозорец на самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж.к. ****, собственост на ищцата. Предвид което СРС е постановил съдебния си акт в рамките на търсената защита по чл. 6, ал. 2 ГПК, пределите, на която са определени именно с подадената от ищцата уточнителна молба, цитирана в определението от 20.04.2022г.

На следващо място, по отношение на изложените доводи за липса на представителна власт въззивният съд намира, че с уточнителна молба от 25.03.2021г. О. П. Г. е посочила, че проникващият шум й пречи да упражнява спокойно правото си на собственост, защото се смущава съня на членовете на семейството й, както и самите климатици пречели да прониква в жилището й повече светлина, гледката била загрозена и редовно й се зацапвали прозорците, което изисквало допълнителна поддръжка на вещта. Посочено е, че пазарната 3 оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията, върху който размер се определяла дължимата такса бил 924 лева, което било и цената на иска. Към молбата е приложено пълномощно от О. Г. в полза на адв. Б. К., с което ищцата е упълномощила същия да я представлява пред компетентния съд във връзка с предявяване на иск по чл. 109 ЗС срещу И. И. С. с право да предприема действия, каквито намери за добре, да се сдобива с информация, да подава, оттегля и получава оригинали на документи, сигнали, жалби и преписи от тях, да се подписва от нейно име, където е необходимо и др. /л.

28 от делото/. Предвид което адв. К. е бил надлежно упълномощен да представлява О. Г. в производството и доводите в тази посока са неоснователни.

По основателността на предявения иск, въззивният съд намира следното:

Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според неговото предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него.

За уважаването на иск с правно основание чл. 109 ЗС ищецът следва да установи, че е собственик на имота, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, както и че това действие или бездействие създава за ищеца пречки за използване на собствения му имот, по- големи от обикновените.

Като абсолютно вещно право, правото на собственост изисква от всеки правен субект поведение, даващо възможност на титуляра на правото да упражнява собственическите си правомощия на ползване, владение и разпореждане в пълен обем. Въпреки този абсолютен характер на правото, законодателят допуска в определени хипотези това право или някое от правомощията, включени в него, да търпят чуждо въздействие.

В конкретния случай на етапа на въззивното производство между страните не е налице спор относно следните обстоятелства: че О. Г. е собственик от 20.02.2009г. на апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж.к. ****, а И. С. от 08.05.2015г. на апартамент № 14, находящ се в гр. София, ж.к. ****, както и че двата апартамента се намират непосредствено един над друг.

Между страните не е спорно и че ответникът е монтирал в жилището си 2 броя климатични инсталации, чиито външни тела са монтирани на фасадната стена на сградата, над прозореца на О. Г..

Спорът в настоящото производство се концентрира върху наличието или липсата на твърдените от ищцата обстоятелства, които й пречат да ползва пълноценно своя апартамент и причиняват твърдяното от нея безпокойство и пречки за пълноценен сън. По този въпрос са събрани следните доказателства:

Св. В.К., живущ с О. Г. във фактическо съпружеско съжителство, е посочил, че през 2015г. монтирали климатици, които били на външната фасада на сградата точно над 4 апартамента им, над прозореца на спалнята. Вечер, когато било тихо, шумът от климатика бил „жесток“. Жена му спяла с тапи в ушите и не можели да се наспиват нормално.

Климатиците били монтирани точно над техния прозорец. Когато застанел до прозорецавиждал как тече вода от тях. Тази вода текла от двамата климатика, а когато имало вятър, се стичала по стъклената част на прозореца. Закривала се и гледката. Сочи, че климатиците били поставени от собственика над тях, но не знаел името му. Той самият не живеел там, а други хора живеели в апартамента.

От приетото и неоспорено експертно заключение се установява, че климатиците не генерират ултразвук в честотния интервал от 20 000 до 40 000 Hz. Експертът е посочил, че резултатите в таблица 3 /колони 7, 8 и 9/ и фиг. 5 показвали, че в околността имало и други източници на инфразвук, което не позволявало да се оцени инфразвуковото излъчване от външните тела на климатиците. Резултатите от измерването показвали, че при работещи климатици и затворен прозорец нивото на звуково налягане било в допустимите граници съгласно Наредба № 6 от 26.06.2006г. При полуотворен прозорец нивото на звуково налягане не било в допустимите граници съгласно Наредба № 6 от 26.06.2006г. Резултатите от измерването показвали, че при работещи климатици и полуотворен прозорец нивото на звуково налягане не било в допустимите граници съгласно Наредбата по показател нощ. При работещи климатици и отворен прозорец също не били в допустимите граници. Вещото лице е посочило, че резултатите от измерването показвали, че фоновото ниво на звуково налягане при отворен прозорец не било в допустимите границите съгласно Наредбата, както и че чрез подходящо разположение на климатиците в горния ляв ъгъл на ап. 14 можело да се намали нивото на звук – теоретично до 9 dB. Вещото лице е посочило, че чрез поставяне на допълнителна шумоизолация било възможно да се намали нивото на звуково налягане, излъчвано от външните тела на климатиците. Експертът е уточнил, че при измерване на акустичния шум в измервателна точка 3 е установил, че фоновият шум бил съизмерим с шума, генериран при работата на външните тела на климатиците, а в някои случаи и повисок, което не позволявало да се реализират коректни измервания, при които да се оценят акустичното влияние на работата на климатиците върху ***. От заключението се установява и обстоятелството, че поставените в ап. 14 външни тела на климатици не предизвиквали структурни вибрации в обекта на изследване, спалня в ***. Експертът е посочил, че в околността имало и други източници на инфразвук, което не позволявало да се оцени инфразвуковото излъчване от външните тела на климатиците.