Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 31.05.2019, Административен съд - Сливен

Съд
Административен съд - Сливен
Дело
51/2019
Подписан
31.05.2019
В сила
14.10.2019

Цитирани разпоредби

  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 159, ал. 1, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 57 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 11а · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №

Гр.Сливен, 31.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Сливен, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 51 по описа на Административен съд - Сливен за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на "П." ООД със седалище гр.Сливен, представлявано от управителя П.И.Т. срещу мълчалив отказ на и. д.на Държавен фонд "Земеделие" по Заявление с УИН ********** от 30.04.2018 г. за издаване на уведомително писмо и отпускане на финансова помощ по Схема за национална помощ за говеда, необвързана с производството за кампания 2018 г.

В жалбата, уточняващата молба от

05.04.2019 г. и в съдебно заседание се навеждат доводи за незаконосъобразност на мълчаливият отказ, тъй като последният представлява индивидуален административен акт, с който е отказано отпускане на финансиране, пряко засягащо права и законни интереси на подателят на заявлението за подпомагане. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на мълчаливият отказ. Моли съда да го отмени и да изпрати преписката на органа за произнасяне по подаденото заявление. В с.з. управителят Т. лично и чрез процесуален представител – адв. С. *** поддържат жалбата и молят съда да я уважи.

Претендират разноски.

Административният орган – Изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“, чрез процесуалният си представител – ст.юриск. Р. счита жалбата за недопустима, като се позовава на разпоредбите на Наредба № 5/27.02.2019 г. и на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на съвета от 17 декември 2013 година, които изключват приложението на общите разпоредби на АПК, като в тези специални разпоредби липсва посочване на срок, в който органът следва да се произнесе с акт по подаденото заявление. Алтернативно счита жалбата за неоснователна и моли съда да я отхвърли.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

От административната преписка се установява, че жалбоподателят е подал общо заявление с УИН ********** вх. №18799253 от 30.04.2018 г., в което е заявил подпомагане по Схема за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството за кампания 2018 г. /НДЖ 1/ - 175 говеда.

Съответно на 02.11.2018 г., на

19.11.2018г. и на 19.12.2018г. „П.“ ООД подало жалби до Министъра на земеделието, храните и горите и до и. д.на ДФ “Земеделие“ срещу неизплатен първи транш по схемата за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството. В отговор на подадените жалби дружеството е информирано от Директор на Дирекция „Директни плащания и идентификация на земеделски парцели“, че съгласно чл.10 б от Наредба №5 /27.02.20109 г. за условия и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания ще бъде издадено уведомително писмо за извършените оторизации по схемите и мерките за директни плащания, което може да бъде обжалвано в 14 дневен от съобщаването му пред Министъра на земеделието, храните и горите или пред административния съд.

По делото е приета и приобщена административната преписка във връзка с подаденото, цитирано по-горе заявление за подпомагане.

По делото е разпитан като свидетел в.л., обслужващ оспорващото дружество – д.З. Н. от показанията на който се установява, че във фермата на дружеството е извършена замяна на б. животно с друго здраво животно, за което са били издадени всички изискуеми документи – протокол за бракуване и клане, ветеринарно свидетелство, пътно-прехвърлителен протокол и уведомление до БАБХ.

При така установеното от фактическа страна, настоящия съдебен състав намира, че жалбата е процесуално недопустима поради липса на годен за оспорване административен акт. В настоящото производство следва да се изследва дали по приложимото законодателство има изрично посочен срок за произнасяне на органа по процесното заявление и ако такъв има нормативно установен дали той е изтекъл, за да се приеме, че е налице мълчалив отказ по подаденото заявление.

По силата на чл. 11 и чл.

11а от ЗПЗП Държавен фонд "Земеделие", който изпълнява функциите на разплащателна агенция взема решения по заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика (ОСП) и Общата политика по рибарство. Съгласно чл. 10, т. 7 от Устройствения правилник на ДФЗ, изпълнителният директор на ДФЗ взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на ОСП, прилагани от Разплащателната агенция.

Нито в ЗПЗП, нито в Устройствения правилник на фонда е установен срок, в който изпълнителният директор следва да се произнесе по подаденото заявление.

По силата на чл. 2 и сл. от Наредба №

5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, кандидатите за подпомагане подават съответно заявление за подпомагане в Общинската служба по земеделие по адреса на физическото лице или седалището на ЮЛ или ЕТ, в срока от 1 март до 15 май, но не по-късно от 9 юни на годината, за която се кандидатства за подпомагане /чл. 4, ал. 1, чл. 9 и чл. 12, ал. 2 от Наредбата/. След подаване на заявлението, данните от него се въвеждат в Системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане (СРКЗП) и заявлението получава входящ номер, с дата, която се счита за дата на подаване на общо заявление за директно плащане в ДФЗ-Разплащателна агенция /чл. 10, ал. 1 от Наредбата/. При редовно заявление, то получава и Уникален идентификационен номер (УИН). В срок до 31 май, но не по-късно от 9 юни, кандидатите могат да правят промени в заявленията, получили УИН и в приложените към тях документи. По силата на чл. 10 а от Наредба № 5/27.02.2009 г. служителите от ОСЗ при въвеждане на данните по чл. 7 и 8 стартират проверки на въведените данни в СРКЗПЗП и визуализират резултата от тях. Визуализираният резултат показва типа на установените грешки и несъответствия. Следващият етап е да бъдат изпратени от ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция уведомителни писма за извършените оторизации по схемите и мерките по чл. 1 /чл. 10б от Наредба № 5/.

Във връзка с установеното следва изводът, че съобразно посочените нормативни актове в приложимите им към случая редакции, не е предвиден срок за компетентния административен орган за произнасяне по подадени общи заявления за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания. Предвиден е единствено срок за извършване на плащанията и той е регламентиран в чл.

29 § 2 от Регламент (ЕО) № 73 на Съвета от 19 януари 2009 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти

(ЕО) № 1290/2005 (ЕО) № 247/2006,

(ЕО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент

(ЕО) № 1782/2003. Съгласно посочената разпоредба плащанията се извършват под формата на най-много два транша годишно в периода от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година.

От своя страна чл.75 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на съвета от 17 декември 2013 година също предвижда, че плащанията по схемите за подпомагане и посочените в член 67, параграф 2 мерки се осъществяват в периода от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година; Плащанията през този период се извършват най-много на две вноски; Независимо от първа и втора алинеи държавите членки могат преди 1 декември, но не по-рано от 16 октомври, да отпускат авансови плащания в размер до 50 % за директни плащания и до 75 % за подпомагане по програмите за развитие на селските райони, както е посочено в член 67, параграф 2. По отношение на предоставеното подпомагане по линия на развитието на селските райони съгласно посоченото в член 67, параграф 2 настоящият параграф се прилага по отношение на заявленията за помощ и исканията за плащане, считано от референтната 2018 година, освен по отношение на авансовите плащания в размер до 75 %, предвидени в трета алинея от настоящия параграф. Посочените в параграф 1 плащания не се извършват преди да са приключили проверките на условията за допустимост, които държавите членки трябва да осъществяват съгласно член 74.

Анализът на разпоредбите на цитираните по-горе регламенти и на чл. 10а, ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г., сочи, че те изискват обективирането на изричен отказ, което изключва действието на общата фикция за мълчалив отказ.

Следователно, мълчалив отказ е недопустим в конкретния случай, както поради липса на определен срок за произнасяне от административния орган, така и поради изискването за изрично произнасяне от последния. Регламентът и наредбата уреждат произнасянето за плащане или отказ от плащане да се извършва само с изричен акт.

В този смисъл, жалбата, с която е сезиран административния съд е без предмет и следва да се остави без разглеждане като се прекрати производството по делото. В този смисъл, макар да касае друга мярка, са определение, постановено по адм.дело № 14239/2018 г. по описа на ВАС и определение, постановено по адм.дело № 12408/2017 г. по описа на ВАС.

Дори да се приеме, че правилата на мълчаливия отказ се прилагат в настоящия казус, жалбата е недопустима поради просрочие. Заявлението за подпомагане е подадено на 30.04.2018 г. , а жалбата до съда срещу мълчаливия отказ е подадена на 18.02.2019 г., като първото възражение до ответника, което би могло да се възприеме като жалба е от 02.11.2018 г., т. е. и двете горепосочени волеизявления за оспорване на мълчаливия отказ са обективирани месеци след изтичането на сроковете по чл. 57 и чл. 149 АПК.

С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна. На осн. чл. 78 ал.4 вр. с чл.144 от АПК дружеството следва да бъде осъдено да заплати на административния орган разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл.

159, ал. 1, т. 1 от АПК, Административен съд Сливен,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ свое определение от 21.05.2019 г., с което е даден ход на устните състезания по делото.

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата от "П." ООД седалище гр.С., представлявано от управителя П.И.Т. ЕИК ***** срещу мълчалив отказ на и. д.на Държавен фонд "Земеделие" по Заявление с УИН ********** от 30.04.2018 г. за издаване на уведомително писмо и отпускане на финансова помощ по Схема за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството за кампания 2018 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 51/2019 г. по описа на Административен съд Сливен.

ОСЪЖДА "П." ООД седалище гр.Сливен, ж.к. „С.к.“ ***, представлявано от управителя П.И.Т. ЕИК ***** да заплати на ДФ „Земеделие“ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: